Дъщерята на Трифон Иванов – Галина, направи изключително емоционална изповед затова, което е почувствала на юбилея на Христо Стоичков в петък.
Ето какво написа тя на профила си във „Фейсбук“.
„Очаквах го до последно... Представях си как ще го видя отново в екипа... Отново на терена... Изричаха името му, докато преминавахме измежду охранителите. По пътя говорихме как ще се държим за ръка... Как няма да плачем... Как ще се снимаме с всичките..., ще бъдем "над нещата" и няма да се поддаваме на нищо, защото ние сме железните!
Когато стигнахме до съблекалнята... Тя замълча... Аз оставих децата и отидохме заедно до футболистите - едни тичаха за якета други запечатваха в селфита онова звездно настроение...,трети подскачаха, загрявайки... Смееха се... Ицо минеше ли, всеки го закачаше... Сякаш никога не се бяха разделяли..., все едно вчера се бяха върнали от Щатите... Някъде измежду усмивките засичах с поглед някой от "нашите"..., което пълнеше очите ми със сълзи... Очаквах тате!!!
Те не тръгваха... Дъжда ли..., сигнал от организаторите ли ..., програмата ли..., нещо чакаха и те! Ицо извика и бутонките зачукаха по стъпалата... Тогава нещо ме сряза зверски... Разбрах, че излизат..., тате все още го нямаше...! Сестричката ми беше клекнала до мен..., мина момченце със фланелка номер 3... Качиха ни по тунела...
Чувах само "Трифон Иванооооооов". Дъждът биеше с някаква страшна сила... Видях на големия екран снимка на тате и надпис 1965-2016.... Тогава разбрах, че той няма да дойде..., колкото и да го очаквам!!!
Дая излезе... Гледах само очите й, който криеше под шапката си... Знаех, че идва и моят ред... Не знам как излязох..., не знам какво чувах..., държах погледа си надолу, колкото и да вдигах главата си... Ицо ме дръпна назад, за да ми покаже всеки един от вас... Обърна ме..., навсякъде виждах прави хора..., дъждобрани и пляскащи ръце... Тогава разбрах, че него го няма, НО аз съм там... и си казах..., докато сърцето ми бие... аз ще напомням за него... Докато в кръвта ми тече Трифон Иванов, аз ще разказвам..., ще пиша..., ще създавам!
Аз, Галина Трифонова Иванова, ще посветя съществуването си на неговото отсъствие... Взех фланелката... Догледахме мача... И се прибрахме...
"Благодаря ви" е... слабо казано..., мека дума..., недостатъчна... Частичка от онова, което искам да ви кажа..., хилядна от онова, което ми подарихте в онзи миг!
Поклон пред вас“
