Юристът Георги Марков отново взе отношение по темата за собствеността на стадион „Георги Аспарухов“. Темата за пореден път наболя през последните дни. Бившият конституционен съдия гостува в предаването „Лице в лице“ и беше категоричен, че всичко със собствеността на стадиона е наред и повече да не се занимават с Левски по тази тема. Марков вече говори пред БЛИЦ по случая.

„Никога няма да се оправим, докато продължаваме като държава и като нация да новираме теми и да поставяме на дневен ред въпроси, които са широко дискутирани, приключили и най-вече, по които се е проинесъл дори конституционният съд. Демокрацията не е на 27 дни, а на 27 години. Левски не е на 3 години, а на 103. Няма друго явление в обществения живот на България, което да е създадено в царска България, да е преживяло комунизма и при демокрацията да вълнува умовете на милиони и да влезе в Европа преди държавата. Имам предвид Шампионската лига през 2006 г.“

„Сега за стадион „Георги Аспарухов“. Сашо Диков ме срещна в парламента и ме пита: „Защо ЦСКА плаща наем за стадиона, а Левски – не?“ Отговорих: „Защото ЦСКА е наемател, а Левски не е наемател!“ Левски се създава 1914 година. Не се създава по съветски образец, с партийни решения. Десет години по-късно – 1924-а, столичната община дава чудесен терен на Футболен клуб Левски в Борисовата градина. Точно, където сега е националният стадион „Васил Левски“, срещу улица „Гурко“. Започва футболна треска в привържениците на Левски. Прави се фонд „Тухлички“, купонче срещу тухличка. Хората дават пари, за да се изгради собствен стадион и така 1926 година стадионът, макар и още маломерен, се открива с един международен мач. Левски и един египетски отбор – от Кайро.“

„Треската продължава и се появяват богати левскари. Тук е Симеон Янков на първо място, бащата на Богдана Карадочева – Иван Карадочев, и други, които инвестират пари и 1933 година е фурор. Стадионът на Левски вече има душове, бани. След това ресторант. Държи го един левскар – Бачо Кольо, наш футболист. След това се правят писти. На тези писти се провеждат държавните първенства по волейбол и лека атлетика. И през 1940 година се прави един чудесен паметник – бюст на Васил Левски. От другата страна е часовниковата кула.“

„И така 9 септември 1944 година ни заварва с този стадион-бижу. Какво става? Идва преврата и Левски е обявен за реакционен и фашистки. През 1949 година с решение на Секретариата на ЦК на БКП ни преимунават на Динамо по съветски образец. С писмо на МВР се заповядва да ни заличат и ни заличават. Ставаме Динамо. Какво става със стадиона? Национализират имотите на царя, едрата градска собственост и т.н. Не национализират стадиона на Левски, за да не стане от 9-септемврийски преврат да има синя контрареволюция. И съвсем по комунистически една нощ влизат с багери и го събарят. Добре че домакинът на Левски взима главата от паметника на Васил Левски, не може целия бюст, и го носи в Министерство на пощите, а след това може би някъде се загуби. Така Левски остава без стадион.“

„След Априлски пленум през 56-а година идват нови ветрове. Има прерайониране. Левски от пощите минава към Пети райсъвет. Там в управлението има левскари, които ни дават да си строим стадион. Там на „Герена“ има едно мочурище, което е на шопска комуна, но тя го не го иска и го дават на Левски. Ръководството прави апел към левскарите от цялата страна да помогнат да се пресуши. И помагат. След това идва на помощ Спортният тотализатор, при който 10% от печалбите отиват в клуба, в който район си си пуснал фиша. Цяла София отива да пуска фишове в Пети район, за да се помага на Левски. Тогава идва 1965 година и гостува великият отбор на Бенфика. Левски продава 70 000 билети. Повече хора са извън стадиона, отколкото вътре, но дали пари, за да се строи стадиона. И така 1969 година стадионът е построен.“

„Защо Левски няма нотариален акт? Защото сме в разгара на комунизма. Всички дружества с идеална цел няма как да имат нотариален акт. Прави се акт за държавна собственост, а вътре е записано на кого е в оперативно управление. Затова в акта за държавна собственост през 1970 година пише: Дава се безвъзмездно за безсрочно ползване на Футболен клуб Левски. Минава 1975 година, Наредба за държавните имоти, където отново го пише и в годините на демокрацията, когато се преактува през 1997 година според новия Закон за собствеността – отново го пише. Много важно е, че Конституционният съд на България с решение №7 от 2001 година, казва така: Може да има Закон за концесиите, Закон за наемите, Закон за държавната собственост, според които държавата може да отдава държавните имоти за 5, 10, 15, 20 години както си иска, но заварените случаи няма да ги пипа, защото това са придобити вещни права и посегателството върху тях означава отчуждаване на собственост, което българската конституция по чл. 17 не допуска. Ето защо днес Левски е добросъвестен ползвател на стадион „Георги Аспарухов“ и не е наемател на имота. Левски прави колосални подобрения върху държавния имот, въпреки че по Закона за спорта държавата трябва да ги прави.“

„Левски няма какво да плаща, защото не е наемател, а защото това е неговият втори дом. Първият е съборен. Повече да не се занимават с Левски. Всичко е наред по собствеността,“ категорично заяви Георги Марков.