Разсекретяването на държавния архив и подробностите около погребението на Гунди и Конков разбуниха духовете. БЛИЦ първи ви поднесе разкритието за разговора между Тодор Живков и тогавашния вътрешен министър Ангел Солаков относно кончината на двете футболни легенди. Тато тогава пита Солаков защо е допуснато на погребението да се съберат 150 хиляди души. Толкова не е имало на кончината на Георги Димитров.
Ето какво разказа съпругата на Георги Аспарухов – Лита Маркова в дискусионно студио “Дерби”: “Спомням си, че на погребението имаше страшно много народ. Когато се придвижвахме с колата, беше пълно с хора от площад “Пирдоп” до “Герена”. Колко хора е имало, колко хора са изкарани насила, не знам. Бяха извикали баща ми в Софийско градско управление, да му се карат защо вие изведохте над 500 хиляди хулигани на погребението. Така че не знам дали има толкова много милиционери, които да бъдат извадени насила отколкото. Аз мога да съдя по разказите на мои съседи, че около нашия дом в “Лозенец” е било митинг, в “Редута” около къщата на Георги всичко е било пълно с много опечалени хора. Ако някой е извадил на сила тези хора, трябва да е притежавал страхотни способности. Върху гроба на Георги и Кольо Котков имаше купчина от цветя повече от 2 метра висока. Всичко това говори, че наистина прекалено много хора е имало. Прекалено е слаба дума, имало е твърде много хора и твърде много хора са обичали и почитали Георги и Кольо. Аз съдя и по това, че 41 години след смъртта на Георги все още се намират хора, които искат да го дискредитират. Нещо непонятно за мен, от какво ги е страх. 41 години него го няма на белия свят, защо е тази ненавист, просто ми е чудно. Аз не бих обидила целия български народ, но очевидно Георги е бил феномен, след като толкова години след смъртта му продължават да се занимават с него.”
“Как да си обясним мненията за гонения. Първо на мен ми беше разрешено да отпечатвам 10 броя некролози, на които да няма дата и час на панахидата. За да не пострадат нашите родители съм лепила некролози на Витошка, зад мен вървеше милиционерска кола, отлепяха ги и се смееха. Аз като някакъв робот продължавах да лепя, а те ги отлепяха. Тогава Андрей, който нямаше 6 години, ме попита: “Мамо, тате престъпник ли е бил, че да му отлепят некролозите.”
“Георги е бил под пагон година и половина, от януари 69 до 30 юни 1971 година. Кариерата на Георги мина в “Левски”. Аз съм казвала много пъти неговите думи: “Аз в “Левски” съм се родил, в “Левски” ще умра.” Самият той не се изживяваше като звезда, той винаги искаше да се доказва. Това, на което държеше, е отборът и публиката. Да кажеш, че един спортист е лансиран, все едно да кажеш, че един певец е лансиран. Не може некадърникът колкото и да го лансираш да бъде гениален пред очите на много критична публика. Цял стадион го гледа мач след мач. Георги спечели хората с таланта си и с красотата на играта си. Защото при него всичко беше красиво, външно беше красив, красиво играеше, а и красива беше душата му. Всякакви такива инсинуации и всякакво желание да го принизят, ми се струва смешно и жалко”, допълни още съпругата на Георги Аспарухов.
“Първо беше волейболист, след това юноша на “Левски” Ние се запознахме покрай волейбола. В казармата го взеха първо в ЦСКА. Питаха ги: “Какви са плановете ви за Гунди”. От ЦСКА казаха: “Ние нямаме планове за Гунди”, и слава Богу. Пуснаха го да играе в “Ботев” (Пловдив), там отиде войник. Единственото положително нещо от обединението със Спартак беше, че спряха да получават повиквателни за запас, но то беше очаквано събитие. Не може да говориш за спортист, че насила са го направили с партийно поръчение любимец на публиката. Това е абсурд. Погребението на Георги и Котков ги раздразни страшно много, защото в новата история на България, социалистическата, едва ли не такова събитие не се бе състояло до момента – спонтанно. Цели влакове са ангажирани от Варна, за да дойдат на погребението и всичко това е станало без партийна организация. Колко страшно! Един от политбюро е казал на Тодор Живков. Ами ако тези тръгнат срещу нас? Имам една молба към подобен род хора. Георги и Котков бяха много почтени, добронамерени, великодушни. Много моля, с мръсни ръце да не се рови в паметта им, това е голям грях”, каза още Лита Маркова.
“Имахме възможност и двамата да останем в Италия. В онези години това значеше нашите роднини и семейства да бъдат унищожени. Георги обаче въобще не си е правил илюзии, че могат да му разрешат, да играе в чужбина. Искаха го Милан, Бенфика и немски отбори. По онова време на футболистите им плащаха от предприятия. Георги го назначиха икономист втора степен в министерството на земеделието и хранителната промишленост. На следващия ден той отива на работа. Хората изпаднали в паника какво да го правят. “Аз нищо не разбирам от икономика”, казал Георги. Отишли при съветника на министъра и казали: “Другарю, Марчев, дошъл е да работи, какво да го правим.” Той го извикал и му казали, няма нужда, ти ще получаваш парите от тук – 92 лева. Освен тази сума взимаха 30 лева бруто за победа. Тъй като ние нямахме две години дете, се плащаше 5 лева ергенски данък. Това беше заплащането. Имаха една награда за есенен първенец, на всички футболисти подариха плат за костюми, а тъй като той беше контузен и не игра, му дадоха плат за панталон. Никой не е плакал за пари, никой не е парадирал. Събирахме се след мач, с дребните пари, радвахме се на победите или изстрадвахме загубите”, разказа още вдовицата на Гунди.
