Рекордното 7:2 се задържа в аналите цели 26 години, след което отново култовото число 7 е на дневен ред, но сега вече с нов рекорд. За разлика от 1968 г., този път ситуацията в навечерието на мача е коренно различна. Левски е в суперформа, като седмица преди това е разгромил пловдивския Ботев с 6:1, а два месеца по-късно регистрира и рекордната си победа над столичния Локомотив с 8:0. „Червените“ пък изживяват криза в представянето си, но понеже моментната форма никога не е била критерий преди дербито, затова може би се надяват на успех.

По ирония на съдбата точно десет дни след третата си победа над Ювентус в София в европейските клубни турнири „армейците“ регистрират най-катастрофалното поражение от Левски в цялата си история. Треньорските сътресения при тях продължават — в паузата Гаганелов е сменен от Божил Колев, с когото „червените“ побеждават „Старата госпожа“ от Торино, но скоро и той е освободен и неговото място заема отново Цветан Йончев. Две години преди това той пак дебютира като треньор срещу Левски и печели с 3:1, но този път влиза в историята с най-големия разгром. Мачът се играе в петък, а той се оказва истински „разпети петък“ за „червените“...

Началото съвсем не предвещава последвалия голов порой. В 12-ата минута Илиан Илиев посреща центрирана от Емил Кременлиев топка и с ефектна странична ножица я забива в армейската врата. Осем минути по-късно Михтарски се възползва от неразбирателство в защитата на Левски и изравнява. Скоро след това обаче Сираков е съборен от Росен Кирилов в наказателното поле и от дузпа отново извежда „сините“ напред. Те нанасят своя съкрушителен удар в края на полувремето, когато Сираков просто поднася топката на Даниел Боримиров пред отвора на вратата и той отблизо увеличава разликата, а секунди преди антракта

Сираков се извисява мощно над „червените“ бранители

Мачев и Кирилов и с глава заковава топката под гредата — 4:1. Това попадение по удивителен начин бисира неговия гол от пролетта на същата година, като секунди преди удара Сираков се задържа за миг във въздуха, сякаш качил се на стълба над безпомощните бранители. Голът е истинска класика, достойна за всеки учебник по футбол! Този симптоматичен резултат 4:1 на полувремето е регистриран и при 7:2, и при 5:2 за Левски. Дали това не е предзнаменование за нова победа с историческа стойност?

През второто полувреме на терена има само един отбор - Левски.

„Сините“ налагат тотално превъзходство над деморализирания съперник

и с мълниеносни комбинации често излизат на стрелкови позиции. Над всички е един вездесъщ Наско Сираков. достойно му партнират Боримиров и Илиев. Голеадата е продължена от Боримиров, възползвал се от пас на Наско с пета, а когато Сираков довежда резултата до 6:1 след дузпа за игра с ръка на Войнов, всички сякаш усещат, че вече е дошъл часът за новото рекордно постижение. „Червената“ защита прилича на швейцарско сирене с много висок коефициент на пропускливост.

В минутите до края „сините“ продължават да нападат безспир и да пропускат идеални голови положения, а и вратарят на ЦСКА Румен Ненов се превръща в герой за своите, спасявайки най-малко 4-5 стопроцентови голови положения. Кулминацията настъпва в последната минута, когато след невъобразимо меле и канонада от удари към Ненов, Сираков последен натиска спусъка, фиксирайки рекордното и до днес 7:1. А с четирите си гола и Наско влиза в клуб „4“ на вечното дерби след Димитър Йорданов (Кукуша), Никола Котков и Христо Стоичков. Нещо повече - с отбелязаните 12 гола срещу „червените“ в първенството

Сираков е абсолютен голмайстор в историята на дуела.

Героят на мача Наско Сираков: „Мачовете с „червените“ винаги ми удължават кариерата. Те ми дават самочувствие, че имам още какво да покажа във футбола. Никога няма да забравя хилядите запалени факли след седмия гол. Беше чудесно! Лично аз обаче няма да си сменя фамилията на „Седмаков“, а името Сираков още често ще се изписва на таблото след моите голове“.

След мача треньорите са лаконични. Георги Василев: „Нямам думи след този резултат. Такива мачове остават в историята на българския футбол“. Цветан Йончев: „Видя се от всички, че ЦСКА не е изграден отбор. Първо рухнахме физически, а на полувремето и психически“.

На терена играчите в синьо изпълняват нов ритуал след голяма победа - хвърляне по очи на тревата откъм сектор „Б“, като идеята е на Илиян Илиев. А на трибуните, както и след 7:2 през 1968 г., горят факлите на „синия“ триумф! Това 7:1 е абсолютен рекорд във вечното дерби, който незнайно кога може да бъде подобрен...
РУМЕН ПАЙТАШЕВ

ЦСКА – ЛЕВСКИ 1:7
0:1 Ил. Илиев (12), 1:1 П. Михтарски (20), 1:2 Н. Сираков (25 – дузпа), 1:3 Д. Боримиров (41), 1:4 Н. Сираков (45), 1:5 Д. Боримиров (64), 1:7 Н. Сираков (79 – дузпа, 90)

ЦСКА: Р. Ненов, З. Мачев, Хр. Войнов, Р. Видов, Р. Кирилов (46 – Ф. Филипов), К. Янчев (46 – М. Зафиров), Ат. Киров, Стойчо Стоилов, П. Михтарски, В. Павлов, Хр. Коилов. Треньор – Цветан Йончев.

ЛЕВСКИ: Пл. Николов, Ем. Кременлиев, Г. Гинчев, Ц. Цветанов, Ал. Марков (73 – Г. Славчев), Зл. Янков, Д. Боримиров, Н. Сираков, Станимир Стоилов (76 – К. Йорданов), Н. Тодоров, Ил. Илиев. Треньор – Георги Василев.

СЪДИЯ – Д. Момиров,
ст. „Васил Левски“ – 30 000 зрители