Популярният пловдивски журналист Диян Никифоров пусна отворено писмо до иконата на Манчестър Юнайтед сър Алекс Фъргюсън. През годините Дидо винаги е бил "обвиняван" от колегите, че не дава ясни индикации на кой от "грандовете" в града на тепетата симпатизира повече. Като истински журналист Диян Никифоров е имал честта да бъде пресаташе в различни периоди на Ботев и Локо (Пд).

Доказаната му любов обаче се нарича Манчестър Юнайтед. Дидо е роден на 30 януари, години преди раждането на същата дата на един от най-успешните ни футболисти - Димитър Бербатов. "Трансфер на Бербо" е особено актуален напоследък в Европа. Вероятно това е подтикнало Диян Никифоров за следното писмо, което е публикувано в сайта news4000.bg:

Уважаеми Алекзандър Чапмън Фъргюсън,

Започвам това писмо с признанието, че искрено уважавам и дълбоко се прекланям пред Вас и Вашия професионализъм, пред всичко онова, което правите не само за Манчестър Юнайтед, но за световния футбол въобще, пред Вашия футболен гений, който кара милиони хора да стават на крака и дълго да Ви аплодират. Ваш почитател станах на 11 май 1983 година, когато начело на шотландския Абърдийн надиграхте и победихте колоса Реал (Мадрид) с 2:1 във финала за Купата на носителите на националните купи на стадион „Улеви” в шведския град Гьотеборг и спечелихте първото голямо международно отличие в изключително богатата си кариера.

Осем сезона по-късно, вече начело на „червените дяволи”, завоювахте същия трофей след победа над Барселона с идентичен резултат, този път на „Де Кюип” в Ротердам, но тогава вече бяхте обърнали прожекторите към себе си. А и бяха изминали четири години и половина от 6 ноември 1986-а, когато започнахте мениджърската си кариера на „Олд Трафърд”, наследявайки уволнения от Юнайтед Рон Аткинсън, с когото станахме приятели през есента на 1983 година – тогава „червените” дяволи играха в евротурнирите с българския Спартак (Варна).

Спомням си, че първите ви няколко сезона начело на Манчестър Юнайтед бяха повече от кошмарни за вас. В дебютния шампионат воденият от вас отбор завърши на... 11-о място, като единствената победа навън беше над любимия ми Ливърпул с 1:0, което пък бе единствената загуба на мърсисайдци на „Анфийлд роуд”. 1987/88 г. беше изключението, когато станахте втори, на 9 точки след Ливърпул, но следващите две първенства бяха отчайващо слаби за вас и тима.

В средата на втория, отчаяни от липсата на успехи и най-вече – титла, някъде през декември 1989-а, феновете разпънаха банер на стадиона, който беше отправен директно към вас: „Три години извинения и все същите глупости”. Тогава журналисти и привърженици в един глас искаха вашето уволнение. По-късно самият вие ще признаете за този период, че е „най-тъмният, който съм понесъл в играта”. Но в същото време към вас от страна на ръководството имаше нещо изключително важно за постигането на голям успех, а именно – да повярваш, че си избрал точния човек за точното място в твоя отбор и да му гласуваш пълно доверие.

Шефовете на Манчестър Юнайтед повярваха във вас, застанаха зад вас и ви дадоха достатъчното време, за да реализирате идеите си. Защото, както във всяка дейност в живота, така и във футбола, нещата не стават с магическа пръчка. В същото време вие пък купувахте необходимите играчи – Ерик Кантона, Рой Кийн, Анди Коул – да не изреждам всичките, на които вярвахте и които постоянно налагахте през годините, за да превърнете заедно Юнайтед в клуб легенда за всички времена.

За 23 години и половина под ваше ръководство „червените дяволи” станаха 11 пъти шампиони на Англия, спечелиха 5 пъти купата на футболната асоциация, 4 пъти тази на лигата, 8 пъти Къмюнити шийлд, два пъти завоювахте Шампионската лига на Европа, по веднъж Купата на носителите на купи, Междуконтиненталната такава и световното клубно първенство, девет пъти бяхте избиран за мениджър на годината в Англия и безброй за мениджър на месеца, получихте и от кралица Елизабет ІІ титлата „сър”, с която малцина футболни хора във Великобритания са удостоявани. Да не говоря, че по години, мачове и успехи с Юнайтед вече изпреварвате друга една легенда на този клуб – Мат Бъзби.

За толкова години дадохте път и превърнахте в живи легенди десетки футболисти. Проявявахте невероятен нюх, както когато трябваше да налагате примерно младоците Гари и Фил Невил, Дейвид Бекъм, Пол Скоулс, Ники Бът. И винаги сте им давали достатъчното време и шансове, за да се докажат, за да се утвърдят и да реализират правотата на вашите решения в една или друга ситуация, в един или друг мач. Винаги намирахте точния подход към всеки един, за да извлечете максимума от него. Независимо че понякога се налагаше да крещите, да удряте с юмрук по масата или пък да хвърляте футболни обувки в съблекалнята по играчи, които струваха и струват милиони и станаха идоли на милиони. Но винаги им се доверявахте и заставахте твърдо зад тези, в които бяхте сигурен, че ще умрат на терена, но ще изпълнят вашите задачи и ще победят. Затова и онзи обрат и триумф над „Байерн” преди 11 години на „Ноу камп” във финала на Шампионската лига, макар и в добавеното време, е изненадал само онези, които не знаят какво означава клуб като Манчестър Юнайтед, какво представляват мениджърът и играчите взети заедно като колектив.

Затова само футболен гений като вас знае кога и как един футболист да дойде на „Олд Трафорд” или пък да си тръгне от там. Така стигнахте и до най-скъпата покупка в историята на Юнайтед в края на август 2008 година, когато убедихте ръководството да плати 30,75 милиона паунда, за да привлече в редиците си моят сънародник Димитър Бербатов. Този ваш ход в битката ви с няколко клуба за подписа на нападателя в последните минути на летния трансферен прозорец за пореден път доказа колко сте напред във футболната материя в сравнение с колегите ви не само в другите европейски отбори. Точно по тази причина и не вярвам на публикациите най-вече в английската преса, че вече сте се отказали от Митко, че мислите след края на сезона да го продадете, преотстъпите или замените за някой друг играч. Не вярвам футболен мениджър от вашия калибър да хвърли толкова много средства за даден играч и само след по-малко от два сезона да се откаже с лека ръка от него.

Г-н Фъргюсън, предполагам, че сте убеден не по-малко от мен, че Митко е страхотен нападател и неповторим голаджия! Да не говорим за извеждащия му пас и погледа върху играта, както и за лекотата и финеса, с които борави с топката, но по скромното ми мнение има по-голяма нужда от вашето доверие! Има нужда да му се доверявате в по-важните мачове – срещу другите лидери в Англия и в мачовете от Шампионската лига – по-често. И то не по за по 10-15 минути, когато много добре знаете, че те са преди всичко за сработване, а за цели мачове, както сторихте това срещу Тотнъм в последния кръг. То е като да даваш на някой да управлява автомобил през седмица за по няколко минути и да искаш да е голям шофьор. В момента предполагам, че Бербатов се чувства точно както вие през декември на 1989 година, когато сте прочели онзи транспарант, за който стана дума. Но тогава ръководството беше твърдо зад вас и ви даде шанс да се докажете.

Това е и апелът ми към вас - дайте достатъчния шанс на Димитър! Той ще го оправдае, сигурен съм. Както съм сигурен, че догодина по същото време, с българския нападател в състава, Юнайтед ще бъде пред прага на спечелването на всички трофеи, за които ще играе от началото на тази есен! И това ще бъде най-големият подарък за вас по случай 25-годишнината начело на Манчестър Юнайтед – клуба, който превърнахте от 11-и в Англия в световна футболна институция!

В заключение Ви пожелавам още тази година да спечелите рекордната 19-та титла във Висшата лига, макар че на сина ми, който е голям почитател на Челси, това никак няма да му хареса!

С огромно уважение и респект към Вас!
Диян Никифоров - Пловдив - 26 април 2010 г.