Когато головете във вратата на Грузия започнаха да валят като тропически дъжд, в главите на някои хора налетяха химерични мисли, че въпреки всичко имаме отбор, че светлото бъдеще е пред нас, че ще прескочим квалификациите за Евро 2012 като Стефка Костадинова на 30 август 1987 година в Рим. Слабата ни игра, домакинската ни издънка срещу Ейре и унизителната загуба в Кипър, станала реалност само три дни по-рано, бяха изтрити от съзнанието на илюзионистите. И от фундаменталистите, прекланящи се пред Станимир Стоилов.
Шестте грузински коняка, които пийнахме, ни пратиха в света на розовите сънища. Ама е нужно да изтрезнеем. На секундата да изтрезнеем и да видим истината, която крещящо ни казва следното:
Изминалата квалификационна кампания за световното първенство в ЮАР догодина бе пълен провал за България. За първи път от 1988-1989 година националният ни тим не успя да спечели нито един мач на чужд терен. Преди тези двайсет лета нашите удариха на камък в опита си да се класират за мондиал’90 в Италия, но тогава бяхме в една група (забележете!) с Дания, Гърция и Румъния. Едва три съперника, но далеч по-ерудирани от настоящите ни противници Кипър, Грузия и Черна гора (да не говорим за Ейре и най-вече Италия), които не можахме да надвием на тяхна земя.
Националният отбор бе ръководен от двама селекционери в кошмарния квалификационен цикъл за Южна Африка. Първи бе Пламен Марков, а след него Станимир Стоилов. Марков за разлика от Мъри може да се гордее, че постигна най-добрият резултат на България при напъна да се класираме за световното. Севлиевският спец измъкна 0:0 от Италия. Вярно, мачът беше в София, но това си е ценна точка, спечелена срещу настоящия световен първенец. Пламен не победи Черна гора и Грузия навън, което според поклонниците на Стоилов, е равносилно на гаф, оказал ключова роля в крайното класиране. Пълна глупост, естествено. Какво обаче постигна Мъри? Нищо – абсолютно нищо. Не покори Ейре у дома, нещо, което винаги сме правили в цялата история на мачовете между двата отбора. Изложи се тотално в Ларнака срещу Кипър, принуждавайки феновете да му лепнат прякора Киприян Четвърти.
“Триумфът” срещу Грузия с 6:2 обаче накара и самият Стоилов да си повярва и да ни поднесе поредната порция от своите “мъдрости”. За жалост ние не бяхме толкова добри, а грузинците – доста слаби. Това, че за първи път в историята на футбола ни вкарваме 6 гола за едно полувреме, не бива да ни грее. Това, че сме счупили рекорда по най-много отправени удари към противниковата врата – също. Гордият Мъри обяви, че имаме отбор, който ще атакува европейското в Украйна и Полша. Не, г-н Стоилов, отбор нямаме, но разполагаме със страхотни футболисти. Със светила, които бе длъжен да превърнеш в съзвездие. Не е вярно, че в родното първенство липсват играчи. Такива има, макар че класата на клубния ни футбол липсва. Но ти не ги виждаш или се правиш на късоглед. Ти не можа да изпълниш ролята на селекционер – да подбереш, да отсееш най-доброто, да избереш най-добрите варианти и да сглобиш стартовата единайсеторка. Да не говорим за тактика и водене на мач. Този състав изпитва въпиюща нужда от друг треньор, от далеч по-опитен специалист. За жалост Мъри е прикрепен здраво за колана на Борислав Михайлов и цялото БФС. И няма кой да го откопчае и изхвърли. Тук му е мястото да подчертая, че Боби носи не малка вина за втората поред грешна стъпка на националния ни тим. Най-напред, след като той взе властта, се провалихме в квалификациите за европейското в Австрия и Швейцария, а сега си наранихме петите по трънливия път към далечен ЮАР. Публична тайна е, че Михайлов сам избира националните селекционери, макар че привидно се консултира със своите подчинени в Изпълкома. Решенията му винаги са грешни, след като не се осмели да назначи чужденец, оправдавайки се с високи финансови претенции. Боби явно няма намерение да спира с неправилните ходове, след като още преди фиаското в Ларнака гръмко съобщи, че докато той е президент, Стоилов ще е национален селекционер. Накъде тогава си тръгнала, футболна Българио?
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ