За да критикуваш, трябва да имаш аргументи. Може пак да го правиш, но ще се лишиш от убедителност. След месец ще стане една година откакто Илиан Илиев пое националния отбор по футбол, и фактологията говори категорично и безусловно в негова полза. В осем мача подопечните му победиха два пъти с по 1:0 и завършиха шест пъти наравно в диапазона от 0:0 до 2:2. И

розовите очила
този път изглеждат
сложени на място

Спектралният анализ на постигнатото също говори за ясно изразена позитивна тенденция. Националният селекционер не позволи да бъде практически и теоретично надигран от Унгария, Сърбия, Словения и Румъния. Това са все участници на последното европейско първенство, което означава, че са далеч напред пред нас във футболно отношение. В доста от тези срещи така наречените лъвове дори бяха във водеща позиция и можеха да съжаляват за пропуснатата победа.

Връщаме се обратно една година назад, за да констатираме и втори важен факт – Илиан пое отбора само с две точки в квалификационната група за Евро 2024, което без съмнение бе напълно обезсърчаващо обстоятелство. И буквално от дъното тимът започна да пълзи нагоре и да подобрява своите резултати и игри. Най-малкото Илиан напълно опроверга предишния сръбски селекционер на тима, който се съмняваше, че наследникът му може да постигне нещо по-съществено от него. Е, за момента Илиев категорично бие Кръстаич по всички показатели. Огромната разлика обаче идва от неговия прагматизъм и реализъм. Той се опитва при цялата лимитираност на общия кадрови потенциал да намери правилното сечение и да извлече максимума от посредствения материал, с който разполага.

Няма какво да се лъжем, че при тази ситуация големите успехи на България изглеждат като пълна илюзия. Рано или късно пак ще дойде някой мач с Швейцария, който ще губим още до 14-ата минута с 0:3 у дома. А навън ще се повтори картината от двубоя в Будапеща, когато маджарите ни размазаха класически до средата на първото полувреме. Тези бъдещи събития

Неизбежно
ще се случат

и пак ще се премине от „Осанна“ към „Разпни го“. Но бъдещата обреченост изобщо не означава, че нацията не трябва да се наслаждава на красивия си период. Който при това може да продължи в следващите четири мача от Лигата на нациите, защото всеки друг развой освен победа или равен в тях ще е прекалено неочакван леден душ върху покълналите листенца на надеждата. Субективната даденост, че сме чак в третия поток на турнира, трябва да бъде изстискана докрай. Напълно ясно е, че ако бяхме в Б групата, щяхме да правим съвсем различни констатации, защото националните отбори от 17-о до 32-ро място не са ни по силите и там щяхме да обитаваме дъното на таблицата. Актуалната ситуация обаче ни предостави възможни за преодоляване съперници и поставената цел да се завърши на първо място е напълно реалистична.

Общо взето, Илиан Илиев си върши работата прекрасно или перфектно – и двете определения са верни. Но пък по стар български обичай могат да бъдат задавани и някои въпроси относно кадровия подбор. За начало трябва да се отчете, че всъщност разширената бройка от 25 футболисти не е от съществено значение. По-важното е наличието на гръбнак на отбора, който изнася основната тежест на мачовете. И в това отношение прави съответното впечатление, че Илиев не се хвърля като риба на сухо с безкрайни промени и експерименти, а на 90 процента залага на едни и същи избраници, които започват мача. В защитата непоклатими изглеждат отдясно Виктор Попов и в центъра Живко Атанасов и Алекс Петков. В средата на терена твърди са Илия Груев (б.р. – сега е контузен), Филип Кръстев и Георги Костадинов. А напред е ясно, че не може да се мине без най-силния ни футболист Кирил Десподов и вече таранът Алекс Колев. Оттам нататък Илиан

търси вариативност
на левия фланг

на защитата с „германеца“ Нюрнбергер, но няма съмнение, че би върнал на секундата Антон Недялков, ако последният някога се възстанови и успее поне наполовина да си върне формата отпреди. Радослав Кирилов изглежда като предпочитанието за левия фланг на нападението, а на вратата просто ще е престъпление да не стои Димитър Митов. Тук вече проличава интелигентността на Илиев, който веднага застопори любимеца си Дюлгеров на пейката.

Ето го титулярния състав, който за мача с Люксембург ще бъде променен с Ивайло Чочев на мястото на контузения Илия Груев. И оттам нататък критиките към седящите места в салона изглеждат като дребно заяждане. Дюлгеров е дълбока резерва в ЦСКА, а Светослав Вуцов в Славия е в ужасна форма, но те двамата няма да имат никакво влияние върху резултата. Христиан Петров е с железен анцуг в ЦСКА, а Иван Турицов е станал за посмешище, но и те са само част от пейзажа, защото едва ли ще се появят на терена. Критиките относно присъствието на Младши също са неоснователни, защото в най-добрия случай той ще се появи като резерва за няколко минути. Общо взето, такава периферна роля ще изиграят Васил Панайотов, Мартин Минчев, Иван Минчев, ако изобщо стигнат до игрова ситуация. Естествено, някой от типа на намиращия се в страхотна форма Станислав Иванов или играещия успешно в Турция Здравко Димитров могат да вкарат свежест и присъствието им в разширения списък изобщо не подлежи на обструкция. Но пак повтарям, че гръбнакът си е гръбнак и по него хирургични операции наставникът няма да прави.

Естествено, Илиан Илиев може да бъде атакуван защо не привлича за резерва Кристиан Димитров, който прави силен сезон в Левски. Или пък защо отпадна опитният Делев, на когото се разчиташе преди година. Може като леко заяждане да се зададе питането защо треньорът изобщо не се интересува от Адриан Краев и Доминик Янков, които също бяха част от голямата промяна преди няколко години.

Най-можещият
футболист в
първенството

Ивелин Попов също би могъл да попадне в избраниците, защото класата му и към момента е невероятна за родните стандарти. Неговият съотборник от Ботев Пловдив Николай Минков също се е постарал достатъчно поне да стане резерва на Виктор Попов в националния отбор. И още половин дузина подобни кандидатури заслужават да бъдат разгледани, но по същество не се променя нищо. Но от всички, които се трудиха най-добре през новата футболна кампания, погледът на Илиев се спря само на Серкан Юсеин от Крумовград. Между другото – напълно заслужено.

Когато печелиш, а нацията ти гласува безрезервно доверие, няма място за сантименти. Дори когато е ясно, че треньорът си прави специфична политика да не бъде притесняван от познатите все едни и същи критици. Вземаш някой от Славия и затваряш устата на най-шумния си опонент. А за Ахмед Ахмедов и Антонио Вутов няма кой да се застъпи и затова ги оставяш да тренират във Варна! 
Жаклин МИХАЙЛОВ/Тема Спорт