В единайсетата година на миналия век група прогимназисти решили да създадат спортен клуб, се казва в интернет страницата на Левски. Ентусиастите се подвизавали в района между улиците "Витошка", "Скобелев" и "Патриарх Евтимии" в София. Първоначално нарекли своя проект "Шестия клуб", тъй като по това време в София имало още пет. Но Балканската и Междусъюзническата война осуетяват реализацията на идеята.

Едва през пролетта на 1914 г. мечтата на момчетата става факт. По предложение на Борис Василев-Боркиша клубът е кръстен на Апостола на свободата Васил Левски с официалното име Софийски спортен футболен клуб Левски. Датата на основаването е 24 май (!), а мястото - днешната градинка пред 22-ра гимназия.

Учредителното събрание избира ръководство в състав: Владимир Григориев (Владиса) - председател. Георги Манолов (Манолето) - подпредседател, Крум Динков - секретар, Борис Василев - Боркиша - касиер, Стефан Тошков и Атанас Янков - членове, и Костадин Манолов - домакин. За контролна комисия са определени Зафир Абрашев, Крум Траянов и Любомир Чавдаров. Всички членове на управата са същевременно и първите футболисти на Левски.

Толкова много са славните моменти и бележитите личности в историята на синия отбор, че са нужни милиони редове, за да бъдат описани подробно. А те несъмнено го заслужават. Естествено всеки привърженик държи най-силно на поколението от неговата младост. Тогава, когато се е е формирал като запалянко. И ако днешните тийнейджъри идолизират Гонзо, Иванков, Топузаков, то тяхните дядовци все още живеят с времето на Георги Аспарухов - Гунди, Христо Илиев - Патрата, Жоро Соколов, Сашо Костов. Още по-възрастните непременно ще споменат с почит Васил Спасов (Валяка), Борислав Цветков - Жук, Любомир Алдев, Димитър Дойчинов, Божин Ласков, Ради Мазников.

Последните са неотменна част от славния отбор от 40-те години, който буквално мачка конкуренцията. После идва генерацията на Гунди, Патрата, Соколето и Сашо Костов, властвала победоносно през 60-те години, за да бъде достойно заменена през 70-те от тази на Павел Панов, Кирил Ивков, Стефан Павлов-Фифи, Стефан Аладжов, Кирил Миланов, Тодор Барзов. Идва и ред на незабравимия отбор начело с Васил Методиев, в който през средата на 80-те блестяха Божидар Искренов, Наско Сираков, Боби Михайлов, Емил Спасов, Ники Илиев, Руси Гочев.

Следващият период бе не по-малко вълнуващ - с лидер Сираков и изпълнители от ранга на Илиан Илиев, Даниел Боримиров, Цанко Цветанов, Петър Хубчев, Златко Янков. Този състав буквално се забавляваше на терена и привличаше на националния стадион "Васил Левски" посещаемост, за каквато днес на можем и да мечтаем. Въпросното поколение остави също така ярка следа на световния шампионат в САЩ през 1994 г, когато нашите се класираха четвърти.

И така стигаме до края на 90-те и началото на новото хилядолетие, протекло под знака на Левски. С финансово могъщия си президент Майкъл Чорни и безпрецедентния за България спонсор в лицето на "МобилТел" сините нямаха конкуренция на домашната сцена. Постигнаха три шампионски титли, два пъти прегърнаха Купата на България и родиха нови легенди. Георги Иванов - Гонзо и Димитър Иванков влязоха триумфално в залата на славата - там, където се помещават най-заслужилите и най-обичаните.

През лятото на 2004 година за треньор бе назначен Станимир Стоилов, който само година по-рано прекрати състезателната си кариера с капитанската лента на сините. Само след две години Левски достигна четвъртфинал в турнира за Купата на УЕФА след исторически поход от цели 14 мача по европейските терени. Няколко месеца по-късно сините стават първия български отбор класирал се за груповата фаза на най-авторитетния футболен турнир в Европа - Шампионската лига.

В настоящия момент момчетата на Емил Велев са пред спечелване на 26-та шампионска титла в историята на Левски. Остават още две крачки.

Днес нашия клуб навършва 95 години. Честит празник, левскари!

Само Левски!