Вчера, 14 април, се навърши точно половин век от един от най-драматичните мачове в историята на вечното съперничество между Левски и ЦСКА. В този четвъртфинал за Купата на съветската армия дузпената рулетка си остава и до днес най-емоционалното преживяване, тъй като 18 пъти /този рекорд бе изравнен едва през 2013 г./ зрителите наблюдаваха изпълненията от бялата точка.

Начален Бонус до 1000 лв. за онлайн казино игри от efbet

Въпреки непрекъснатия дъжд, изливащ се като из ведро, над 50 хиляди зрители останаха до края по местата си, за да наблюдават зрелище, което едва ли някога ще забравят. В дъждовната вечер футболът властно бе изявил огромната си притегателна сила. Този двубой съдържаше изключителен заряд от напрежение, затова и над стадиона витаеше истинска атмосфера на голям мач. Шампионът Левски на практика бе отстъпил титлата и спечелването на купата бе неговият шанс сезонът да бъде спасен. Докато ЦСКА бе уверен лидер в класирането, а купата щеше да бъде ново украшение в трофейната витрина на клуба.

На тежкия хлъзгав и коварен терен и двата отбора демонстрираха майсторство, издържаха на силното темпо и водиха мъжествена битка за всяка педя земя. През първата част армейците бяха по-добри – сигурни в действията си, със стабилна постройка те диктуваха събитията. Якимов бе спънат в наказателното поле и Никодимов реализира отсъдената дузпа. Тя обаче не влиза в бройката на 18-те, които бяха изпълнени след изтичане на редовното време. В края на полувремето страстите се разгоряха – спорове със съдията, прекъсване на играта. В тези моменти арбитърът Гочо Русев имаше всички основания да отстрани от игра най-малко по един футболист от всеки отбор.

След почивката „сините“ /макар и без отсъстващия поради травма Георги Аспарухов/, вече нямаше какво да губят и тръгнаха стремително и агресивно в атака, налагайки тотално превъзходство. Армейската защита се задъхваше, но и тя не бе в състояние да спре устрема на развихрилия се Веселинов /Меци/, който на два пъти матира Йорданов. В първия случай той стреля отлично с глава, а после посрещна отбитата топка, за да прониже мрежата. Междувременно веднага след изравняването Цветков улучи гредата от изгодна позиция, а скоро след това и Митков насочи топката в страничния стълб. Но и съперниците не бездействаха и на два пъти Михайлов спаси опасни удари отблизо.

Мачът вече отиваше към своя край, когато две минути преди последния сигнал Жечев сгреши фатално, спирайки лошо топката, и дебнещият наблизо Жеков прониза целта от 5-6 метра – 2:2.

Съгласно Международния БООРД /Комитет по правилата/ трябваше да се изиграят две продължения по 15 минути и ако тогава не беше излъчен победител, щеше да се пристъпи към изпълнение на дузпи. Но седмица след това решение тогавашната Българска федерация по футбол го елиминира в своята Наредба за първенствата и турнирите, затова и веднага след края на редовното време се стигна до допълнителните дузпи. Тази практика е широко разпространена и днес в Южна Америка.

И така – дузпи. След първите два удара от бялата точка всички реализираха и равенството се запази. При третия удар обаче не друг, а майстор като Петър Жеков шутира високо над напречната греда. Но радостта на „сините“ бе кратка, защото още при следващото изпълнение Стоян Йорданов спаси удара на Кръстю Богданов. Преди последната пета дузпа „червените“ бяха с гол аванс и ако Якимов вкараше, ЦСКА се класираше за полуфинала. Но Бисер Михайлов спаси удара му, а после Аладжов възстанови равновесието.

Следваше изпълнение на по три дузпи. И двамата вратари спасиха първите удари. А после сценарият сякаш се повтори, като преди последните удари армейците отново бяха с „едни гърди“ напред. Сега обаче вратарят Йорданов реши да сложи точка на спора, но колегата му Михайлов предугади посоката на топката и спаси. А накрая Панов отново запази статуквото.

Стигна се и до изпълнение на по една дузпа до момента, когато някой от съперниците щеше да сгреши. Митков реализира за Левски, докато ударът на Никодимов /вече вкарал две дузпи – в редовното време и при допълнителните удари/ бе спасен с вещина от героя на вечерта Бисер Михайлов /отразил четири дузпи срещу три на колегата му Йорданов/. Той мигом потъна в прегръдките на своите изтощени, но обезумели от щастие съотборници. Така след инфарктна драма от 18 дузпи Левски вече бе полуфиналист, а впоследствие спечели и купата!

14 април 1971 година
Четвъртфинал за Купата на Съветската армия
ЛЕВСКИ – ЦСКА 2:2
(5:4 при дузпите)
ЛЕВСКИ: Б. Михайлов, М. Гайдарски, Д. Жечев, Ст. Аладжов, Кр. Богданов, Ян. Кирилов, Цв. Веселинов, Г. Цветков, П. Панов, Н. Котков, В. Митков. Треньор – Йончо Арсов.

ЦСКА: Ст. Йорданов, Ив. Зафиров, Б. Гаганелов, Б. Колев, Д. Пенев, Цв. Атанасов, Асп. Никодимов, Д. Якимов, П. Жеков, Г. Денев, Д. Марашлиев. Треньор – Манол Манолов.

ГОЛМАЙСТОРИ: 0:1 Асп. Никодимов /38 – дузпа/, 2:1 Цв. Веселинов /61, 78/, 2:2 П. Жеков /88/.

При дузпите

По пет удара – 0:1 Асп. Никодимов, 1:1 Н. Котков, 1:2 Д. Марашлиев, 2:2 В. Митков, 2:2 П. Жеков /високо над гредата/, 2:2 Кр. Богданов /Ст. Йорданов спасява/, 2:3 Б. Колев, 2:3 Ян. Кирилов /Ст. Йорданов спасява/, 2:3 Д. Якимов /Б. Михайлов спасява/, 3:3 Ст. Аладжов.

По три удара – 3:3 Г. Денев /Б. Михайлов спасява/, 3:3 М. Гайдарски /Ст. Йорданов спасява/, 3:4 Д. Пенев, 3:4 Цв. Веселинов /бие навън/, 3:4 Ст. Йорданов /Б. Михайлов спасява/, 4:4 Панов.

По един удар – 5:4 В. Митков, 5:4 Асп. Никодимов /Б. Михайлов спасява/.

Съдия – Г. Русев
Ст. „Васил Левски“ – 50 000 зрители.