Днес се навършват 71 години от рождението на една от легендите на българския футбол и по-специално на "Левски" - Георги Аспарухов -Гунди.

Милиони имаха щастието да бъдат преки свидетели на невероятния му талант. За останалите той е причудлив герой от приказка. Приказка без край. България имаше нужда от идоли и съдбата сякаш разбра това. Изпрати Гунди, за да носи радост на хората, и той навлезе в техния бит със скоростта на комета, отбелязва сайтът на "Левски". Животът му бе кратък, но огнен като факла, в каквато го превърна и нелепо ранната му смърт.

Роди се и игра във време, когато по улиците и махленските поляни буквално гъмжеше от самородни таланти, кой от кого по-ярък и по-впечатляващ. Но в крайна сметка той седна на трона, и то не защото сам го желаеше, а защото хората искаха да го видят там. Запалянковците оцениха личността, която ги даряваше с наслада и емоции и която в най-висока степен сродяваше простата народна игра с изкуството.

Правеше го с благородната осанка на аристократ - с чар, с елегантност, с изтънченост дори! Брилянтната техника, пасовете, ударите, близката до съвършенство игра с глава, комбинативността, физическата мощ... Всички тези качества остават незабравими.

Това е Георги Аспарухов-Гунди
Той е роден на 4 май 1943 г. в софийския квартал Редута. Играе в детския, а след това и в юношеския отбор на „Левски“. Печели шампионската титла с юношите през 1960 и 1961 г.

През 1960 г., когато е приет в първия отбор на „Левски“, Гунди е едва на 17 години. Дебютира през пролетта на същата година, а първия си гол отбелязва на 28 септември срещу „Ботев“ в Пловдив (1:1). От пролетта на 1962 до есента на 1963 г. играе в „Ботев“, където отбива военната си служба и става носител на Купата на България през 1962 и вицешампион през 1963 г. След като се завръща в „Левски“, печели три шампионски титли през 1965, 1968 и 1970 г. и три купи на страната през 1967, 1970 и 1971 г. Последният му мач в първенството е на 28 юни 1971 г. срещу ЦСКА (1:0), a последният му гол е на 13 юни 1971 г. срещу „Етър“ във Велико Търново (1:1).

Играе в 247 мача (200 за „Левски“ и 47 за „Ботев“) за първенството, в които отбелязва 150 гола (125 за „Левски“ и 25 за „Ботев“). Има участие в 36 мача (28 за „Левски“ и 8 за „Ботев“) и вкарва 20 гола (16 за „Левски“ и 4 за „Ботев“) за Купата на България (тогава — „Купа на Съветската армия“). През сезона 1964/1965 вкарва 27 гола за „Левски“, с които става голмайстор на страната за сезона. През 1965 г. е избран за спортист и Футболист № 1 на България. Печели и купата за индивидуално спортсменство. През същата година е на осмо място в класацията за престижната награда на сп. „Франс футбол“ - Златната топка.

Гунди има 18 мача (12 за "Левски" - 6 за КЕШ и 6 за КНК и 6 мача за "Ботев" в КНК) и 19 гола (12 за "Левски" - 8 за КЕШ и 5 за КНК и 7 гола за "Ботев" в КНК) в европейските клубни турнири. Четвъртфиналист за КНК през 1963 г. с "Ботев" и през 1970 г. с "Левски".

За националния отбор на България дебютира на 6 май 1962 г. срещу Австрия във Виена (0:2). Има 50 мача и 19 гола (18 мача и 11 гола са в квалификации за световни първенства), той е един от малкото българи, отбелязал гол на Англия на Уембли (1:1) (след Димитър Миланов - Пижо и Георги Димитров - Червения през 1956 г.)[1]. Той обаче е единственият българин вкарал гол на "А" отбора на Англия на Уембли, при това, когато Англия е актуален световен шампион. (Димитър Миланов и Георги Димитров вкарват на Олимпийския отбор на Великобритания, който е аматьорски).

Играе на три световни първенства: в Чили - 1962 (1 мач и 1 гол), Англия - 1966 (3 мача и 1 гол) и Мексико - 1970 (3 мача). В Чили той е най-младият играч (19 г.) в националния отбор и вкарва единствения гол за България на първенството (срещу Унгария 1:6). Четири години по-късно в Англия отново той отбелязва единствения гол за България, отново срещу Унгария (1:3). Паметни остават и мачовете през 1962 с Португалия - 3:1; 1963 с Португалия - 1:0; 1965 с Белгия - 3:0 и 2:1; 1967 с Швеция - 3:0; 1967 с Португалия - 1:0 и през 1968 г. с Италия - 3:2. Последният му мач е на 11 юни 1970 г. срещу Мароко в Леон (1:1) - СП.

Георги Аспарухов загива в автомобилна катастрофа заедно със съотборника си Никола Котков на 30 юни 1971 г. край прохода Витиня в Стара планина.

През 1999 г. е обявен посмъртно за Най-добър футболист на България за 20 век.