В навечерието на световната квалификация България – Испания вестник „Марка“ публикува обширен материал за легендата на българския футбол Георги Аспарухов. Нищо лошо. Напротив. Похвално.

Има обаче някои събуждащи мнителността нюанси - най-вече заглавието, което гласи следното: „По-голям от Стоичков“.

Въпросното издание, доказана и наложена марка като името си не само в Испания, но и в света, е със седалище Мадрид. Близко е до Реал Мадрид и хич не си пада по Барселона.

Освен това „Марка“ и Христо Стоичков не поддържат братски отношения от времето, когато Камата пореше мрежите по испанските терена и печелеше титлите изпод носа на „кралете“.

Мадридската медия на няколко пъти през години е жегвала Ицо  - кога лекичко, кога остро.

Една от най-мощните атаки беше осъществена през 2017 година, когато Стоичков подкрепи битката на Каталуния за независимост и бъзна вицепремиера Сорае Саенс де Сантамария.

Цитат: „Той трябва да пие чай с ръкавиците. От дипломат като него трябва да се чуват благи думи, а не кавги. Цяло чудо, е че Стоичков въобще беше консул на България в Испания заради своя заядлив речник и думи, които винаги са били извън приетите в протокола“. Край на цитата.

Две години по-рано „Марка“ пробожда Камата, поставяйки го на второ място в световна класация за най-некадърните треньори на всички времена.

През 2016 година пък "Марка" срина със земята светилото на Реал Мадрид Раул Гонсалес, защото си позволил да стисне ръката на Стоичков при откриване на офис на Барселона в Манхатън, Ню Йорк (САЩ). 
"Какво правеше там, Раул? Какво правеше там, капитане? Защо се прегърна с човек, който в деня, в който Барселона стана шампион, публикува снимка с прасета, облечени в екипите на Реал Мадрид? Какво правеше там, снимайки се и усмихвайки се на човек, който преди няколко месеца беше казал, че Реал е спечелил първите си 6 КЕШ-а благодарение на Франсиско Франко? Защо се снима в офиса на този клуб, вместо с деца с неговите фланелки?", беснеят спортните журналисти на вестника.

Ето че днес Ицо пак е засегнат. На пръв поглед съвсем леко и фино, но достатъчно, за да бъде наранено егото му. „Марка“ засяга тема, която разпалва много спорове между цесекари и левкари – кой е най-големият български футболист на всички времена. И категорично дава отговор, изведен в заглавие. По всичко личи, че някой от България (вероятно с нечервена ориентация) е помогнал осезателно на автора Мигел Анхел Лара.    

Предлагаме ви целия материал на „Марка“.

 „ПО-ГОЛЯМ ОТ СТОИЧКОВ“

„Георги Аспарухов, звездата от края на 60-те години, е номер едно за българите и споменът за него се съпротивлява на героите от Световното първенство през 1994 г.

Историята на българския национален отбор достига своя връх на Световното първенство през 1994 г. В САЩ поколението, водено от Христо Стоичков, достига полуфиналите, след като изпреварва Аржентина в груповата фаза и елиминира Мексико и Германия в елиминационните кръгове. България щеше да бъде съперник на Испания на Клементе в полуфиналите, но вместо това се изправи срещу Италия. Два гола на Роберто Баджо за по-малко от пет минути (21′ и 25′) сложиха край на българското приключение, въпреки че отборът на Стоичков постави италианците в затруднение след гола на нападателя от дузпа преди почивката. В крайна сметка България, в разгара на бунт, завърши на четвърто място.

Въпреки това, в сърцата на българите има един футболист, който беше звездата на страната, когато героите от 1994 г. са още деца. На 30 юни 1971 г. Пламен Николов – най-възрастният от експедицията в САЩ – е на 9 години. На този ден в ужасна катастрофа загива Георги Аспарухов. Повече от половин милион души присъстват на погребението на този, който и до днес се счита за най-големия талант, роден в България.

Левски, неговият живот

Началото на един кратък живот – само 28 години – започва в столицата на страната. На 4 май 1943 г. в София се ражда момче, което скоро започват да наричат Гунди, съкращение от името му.

По улиците на квартал Редута расте момче, което от рано показва, че е родено за спорта. Физическите му данни се открояват както във футбола, така и във волейбола, любимите му спортове. В същото време цветовете му са ясни: синьото на Левски, клуба, носещ името на българския герой срещу османците (Васил Левски) и който по времето на подчинението на София на Москва е преименуван на Динамо. След смъртта на Сталин клубът възвръща първоначалното си име.

На 15 години фамилията Аспарухов се присъедини към отбора, чийто стадион носи неговото име от 1971 г. по желание на народа. Треньорите на Левски остават изумени от това, което виждат.“

„На 17 години дебютира в Първа лига, но не е сигурен. Харесва волейбола толкова, колкото и футбола, а във футбола има прекалено много шум около него. Освен това ритниците и мръсотията – не само на терена – го отблъскваът. Но в крайна сметка го приема като предизвикателство.“

„Националният отбор се появява рано в живота му, макар и в началото като защитник. Докато на турнир в Австрия не отбелязва великолепен гол и оттогава се открива като изключителен нападател. Никога повече не играе като защитник“.

Военната служба и световните първенства

Военната служба го отдалечи от Левски. Беше изпратен в Пловдив и започна да играе за Ботев. Оттам си тръгва като шампион за Купата, вицешампион в първенството и с етикета на национална звезда. Това го отведе на Световното първенство в Чили през 1962 г. Аспарухов е само на 19 години. Щеше да играе още на две: в Англия (1966) и Мексико (1970).

Името Гунди стана известно в цяла Европа. „Бих искал винаги да имам нападател като него до себе си“, казва Еусебио, след като Бенфика се измъчи да елиминира Левски в Купата на Европейските шампиони през 1965 г.: 2:2 в София, с гол на Аспарухов, и 3:2 на „Да Луш“, с два гола на българина.

Неговото „не“ на Милан

Две години по-късно Левски беше разгромен от Милан – който в крайна сметка спечели Купата на носителите на купи – в първия кръг. Въпреки резултата 5:1 на „Сан Сиро“, „росонерите“ бяха очаровани от нападателя на противника. Тук влиза в игра легендата. Да се измъкне играч от източна страна е почти невъзможно. Но в България все още се помни фразата, която според преданието Аспарухов е изрекъл, когато е разбрал, че Милан го иска: „Има една страна, която се нарича България. В тази страна има отбор, който се нарича Левски, за който вие нищо не знаете. Но това е моето място. Тук съм роден и тук ще умра.

Смъртта

На 30 юни 1971 г., с разрешението на клуба, Гунди и Никола Котков – негов съотборник в Левски и в националния отбор – се качват в колата му, за да пътуват до Враца и да играят мач в чест на 50-годишнината на клуба в този град.

На 120 километра през планинска местност. Зареждат бензин и взимат стопаджия, преди камион да се блъсне челно в колата им. Колата изгоря, а тримата пътници загиват на място.

Повече от половин милион души присъстват на погребението на националния герой. Той беше само на 28 години“.