На 21 октомври 2016 година се навършват 60 години от първото участие на ЦСКА в Европейските клубни турнири. В дебютния си мач „армейците“ разгромяват Динамо (Букурещ) с 8:1, а Иван Колев записва хеттрик. По този повод директора на Музея на спортната слава, живата памет на ЦСКА и доайен на българските спортни журналисти – Александър Манов, даде интервю пред официалния сайт на "червените".
- Господин Манов, срещаме се с вас по един изключително приятен и знаменателен повод. На 21 октомври 2016 година се навършват 60 години от първото участие на ЦСКА в клубните турнири на УЕФА. Разкажете ни малко повече за това събитие?
- За мен лично има две големи дати в историята на ЦСКА – едната, разбира се, е 5 май 1948 год. – основаването на ЦСКА, другата е 21 октомври 1956 год., когато за първи път български отбор участва в турнирите на УЕФА. 1956 година е знаменателна не само с въпросното участие и много сериозната дебютна победа с 8:1, но и с рекордния брой футболисти от ЦСКА на Олимпийските игри – цели 10 от 14 общо. Другото събитие е третата поредна шампионска титла и полагането на основата на един продължително доминиращ тим.
- Каква беше подготовката за този мач? Хората очакваха ли с нетърпение срещата?
- Нашата спортна общественост очакваше жребия за турнира, тъй като в турнира по регламент участват 18 отбора, само и единствено шампиони на страните си. Но в крайна сметка един не се яви и останахме само 17. Ние пропуснахме първия кръг по жребий и отидохме директно във 2-ри кръг и срещнахме Динамо (Букурещ). Относно организацията – тогава началник на ЦСКА беше полковник Петко Дудов, който ме помоли да направя нещо интересно за мача, аз работех в един армейски вестник. Лично изготвих една програмка за срещата, която беше с тираж над 30 000 бройки и беше разграбена за часове. Интересът наистина беше невероятен.
- Да се върнем към въпросната среща. В първия си официален мач ЦСКА се изправя срещу Динамо (Букурещ), какво си спомняте от сблъсъка?
- Невероятна победа, която ще се запомни и с хеттрика на един уникален футболист, един от най-добрите по онова време – Иван Колев. По 2 гола добавиха Панайот Панайотов и Димитър Миланов (Пижо), последният гол беше дело на Крум Янев. Самият мач беше със страхотен заряд и се радваше на изключителен интерес, на националния стадион „Васил Левски“ присъстваха над 50 000 души. Спомням си дори, че се появиха тогава и бартерите – хората даваха домашно вино и ракия в замяна на билет за мача. Плетена дамаджана и печена кокошка най-често се разменяха за един билет (смее се).
- Как се стигна до тази гръмка победа? ЦСКА до този момент не е участвал в подобни турнири, а в първия си мач громи румънски гранд и стряска футболна Европа…
- Имахме изключително солиден отбор, който стана шампион три пъти подред. Участвахме също така в много приятелски турнири из цяла Европа и изведнъж започна да се говори много за ЦСКА. Привлякохме вниманието към себе си, дори си спомням, че за мача бяха пристигнали журналисти от цяла Европа, както и един от основателите на УЕФА. След тази победа спортният печат на континента цяла седмица пишеше за едно ново явление, което е изгряло на футболната карта на Европа.
- Условно можем да кажем, че ЦСКА има няколко „златни“ поколения, това е първото – уникални футболисти и страхотни характери, разкажете ни малко повече за тях и за техния треньор Крум Милев?
- Ще започна с треньора Крум Милев, той беше изключителен футболист, но и не по-малко добър педагог. ЦСКА спечели изключително много позитиви под негово ръководство, той беше старши треньор цели 11 години, представяте ли си? Неговото кредо беше – дисциплина, уважение и обичта към клуба. Това нещо той успя да го предаде на футболистите си и резултатите не закъсняха. Всички бяха еднакви за треньора – нямаше звезди, титуляри и резерви, всички бяха като едно цяло. За съжаление обаче нито един от тези футболисти вече не е между нас.
- Вие сте свидетели на основаването на нашия любим клуб, съвсем скоро навършихте 88 години и пак ще използваме повода да ви поздравим и да ви пожелаем да сте жив и здрав. Видял сте абсолютно всичко в този клуб, обърнете се към нашите привърженици, кажете им нещо?
- Благодаря много! Да, така е, до ден днешен си спомням първата завоювана титла и финалните мачове срещу Левски. Половината от игрище „Юнак“ беше изпълнено с наши привърженици и футболистите бяха понесени на ръце. В този момент усетих, че се е родило нещо специално, феномен, роди се нашият отбор, най-големият отбор – ЦСКА! Мога да им кажа никога да не спират да подкрепят отбора на сърцето си и че докато ги има тях, ще има ЦСКА!