Легендарният Христо Бонев навършва 70 години днес. Той наистина е легенда. И то от най-големите в цялата история на българския футбол. Зума има забележителни успехи и като играч, и като треньор – нещо, което не се среща често сред спортистите. Знаете ли кое е най-любопитното за него – Бонев има уникална кариера на терена, но никога не е ставал шампион като футболист. Но е печелил титла като треньор. Не в България, а в Гърция.

Пловдив го обича от първите му стъпки на игрището. Впоследствие го заобича и цяла България. Началото е през 1963 година. Точно 21 лета по-късно Христо сваля завинаги футболните обувки.

В „А” група изиграва 410 мача и отбелязва 185 гола. Наказвал е стотици вратари, не прощава нито на Левски, нито на ЦСКА. На „Лаута” никога няма да забравят датата 20 май 1973 година. Тогава Локо (Пд) бие с 2:1 „сините”. Двете попадения са дело на Зума. И са от красиви по-красиви... Преди въпросната среща местен запалянко обявява, че който вкара два гола в левскарската врата, ще получи огромно печено прасе. След двубоя фенът изпълнява обещанието си.


Въпросните две попадение са с цената на среброто, тъй като „черно-белите” финишират на второто място в крайното класиране на сезон 1972/73 – най-доброто постижение на клуба дотогава.

На следващата година Локото завършва трети и се окичва с бронзовите медали. Решителният мач е в Стара Загора, където домакините от Берое са сразени с 2:0 след два точни изстрела на Христо Бонев. От мощните му тупалки проплаква и ЦСКА. И то неведнъж. Паметен е двубоят на 28 май 1975 година, когато пловдивските „железничари” печелят с 2:1 срещу „червените”, след като Зума попада два пъти в прегръдките на своите съотборници.

Бонев е бил главно действащо лице и в голямата битка на Пловдив срещу кръвния враг Ботев. На 8 май 1971 година той бележи два пъти в „жълто-черната” врата при крайното 4:1.  

Христо е герой и в най-драматичната битка на великото съперничество с „канарчетата”, състояла не на 8 септември 1974 година. В същия ден Локо гази здравата със 7:3, а Бонев е отново два пъти сред голмайсторите. След мача го понасят на ръце и го хвърлят във въздуха.

Най-много са головете му срещу Локомотив (София) – 13, ЦСКА – 12. Разплаквал е общо 7 пъти Левски и 6 пъти Ботев (Пловдив).

През есента на 1967 година Зума преминава за кратко в ЦСКА, тъй като е войник. С червения екип изиграва само 6 мача, но отбелязва 5 гола.  Записва и един мач във вечното дерби на България. Това се случва на 29 октомври 1967 година, а мачът между „червените” и „сините” завършва 1:1. Голът за ЦСКА пада в 10-ата минута, когато Бонев подава на Якимов, той на Марашлиев и последният поразява целта.

В най-добрите си години Христо е преследван от редица чуждестранни отбори, включително и от западноевропейски грандове. Европа се прекланя пред пловдивския магьосник, а някои клубове са готови на всичко, за да го привлекат в редиците си. Но България е част от комунистическия блок и трансферите на Запад са забранени. Все пак през 1980 година на Христо му е разрешено да премине в гръцкия АЕК, където остава два сезона.

След това се връща в Локо (Пд) и през 1983 година, вече като ветеран, печели първия си трофей в кариерата – става носител на Купата на съветската армия. На финала „черно-белите” бият с 3:1 Чирпан, а 36-годишният Бонев получава не само ценния приз, но и огромен шаран.

Христо Бонев е уникален на терена. Истински капитан и лидер. Притежава ювелирен пас, дрибъл, типични за феноменалните халфове. А Зума е именно такъв. Ако се направи класация за най-добри изпълнители на свободни удари, бъдете сигурни, че Ицо ще попадне в топ 5 за цялата история на българския футбол! Признават го и го уважават не само у нас, но и чужбина.

Ненапразно на бенефиса му, състоял пред препълнените трибуни на 16 септември 1984 година в Пловдив, идват световните звезди Боби Мур, Волфганг Оверат, Ян Томашевски, Зигфрид Шолтишик, Ференц Бене, а треньори са Щефан Ковач и Райко Митич. Гост е и Лев Яшин.

В националния отбор Христо Бонев също впечатлява. Дебютът му е на 22 март 1967 година в Хановер при загубата с 0:1 от ФРГ. Последният му мач е на 25 април 1979 година в Буенос Айрес срещу Аржентина, където губим с 1:2. Познайте кой е автор на нашия гол. Зума, разбира се! Той е сред тримата национали, разписвали се на две световни първенства. Първо бележи на Мондиал 70 в Мексико срещу Перу, а второто му попадение на най-големия футболен форум е четири по-късно в Западна Германия срещу Уругвай, когато поразява вратата на „урусите” с глава след забележителен плонж.

Бонев и до днес е лидер заедно с Бербатов в класацията за най-много голове с екипа на България – 48, а изиграните му мачове за Родината са 98.
Три пъти става футболист №1 на страната, което никак не е малко, нали?

В треньорската му кариера също има успехи. Единият е уникален. През 1990 година Христо Бонев извежда Панатинайкос до шампионската титла на Гърция. В южната ни съседка възхваляват треньорските качества на българския специалист, а медиите го избират за №1 на сезона, което си е огромно признание. Година по-рано Зума си поставя за цел да доведе в Атина  изгряващата звезда Христо Стоичков, но, както всички знаем, Камата е продаден на Барселона.

Бонев е последният треньор, извел България до световните финали. Това се случва през 1998 година, когато участваме за последен път на Мондиал.
Всъщност, за Зума може да се изпишат още и още страници, тъй като кариерата му е продължителна и повече от забележителна.

Сега най-важното е, че ветеранът се възстановява добре след прекарания инфаркт. Най-важното е, че в момента е у дома сред съпругата си и семейството. Както и сред своите неразделни приятели.

БЛИЦ СПОРТ желае на Христо Бонев сила, светлина и много, много спокойни дни. Защото ги заслужава. Поклон, майсторе, и честит юбилей!

Визитка
* Роден на 3 февруари 1947 година в Пловдив
* Играе като халф за : Локомотив (Пловдив) (1963-1967, 1968-1979 и 1982-1984), ЦСКА (есен 1967) и АЕК (Гърция) (1980-1982).
* Носител на Купата на Съветската армия през 1983 г. с Локомотив (Пд).
* Вицешампион с ЦСКА и с Локомотив (Пд) (1973 г).
* Бронзов медалист през 1969 и 1974 г. с Локомотив (Пд).
* В "А" група има 410 мача (404 за Локомотив (Пд) и 6 за ЦСКА) и 185 гола (180 за Локомотив (Пд) и 5 за ЦСКА). За купата на УЕФА има 14 мача и 6 гола за Локомотив (Пд).
* В националния отбор на България има 98 мача и 48 гола.
* Футболист № 1 на България през 1969, 1972 и 1973 г.
* Носител на купата за индивидуално спортсменство през 1976 г.
* Заслужил майстор на спорта от 1967 г.
* Заема третото място в анкетата на в. „Нощен Труд” за български футболист на 20 век.
* Бил е треньор на Локо (Пд), Панатинайкос, Лариса, Йоникос, Апоел (Кипър), Локо (Сф), германския Заксен и националния отбор на България.