Естествено в написаните по-долу редове не иде реч за популярния фантастичен роман на Евгени Гуляковски „Сезонът на мъглите”, а за нашенските, футболни мъгли, които тъй са се спуснали над родните ни отбори, че видимостта е силно намалена.
Най-гъстата падна на най-ниското географско място – в долината на река Марица, край Бирената фабрика. Никой не знае изваденият от “А” група Ботев ще го има ли, няма ли да го има. Италиански ли е, албански ли е, от Калофер или от Филибето. Феновете лочат бироци, хълцат злобно и размахват юмруци по Христола и италианския “манекен” Салерно, които се изпокриха като партизани, преследвани от жандармерията. Какво ще последва – ще основе ли Барека алтернативен Ботев или някой ще изправи на крака истинския, тежко ранения от куршумите на Митьо Селския и неговите заптиета клуб.
Пловдивската мъгла обхваща и парк “Лаута”, макар и не толкоз гъста, където заиграха на познатото “тука има, тука нема”. На четна дата Шенсой е треньор на Локото, на нечетна – не е. Уж в крайна сметка косоварят остава, но поради мъгливото време ни фенове, ни журналисти успяха да надникнат зад “черно-белите” покои и да разберат дали само треньорската политика е причина за лудия скандал с напусналия Едуард Ераносян. И дали някой друг ще го последва.
От Горнотракийската низина мъглата се застила чак към Софийското равно поле, в полите на Витоша планина. Там, в квартала “Подуене”, облаците на неизвестността са надвиснали със страшна сила над ПФК Левски АД. От тях вместо дъжд капят въпроси с почти невъзможни отговори – ще продължи ли Батков да командва парада, ще има ли нов собственик или поне частична продажба на акциите. Де го десният бек, заместникът на Жиката Миланов. Де го Юсуф Рабех, тоз мароканец див. В лудница ли е отскочил или натам са се запътили тия, дето го продадоха. И в крайна сметка – Левски ще прибере ли пари от Анжи или вместо пачки дивите дагестанци ще им пратят по една здрава майна заради пробутания откачалник.
Мистериозната мъгла акостира и в Борисовата градина с образа на Елиот Гранден. Прехваленият французин е тъмен и загадъчен като сенчестите назгули от фентъзи-класиката “Властелинът на пръстените”.   Краката му – постоянно наранени, ръцете му – винаги охлузени. И веднага изниква питането този пич футбол ли е дошъл да играе или да лекува вечните си болки в тялото. Или може би в главата?
Мъглив засега изглежда и ликът на Йоан Андоне. Спор няма – румънецът е доказана марка в треньорския занаят, но контролите не могат да вдигнат мъглата нагоре, за да видим аджеба този наставник Йоан Кръстител ли ще бъде или Йоан Провалилия се.  
И в “Надежда” е мъгливо. Окука засега е тука, ама утре – кой знае, може и да го хвърлят на боклука. Колкото и гъста да е информационната мъгла, спусната от “червено-черното” ръководство, зад нея мъждукат екшъните между треньор и играчи. Половината от тима не искат Драгомир за наставник, а същевременно той се чуди как да върже двата вратарски края. Мътилото е пълно, понеже до момента новият страж на локомотивската порта все още е неоткрит.
Тъмнина и неизвестност се шири и под Аязмото, където ту турци, ту гърци, ту италианци бяха готови да подадат ръка на Берое и да го извадят от тинята. После се оказа, че тия господа не идвали, за да дават, а да прибират. Накрая с общинска помощ старозагорци оцеляха, ама дали направените кръпки ще държат здраво, никой ти не казва.  
Навлезем ли в дебрите на "В" и  “Б” група, видимостта е под 50 метра. Хасково сдаде багажа, а засега не се вижда ще оцелеят ли Родопа, Белите орли и Вихрен.
Та така... Между есенния и пролетния полусезон се пръкна сезонът на мъглите. Не че такъв не е имало и преди, но сега мъглата е най-гъста и най-непрогледна. Една част от спортните синоптици прогнозират слънцето да я пробие този уикенд и бавно и постепенно да започне да огрява футболното ни първенство. По-скептичните им колеги обаче пророкуват, че след мъглата се задавал потоп. На кого ли да вярва човек?
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ