ВИЖТЕ СТРАНИЦАТА НИ БУКМЕЙКЪР ТУК!

„Цялата държава трябва да знае, че се готви преврат!“

С тези думи Петър Величков, член на вписания в Търговския регистър Изпълнителен комитет на Българския футболен съюз, но същевременно основен говорител на екипа около Димитър Бербатов, в типичния си стил алармира спортната общественост за случващото се в най-голямата спортна федерация у нас.

И ако априорните крясъци отдавна са се превърнали в запазена марка на опозицията на Боби Михайлов, действаща на принципа „пет пъти може да не позная, но веднъж може и да успея“, то по-важно е да анализираме какво всъщност има предвид Величков, и какво е бъдещето на най-популярния спорт у нас, напоследък превърнат в юридическа сапунка с елементи на трилър.
Хронологията

След дежавюто с подадената под натиск оставка на Борислав Михайлов, на Изпълкома на БФС (да се разбира – колективният орган, де факто ръководещ централата) се наложи да излъчи негов заместник до извънредния конгрес, мотив, за който става именно подадената оставка. Според Устава на сдружението изпълняващият правомощията следва да бъде някой измежду вицепрезидентите – а след самоотлъчката на първия такъв Емил Костадинов, членовете на ИК единодушно гласуват доверие на Михаил Касабов. С едно уточнение – Касабов да не бъде вписван като представляващ Съюза в Търговския регистър, тъй като само и единствено Общото събрание може да избира президент и управителен съвет на БФС. На прост български – позицията, длъжността и функциите на вицепрезидента Касабов не се променят, а той само и единствено изпълнява правомощията на Михайлов до момента на избирането на нов шеф. Изпълкомът единодушно гласува, а въпреки двойния отказ на Агенцията по вписванията да публикува поканата за конгреса, след жалба от страна на президента в оставка, Софийски градски съд нарежда на Търговския регистър да формализира Общото събрание. Тоест, БФС (и Михайлов) нагледно демонстрират желанието да свикат конгрес напук на внушенията, че „тупкат топката“ и използват процедурни хватки, за да го осуетят.

Топ Коефициенти за Спортни Залози!

Едно от тези внушения твърдеше, че Търговският регистър отказва да публикува поканата заради невписването на Михаил Касабов като президент. Наша проверка установи, че това изобщо не отговаря на истината – това обстоятелство въобще не е изтъкнато като мотив, а прекалената пунктуалност на Агенцията по вписванията по казус със сериозен социален отзвук (впрочем – рецидив, когато става дума за БФС), е чиста проба буквоядство. Защо тогава Касабов изведнъж реши да се вписва?

Аз ли съм или не съм?

За да спазва буквата на закона, която е по-властна от устава на БФС, твърди самият той. И за да не понесе индивидуални последствия. Само че тук услужливо се пропуска фактът, че индивидуалното вписване при промяна на обстоятелствата трябва да се случи в едноседмичен срок след взимането на подобно решение, след което са възможни санкции. Михаил Касабов изчака на полусъединител почти два месеца, преди да понечи да официализира името си като „служебен“ шеф с рекорден брой мандати. Както споменатият в началото Петър Величков сам призна – не и без негова помощ, по-конкретно – чрез декларации и нотариално заверени документи. С други думи – един от най-дългогодишните управници на футбола, който освен това е и сред най-доверените хора на Боби Михайлов, се съюзява с крещящата му опозиция, за да … спази закона… Месец и половина преди насрочен конгрес. Нещо не се връзва.

Тук е важно да уточним какви всъщност са Борислав Михайлов и Михаил Касабов към края на последното заседание на Изпълкома. Единият очевидно е президент в оставка, избран демократично от клубовете-членове на съюза. Другият е временно изпълняващ правомощията на президента на БФС, но не и представляващ БФС, нито пък президент на БФС. В този смисъл заличаването и зачеркването на Михайлов от Търговския регистър не просто звучи неморално, но е и противоуставно, тъй като президент и ръководен орган се избират от конгрес. Този опасен прецедент може директно да обезсмисли общите събрания не само на футболния съюз или на спортните федерации, но и на други институции – ако Агенцията по вписванията позволява зачерквания и вписвания на база на лични желания и интереси, то демократичният избор директно се обезсмисля и законът се заобикаля.
Именно затова и четирима от членовете на ИК – Йордан Лечков, Емил Костадинов, Димитър Георгиев и Румян Вълков – подадоха жалби, набързо отхвърлени от съда. Защото членовете на Изпълнителния комитет гласуват Касабов да замества президента в оставка, а не да представлява БФС. Защо той самосиндикално е решил да се произведе в президент, какво е участието на Петър Величков и опозицията, вярно ли е че това се е случило срещу обещания за почетна позиция в евентуално бъдещо управление и легитимен ли е въобще този акт – това предстои да разберем.

И, като стана дума за евентуалното бъдещо управление,

Осъденият на загуба идва

Да ни прощава Шон Пен, тук ще си поговорим за Димитър Бербатов. Доста време измина от обявяването на кандидатурата му за президент, а два конгреса и стотици медийни изяви по-късно бившият нападател не изглежда по-близо, напротив – изглежда в пъти по-далеч от поста, за който драпа още от активните си спортни години. Причините за това са безбройни – от арогантно-агресивните атаки, сърцевина на кампанията му, през факта че кампанията му сама по себе си не би могла да бъде кампания, когато няма процедура за конгрес, през слуховете за опасна близост с шефката на Агенцията по вписванията, (не)знайно защо спираща абсолютно всяко действие на настоящето ръководство на БФС, та до потвърденото участие на човек от екипа му в организацията на кървавия протест пред стадион „Васил Левски“ и неговото лично подстрекателство към неподчинение в национален ефир. Но особено -  заради рязката промяна на курса на вокалната му ракета-носител Георги Градев. Новоизпеченият кандидат-президент, незнайно защо представян от услужливи медии като адвокат по спортно право (при все че не е адвокат, а за дисциплината „спортно право“ можем много да спорим), две години използваше Бербатовата платформа, за да упражнява любимия си спорт, а именно – заплахи и обвинения към Боби Михайлов и шефовете на БФС. Докато в един момент не направи рязък завой и не подчерта липсата на експертиза и решителност у Бербатов, както и присъствието на компрометирани хора в екипа му. И колкото и двете страни да се държат като политкоректно разведена двойка, между редовете очите избождат думите на Градев, че голяма част от клубовете са загубили вяра в бившия голмайстор и вотът им може да отиде другаде. И едва ли е лишено от истинност твърдението, че в директен сблъсък между Градев и Бербатов положението ще е „на кантар“, че и по-зле за Бербо, въпреки постоянните му опити да търси подкрепа от високите нива в държавата. Бербатов чисто и просто не е харесван – не само от чужди, не само от важни, а вече и от свои; той не е общоприета фигура още от нацупването и събличането на националната фланелка навремето, а във всичките му действия (включително – отказа да бъде нечий вицепрезидент) личи самоцелно желание да управлява. Не да работи за футбола, а да управлява – директен цитат от Георги Градев. И по всичко личи, че спасителната сламка в стройния му план е… Михаил Касабов. И надеждата за вътрешен саботаж по горните етажи на БФС.

За марионетките и хората

Връщаме се към предупреждението на Петър Величков от началото на анализа. Нарочно му отделяме повече внимание от желанието на Бербатовата чета да премести конгреса в НДК, защото така щяло да бъде по-правилно – „превратът“, за който бившият бензинов мениджър алармира, гарниран с възхваляването на действията на Михаил Касабов и самопризнанията за активно участие („волю-неволю“) рязко контрастират с думите, изречени от същия само седмица по-рано. Тогава Величков заплашваше Касабов с прокуратура на общо основание, а хорът около Бербатов го наричаше „кукла на конци“. Какво се е променило, или по-скоро колко е било нужно, за да може лица на уж враждуващи лагери да действат заедно – това едва ли някога ще разберем.

Онова, което знаем обаче, е че в България и в Бавария (покрай пословичната му командировъчна дейност) Михаил Касабов е определян като „ванилова“ личност – от онези, които съществуват и действат почтително, но в никакъв случай не могат да ръководят или да вземат решения. Именно затова в последните десетилетия (!) не изпълнява оперативна дейност, а има единствено представителни функции въз основа на международните си контакти. Своего рода пътуващо аташе на българския футбол – роля необходима, но със сигурност не и ръководна. Точно „ваниловият“ фактор провокира колегите му от Изпълкома да му гласуват доверие и през 2019-а, и преди два месеца - той да изпълнява правомощията до конгреса, да подписва честитки и поздравления, и толкова. Без вписвания, без заличавания, без задрасквания. Но и без да подозират, че Касабов – досущ като Градев – ще се обърне срещу политическата линия, която е следвал.

Какво следва?

Цяла България е притаила дъх БФС да посочи своя кандидат, което само по себе си е нонсенс, тъй като съюзът като институция не може да излъчва претендент. Оставката на Боби Михайлов и заявеното му нежелание да продължава да ръководи футбола се превърнаха в повод за свикване на извънреден конгрес, а жалбата срещу Агенцията по вписванията – препотвърждаване на тези му намерения. След решението на СГС общото събрание вече е официално – на 15 март 2024 г. българският футбол ще има нов президент, но на очи се набива постоянно повтаряният въпрос – какво ще се случи, ако има жалби?

Впрочем за жалбите алармираха именно опозиционерите, а пък именно опозиционерите обжалваха конгреса през октомври 2021-а, заради което футболът ни толкова дълго е в безтегловност. Да жали има право всеки, не само Борислав Михайлов или Димитър Бербатов – и нищо чудно именно тази хипотеза да е изиграла главна роля в брака между Михаил Касабов и претендентите. Защото „стройната“ българска съдебна система, особено пък мотивирана по правилния начин и от правилните хора, може да влачи елементарни дела с години наред, а в тези години начело на БФС ще бъде именно неизбраният, но вписан Михаил Касабов – с полу-мандат от Изпълкома, но с подкрепата (и възхищението) на Величков, Бербатов и компания. И вълкът – сит, и агнето – цяло. 
Футболът? Кого го интересува футболът, когато в държавата се готви преврат?!
Димитър АПОСТОЛОВ/БЛИЦ СПОРТ