Днес се навършиха 45 години от трагичната гибел на двама от най-великите български футболисти – Георги Аспарухов и Никола Котков. По този повод по инициатива на сайта vitoshanews.com в читалище “Отец Паисий” на кв. Илиянци се проведе възпоменателна вечер с участието на съотборници и приятели на двете легенди от Левски и Локомотив (София).

Бившите национали Иван Деянов, Ивайло Георгиев, Атанас Геров, Петър Топчев, Димитър Мумджиев разказаха свои спомени за Гунди и Котето. Ветераните споделиха лични впечатления за скъпите на сърцето им бивши съотборници и кумири.

“Гунди и Котков бяха и страхотни като хора, освен велики футболисти. Не помня да са обидили или наранили някого нито на терена, нито в в живота. Радвам се, че се докоснах до тях. Първата ми среща с Котето беше, когато бях начинаещ футболист в школата на ЦСКА. Гледахме бате Кольо с огромно уважение”, каза Ивайло Георгиев.

“Аспарухов и Котков можеха да играят в най-силните европейски отбори. Не случайно старши треньорът на Милан Нерео Роко казваше: Гунди е нападателят на моите мечти.” Италианците даваха над 500 000 долара за нападателя. За съжаление системата навремето не позволяваше да се правят трансфери на наши футболисти в чужбина, камо ли пък на Запад, коментира Наско Геров. - Трагичната вест за кончината на двамата ме завари на почивка на морето. Чух по радиото за катастрофата на Витиня. Направо краката ми се подкосиха (просълзява се). В продължение на три дни просто не бях на себе си от мъка.”

“Много мога да говоря за Котето. Прекланям се и пред гения на Гунди, макар че според мен Кольо остава малко в сянката му. Журналистите са виновни. За тях Аспарухов е №1, но за мен Котков по нищо не му отстъпваше. Жалко, че нашият, локомотивският стадион не носи името на най-голямата си звезда, не носи името “Никола Котков”. Това би било напълно заслужено признание за неговото значение и величие”, подчерта Димитър Мумджиев.

“Кольо и Георги бяха невероятно обаятелни личности. Харизматични. Нямаше как да не ги забележиш, дори в тълпата. При цялото им величие обаче и двамата бяха изключително човечни, изключително скромни хора. Те съзнаваха своето превъзходство, но никога не парадираха с това нито на терена, нито в живота. Липсвате ми, приятели”, прочувствено говори и легендарният вратар Иван Деянов, който най-дълго време е играл и с двамата - и в Локомотив, и в националния тим.

“Спомням си като че ли е днес денят, в който дойдох в Локото. В съблекалнята беше доста тясно, един от треньорите ме изпрати да се преоблека в един фургон отвън. Тръгнах да излизам, когато един глас ме спря и ми каза да се върна. Лично Котков ми каза да оставя нещата си до неговите. Направи ми място, на мен – новобранеца, да седна до него – до капитана. Котето беше психолог, добър човек, който умее да печели приятели за цял живот, разказа бившият вратар Петър Топчев (Септември, Левски, ЦСКА, Черноморец, Етър, Бдин, Ботев Враца, Пирин).

– 30 юни 1971 г. е един от най-черните дни в моя живот. Тъкмо бяхме пристигнали с Митата Якимов и семействата си на почивка в Слънчев бряг. Влизаме в хотела, а човекът на рецепцията, понеже знаеше, че сме футболисти, ме попита: “Разбрахте ли какво е станало с Гунди и Котков?” Отвърнах му, че не съм чул нищо. “Изгорели са в катастрофа край Витиня”. Аз изпаднах в шок, съобщих на Якимов. Той изобщо не искаше да повярва. Отвърна ми само: “Остави ги тия глупости. Пак някой си измисля.” И махна с ръка и отиде да качва багажа по стаите. Аз също се успокоих. Помислих си, че просто някой си е направил лоша шега. Да, обаче точно в 18,00 часа седнахме във фоайето на хотела да гледаме новините по телевизията. Само като видях снимките на Гунди и Котето и как една черна лента ги обграждаше, се убедих, че всичко е истина. Оттогава 18,00 часа за мен е един зловещ, един кобен час (просълзява се). Според мен Господ събира тези, който са добри и ги прави ангели. Така е, ангели са!

Митата Якимов започна да повтаря: “Аз трябва да отида на погребението. Аз трябва да отида на погребението”. Заедно със съпругата си отлетяха със самолет за София, оставиха дъщеря си при мен. Впоследствие Митата си навлече куп проблеми, защото оказал уважение на хора от противниковия лагер. Мисля, че и това беше една от основните причини за неговото освобождаване от ЦСКА”.

“Гунди и Котето никога няма да бъдат забравени. Докато има левскари и локомотивци на тази земя техните имена ще бъдат помнени”, убеден е Людмил Стоев – един от най-верните привърженици на Левски.

Той разказа и как милиционерите са късали неклорози в памет на двамата велики футболисти.

"Късаха ги постоянно. Сложим един, и още до вечерта вече некрологът го няма. Изхитрихме се да ги лепим на най-високото възможно място по стълбовете. Качвахме се със стълби по нощите, за да не ни видят милиционери. Въпреки това те пак ги сваляха”, върна се назад в мрачните години на социализма Стоев, който и сега не пропуска мач на “Герена”.