Адвокатите на ЦСКА Радостин Василев и Борис Колев обясниха казуса със спрените права на играчите Тодор Янчев, Костадин Стоянов и Румен Трифонов. Както е известно, тримата бяха лишени от права заради употреба на допинг. Санкцията им изтече вчера, но Българският футболен съюз отказа да възстанови правата им с обяснението, че клубът е "процесуално нелегитимирана страна по спора, поради което в случая, няма правно основание да подава документи от името на посочените състезатели."

Обяснението на юристите на ЦСКА:

“ХРОНИКА НА ЕДНА АНТИДОПИНГОВА И АНТИПРАВНА ПРОЦЕДУРА

На 23.12.2011 г. Дисциплинарната комисия на БФС спира временно състезателните права на футболистите на ЦСКА Костадин Стоянов, Тодор Янчев и Румен Трифонов „до окончателно приключване на антидопинговите процедури”.

На 30.01.2012 г. след производство пред Дисциплинарната комисия на БОК, проведено съгласно Наредбата за допингов контрол при тренировъчна и състезателна дейност, същата комисия определя на състезателите наказание лишаване от състезателни права за срок от три месеца и указва на БФС да наложи същото в 15 дневен срок на основание чл.79 от Наредбата, който гласи следното:

„Лицензираната спортна организация взема решение за налагане на определеното от Дисциплинарната комисия наказание. Решението се взема в 15-дневен срок, като препис от него се изпраща на: Антидопинговия център, министъра на физическото възпитание и спорта, Българския олимпийски комитет и САА и съответната международна организация”.

Този текст е в унисон с правото на спортните федерации да санкционират спортисти за нарушения на антидопинговите правила, което им е предоставено по закон (чл.19, ал.1, т.9 от Закона за физическото възпитание и спорта), но се упражнява по реда и условията, посочени в Наредбата.

15-дневният срок изтича без БФС да е изпълнил указанието на ДК на БОК и да е наложил наказанието. Решение за налагане на наказанието от БФС липсва и към днешна дата. Изпълнителният директор на Антидопинговия център д-р Виолета Заркова, която е участвала дейно в изготвянето на Наредбата, като е работила в тясно сътрудничество с УАДА по време на този процес, изпраща официално писмо до БФС с настояване да бъде спазена Наредбата и да бъде наложено наказанието, за да може то да бъде обжалвано или да влезе в сила. Реакция от страна на БФС не последва.

Междувременно БФС обжалва решението на ДК на БОК именно в частта му, в която са определени санкциите на тримата футболисти. Това решение на ДК на БОК изобщо не е включено в чл.60, ал.3 от Наредбата, който изброява изчерпателно решенията, свързани с нарушения на антидопинговите правила, които подлежат на обжалване. Там естествено фигурират решенията на лицензираните спортни организации за налагане на санкции за нарушение на антидопинговите правила, защото именно те са актовете, с които се налагат наказанията.

Българският спортен арбитраж образува дела срещу тримата футболисти на ЦСКА по жалбата на БФС. Футболистите възразяват срещу допустимостта на производството и компетентността на БСА да се произнесе по жалба срещу решение, което не подлежи на обжалване по нито един законов или подзаконов нормативен акт. То подлежи на обжалване единствено по Антидопинговите правила на БФС за 2011 г., но забележете – само от страна на уличените спортисти, но не и от БФС. С други думи, няма и никакво вътрешносъюзно основание за такова обжалване. Няма и съгласие за арбитраж по отношение на това решение на ДК на БОК.

БСА не се произнася по възраженията на футболистите, като запазва правото си да отговори по тях с решението. Арбитражът обаче излиза с определение, с което спира изпълнението на решението на ДК на БОК, като по този начин удовлетворява изричното искане за това, направено, отново забележете - от БФС.

Председателят на БСА и на решаващия състав и по трите дела публично дава официално становище по спряното изпълнение, като го тълкува като позволяващо на футболистите да играят в официалните мачове до определяне на новата санкция.

Междувременно в интервюта за вестник „Труд” първо д-р Заркова, а след това и главният секретар на БОК г-н Белчо Горанов, който е може би най-утвърденото име в спортното право у нас и уважаван човек със сериозни позиции в международните спортни среди, вкл. УАДА, потвърждават, че процедурата по налагане на наказанията на футболистите е нарушена, защото липсва решение на компетентния наказващ орган по закон – БФС. Г-н Горанов коментира, че е известил УАДА за определените от ДК на БОК наказания и по собствените му думи „забележки нямаше”.

Преди това, още на 14.02.2012 г., излиза и решението на ДК на БОК за определяне на наказанието на д-р Мирчо Крайнов, което е две години лишаване от право да упражнява дейност като лекар на индивидуални спортисти и спортни отбори. ДК на БОК, подобно и на решенията за футболистите, указва на БФС да наложи наказанието на лекаря в 15 дневен срок. До днес решение за налагане на санкцията на д-р Крайнов няма. Няма и обжалване на решението на ДК на БОК. По този начин антидопинговите процедури остават неприключени и временното отнемане на правата на д-р Крайнов може по тази логика да се тълкува и като вечно.

На 23.03.2012 г. ЦСКА входира искане за възстановяване на състезателните права на тримата футболисти на основание, че определеното от ДК на БОК наказание, макар и неналожено, вече е изтекло, което създава сериозна опасност за нанасяне на вреди на футболистите и футболния клуб. ЦСКА се позовава и на публично оповестеното в ефира на Нова Телевизия становище на председателя на БСА, че футболистите вече имат право да играят. В допълнение, мотив на ЦСКА е и константната практика на Спортния арбитражен съд в Лозана, според която, когато едно наказание е изтекло (или спряно което в случая е без разлика), спортистите се състезават независимо от продължаващите процедури по обжалване. Това е така, защото потенциално тези процедури могат да продължат около 2 и повече години, а крайното наказание да остане 3 месеца. Затова футболистите играят докато не влезе в сила евентуална нова санкция, която се изтърпява в частта, с която санкцията е увеличена спрямо първоначалната.

Същият ден ДК на БФС отказва да възстанови състезателните права на футболистите с мотива, че ЦСКА няма правен интерес да иска такова нещо. Тук отново може да коментираме надълго и широко от правна гледна точка. За да е налице правен интерес, е необходимо да има засягане по смисъла на чл.120, ал.2 от Конституцията, т.е. актът да застрашава правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица. Съгласно чл.35а, ал.4 от ЗФВС, състезателните права на спортистите се притежават от клубовете. Спортистите аматьори и професионалните спортисти получават състезателни права след картотекиране в лицензираната федерация за съответния спорт. Искането за картотекиране се прави от клуба, на който спортистът е предоставил състезателните си права. Как мислите – дали клубът не е засегнат, ако състезателните права, които той притежава по закон, са спрени и той не може да се ползва от тях? Това не определя ли правният му интерес да иска възстановяването им?

Също така член 14 от Правилника за прилагане на ЗФВС казва, че спортна федерация може да отнеме състезателните права на картотекиран от нея спортист за определен период от време или окончателно, като действа по нейна инициатива или по мотивирано предложение на спортния клуб, притежаващ състезателните права. Означава ли това, че клубът има правен интерес да иска отнемане или спиране на състезателни права, а няма такъв, за да иска възстановяването им?
Ситуацията може да се опише нагледно със следния хипотетичен пример. Вие сте собственик на автомобил, който е спрян временно от движение и искате да го ползвате отново, защото причините за спирането му от движение вече са отпаднали. Не ви разрешават с мотива, че не вие като собственик, а само шофьорът, който вие сте назначил и му плащате за това да управлява автомобила ви, има правото да иска такова нещо.

Горните аргументи биха имали някакъв смисъл, ако нещата се разрешаваха на полето на правото и дори ако следваха някаква елементарна логика. Те обаче отдавна са извън правото и логиката. Затова и ние, като юристи, сме дълбоко потресени от безсилието на правото да определя или поне влияе на случващото се. Това подкопава смисъла на нашата професия, а и изобщо устоите на правовостта в държавата. Ние очакваме да бъдем наречени с всякакви епитети – некомпетентни, недоучили и т.н. Ние сме вложили много усилия да специализираме точно в спортното право и ни е тъжно, когато срещу нас се използват аргументи, свързани с възрастта ни и всякакви други странични фактори, а никой не ни отговаря с правни доводи.

Накрая отново повтаряме – ние искаме единствено да се спазват законите и процедурите, защото само така ще има гаранция, че наказанията на тримата футболисти ще бъдат справедливи. Ние знаем, че всеки тълкува справедливостта по свой начин. Каза го и Тошко Янчев – в България всички са съдии. За някои справедливите наказания за допинг трябва да бъдат доживотен затвор без право на помилване. Ние не искаме да казваме какви да са те. Саймън Менсинг е бил наказан преди година за 4 седмици за същото вещество във Великобритания при сходни обстоятелства. Казваме сходни, защото в живота никога няма идентични ситуации. ФИФА и УАДА не са обжалвали и не е имало и никакъв публичен скандал в Шотландия по този повод.

Затова за нас единственото законосъобразно решение е БФС да наложи тримесечните наказания, за да спази закона, БСА да прекрати производството пред него като недопустимо, преписи от решението на БФС да се изпратят на УАДА и ФИФА, които да преценят дали те следва да се обжалват пред Спортния арбитражен съд в Лозана. Независимо от тези обжалвания футболистите трябва да могат да играят, защото това са правилата по цял свят.

Такава би била правната логика. Тази антидопингова процедура, която наблюдаваме обаче, е също и антиправна. Тя се развива по някакви други закони.

Борис Колев и Радостин Василев”