Професор Димитър Шойлев си отиде от този свят само няколко дни преди да навърши 74 години. Той е роден на една и съща дата с Лили Иванова – 24 април. Хората ще го запомнят с неговата доброта, с чувството за хумор и със страхотния професионализъм. Шойлев е световноизвестно име в спортната травматология и ортопедия. Бил е 18 години волейболист. Играе в Академик, Славия, Варшавянка и националния тим. Завършва медицина у нас и специализира в Полша в клиниката на знаменития проф. Груца. После става консултант на полския национален отбор по футбол. Дълги години е в управата на Левски и Изпълкома на Българския футболен съюз. Член е на медицинската комисия на УЕФА. Лекува големите спортисти на България и доста световни звезди. Предлагаме ви последното откровено интервю на Димитър Шойлев, в което той разказа за драматичните случаи в дългата си лекарска практика.
- Г-н Шойлев, първата случка в спорта, която ви шокира?
- Бях волейболист на Славия. След тренировка в "Овча купел" вратата на трамвай №5 заклещи ръцете на Панайот Пондолов. Мотрисата повлече великия волейболист и му отряза крака. Този ужас стана пред очите ми.
- Кой ви направи левскар?
- Това щастие дължа на моя по-голям брат Александър Шойлев - известен адвокат и баскетболист в националния отбор на България. Батко ме поведе на мачовете на Левски на игрище "Юнак". Брат ми Александър вече не е между живите.
- Как се запознахте с Гунди?
- В началото на 60-те години той беше войник в Ботев (Пловдив). “Канарчетата” гостуваха на Легия (Варшава) и биха с 4:2. Тогава специализирах в Полша и бях на мача. На другия ден техните вестници писаха за Аспарухов: "След войната в Полша такъв централен нападател не е идвал!"
- Отличаваше ли се Аспарухов от другите играчи?
- По-скромен човек от Гунди не съм виждал! Не съм сигурен, че ако имах неговата популярност, нямаше да се главозамая. Притежаваше природна култура. Надрасна средата на другите футболисти, които се интересуваха от пари, жени и заведения. Контактуваше с хора като Георги Калоянчев, лекари, режисьори, писатели. Беше обичен. Него го обичаха и той обичаше хората.
- Фатални ли бяха контузиите му?
- Наистина той нямаше фатална контузия. Но неговите крака бяха сборище от микротравми. Стъпалото, подколенницата, глезените изглеждаха ужасно. Имам една уникална снимка. На нея той скача за висока топка и си личи, че е със скъсан ректус (правия бедрен мускул). Игра в това състояние за националния отбор, без някой да разбере. Тази фотография показвам на студентите. Гунди не ми казваше кой защитник го е ударил. Не обичаше да говори за това.
- Има твърдения, че треньорите и лекарите на Левски са го карали да излиза контузен и са го съсипали. Така ли е?
- Не. Самият Аспарухов настояваше да играе невъзстановен!
- Съзнаваше ли, че го използват за пропаганда?
- Не е коментирал това с мен.
- Има ли случка с Гунди, която няма да забравите никога?
- Той игра във филм за съпротивата. Според ролята трябваше да бъде с кожухче. Един ден след знаменития му мач във Флоренция с него се срещнахме на "Орлов мост". Отивахме във фабриката на Гара Искър, за да му изберат подходящо кожухче. Чакахме тролея в 8 сутринта. Щом се появи Аспарухов, на спирката настъпи суматоха. Всички наизлязоха от рейсове и тролейбуси. Движението блокира и нямаше с какво да отидем. Тогава една черна "Волга" спря. Шофьорът каза: "Майната му на шефа. Ще карам Гунди! Казвайте къде да ви водя."
- Може ли да имаш личен живот с такава популярност?
- Веднъж той беше в гипс. Аз му отидох на гости. Той предложи: "Айде, бате Митко, да идем в "Хемус". И тръгна с патериците. Но в хотела настана хаос. Някой каза: "Гунди е тука!" и всички се скупчиха около нас. Обслужването спря и затвориха заведението. Нямаше почерпка, нямаше нищо. Не можахме да си проведем разговора. Прибрах се вкъщи. Това стана в 11.30 през нощта.
А на сутринта батко ме попита: "Малкият, казвай къде сте били снощи с Гундарата?" Всичко за Аспарухов се знаеше. Всяка негова стъпка се следеше!
- Гунди ли ви е голямата слабост?
- Голямата ми слабост беше Георги Соколов. Сега, като говора за него, тръпки ме побиват. Това е най-голямото футболно чудо, родено в България, което се оказа пропиляно. Жоро бе много близък приятел с брат ми. Двамата бяха неразделни.
- Тази ваша симпатия как се проявяваше?
- Той имаше право да влиза в моя кабинет по всяко време и го правеше безпардонно. Пререждаше болните. Направих му забележка. Той отговори: "Д-р Шойлев, абсолютно си прав, ама бързам за тренировка." Не можех да му се разсърдя.
- С какво го помните?
- Той беше неуправляем. И на терена, и в живота. Стана типичен пример как един човек може да се саморазруши. За това имаше и обективни причини. Дълбоко в себе си Жоро беше изключително чисто момче. Сваляше ризата от гърба си за приятел.
- Кои са обективните причини?
- Бащата. Поцо Соколов се месеше в кариерата на сина си. Може съветите му да са били правилни, но те го противопоставяха на треньорите и го раздвояваха.
- Соколето или Гунди бе по-уязвим?
- Жоро Соколов да се контузи? Той беше стомана. Когато искаха да го травмират, грубияните се контузваха в него.
- Защо клубът и дружеството допуснаха Жоро да умре в мизерия?
- Не мисля така. Винаги сме му помагали. И с пари, и с лечение в Павел Баня, и с други неща.
- Йогата беше жив труп в края на живота си. Това от футбола ли е?
- Не. При него основното заболяване бе алкохолен полиневрит.
- И Стоичков ли е ваш пациент?
- Стоичков е уникален! Той е пример как футболистът интелигентно се пази от травми. Ицо винаги подскача във въздуха преди да го ритнат. За по-малки проблеми разбира се, че ми е бил пациент. Но до 33-тата си година той нямаше сериозна контузия!
- Като левскар как оценявате Камата?
- Той е най-големият, най-преуспелият, най-богатият наш футболист. А и най-популярният българин в света. На Гунди липсваше именно тази нахаканост на Стоичков и Соколов. Но по манталитет се отличаваше много и затова за мен е несравним.
- Кое е най-странното медицинско свидетелство, което сте написали за 40 години практика?
- Издадох го на Атанас Михайлов. И той ми е слабост. Но получи тежки изменения в колянната става. След всяка среща коляното му се пълнеше с течност и отичаше. Обикновен човек не би могъл да спортува с тази травма. Затова му написах медицинска бележка, че трябва да тренира по самочувствие. Той я показа на треньорите и те не го закачаха. А на мача, трас - вкара два гола!
- Лекувал ли сте Александър Шаламанов?
- Когато специализирах в Полша, той дойде на лечение там. Изпратиха го при мен. Едвам удържах средния медицински персонал. Полските сестри пощуряха по Шами. Нали си е черничък.
- На терена Наско Сираков изглеждаше железен. Такъв ли е от гледна точка на спортната медицина?
- Той е природен атлет. Но на всеки негов мач треперех. И двете му сухожилия бяха пред скъсване. На всичкото отгоре едното е три пъти по-тънко от другото. Като по чудо издържаха и не се скъсаха!
- Иван Вуцов създавал ли ви е професионални проблеми?
- На него едното му стъпало претърпя изгаряне и бе по-късо от другото. Той игра дълго с този дефект, без да си проличи. Това му попречи да е развие още повече. По характер Вуцата е лидер.
- Коя най-зверската контузия, която сте лекувал?
- Много са. Една от тях е на Методи Деянов. В Тетевен му счупиха глезена на 5-6 места. Гледката беше покъртителна.
- Кои български футболисти са затрити от травми?
- Димо Печеников счупи крак и залезе. На него му викаха Балканския лъв. След фрактурата не бе същият. А такова крило нямаше. Меци Веселинов също не можа да се развие докрай. При него мускулната маса не съответстваше на костната система. Често късаше и разтягаше мускули. На всичкото отгоре получи луксация на коляното. А Георги Славчев и Кукуша имаха много крехка структура и това им пречеше. Фантастичният халф на Марек Николай Кръстев (Шулц) прекрати кариера след счупване на подбедрицата.
- Лекувате много спортисти, а разговорът се върти около футбола?
- Футболът е опасен спорт, по-травматичен от бокса и борбата.
- Като бивш волейболист страдате ли от травми?
- Болят ме коленете и палците. Пробожда ме кръста. Сега е още по-опасно. Съвременната тренировка е на границата между нормалната физиология и патологията.
- Причинявал ли сте телесна повреда на някого?
- На един мач ударих фен. Май беше левскар. Беше отдавна – през 1960 година. ЦСКА игра с Ювентус и би с 4:1. Аз се радвах след всеки гол, а моят съсед ругаеше "червените". Скарахме се и ме напсува. Набих му една глава и му счупих носа. Но това беше на младини...
