Треньорът на ЦСКА Христо Марашлиев извади отбора във втория двубой срещу Академик Свищов при резултат 1:1. "Червените" загубиха служебно с 0:4, а след това бяха отстранени от турнира.
БЛИЦ потърси за коментар Христо Марашлиев, който разказа подробности около турнира.
"На тези деца съм им като баща. Вие от БЛИЦ сте първите, които ми се обаждате. Ще ви разкажа цялата история, защото всеки търси скандала около ЦСКА без да слуша обяснения. Всеки вика, абе гледайте си клуба какъв е, стига сте се оправдавали. Тръгнахме от София с идеята, че ще играем срещу деца, родени през 1996 година. Така се бяхме разбрали. Ние в школата нямаме набор`96, а аз заведох следващите по възраст (родени 1997 година). Нищо не казах, приех го, защото исках децата да играят и да усетят по-голямо напрежение срещу по-големи противници. Стяуа и черногорският Единство бяха с деца, родени 1996 година, с малки изключения.
Голямата ми изненада дойде, когато разбрахме какъв е съставът на домакините от Академик Свищов. Те излязоха със сборна формация от Етър (Велико Търново) и Спартак (Плевен), които играят в елитната юношеска група до 19 години, т.е. децата бяха родени 1995-та. Повечето си дойдоха с автомобилите, това бяха мъже, а не деца. Казах си, нищо, ще играем. В един момент дойде някакъв гост румънец, който говореше развален български език. Каза, че е довел съдийска бригада от Румъния. Момчетата бяха на по 20-21 години, според румънеца ръководят мачове в тяхната трета дивизия, един вид, идват на обучение. Викам си, нищо, нека се учат.
В първия мач на откриването въпросните румънци ни свирят с черногорците. Мачът върви равностойно, стана 1:1. В 70-ата минута дадоха несъществуваща дузпа за противника. Един играч водеше топката извън наказателното поле, поведе си я дълга, нашият вратар я хвана, а той падна и реферите свириха дузпата. Паднахме с 1:2. На следващия ден черногорците играха с Академик Свищов. Съдиите пуснаха страшно ритане, не можете да си представите за каква корида ставаше дума. Черногорците биха с 3:2 с малко късмет. Ние гледахме мача и едно от моите деца го заболя коремът. Не пожела да играе на следващия ден, прилоша му като видя ритането. И този мач беше пред прекратяване.
Дойде нашият мач срещу Академик (Свищов) и румънските съдии пак бяха на терена. Започнаха фаулове, за Академик ги дават, за нас - не. Резултатът стана 1:1. Започнаха да се пускат засади по два метра. Направих няколко забележки на съдиите. Да, побутнах единия, но не съм го удрял. Потърсих сметка за въпросната засада, а той ме изгони и се качих на трибуната. Съдията каза, че няма да продължи двубоя, докато бъда в зоната. Нямам друг треньор с мен, само аз и децата. Как да продължим мача без треньор, без никой. Да оставя децата да ги ритат на терена, а аз да си тръгна?! Няма да стане, защитих не само децата, а и ЦСКА. Стояхме 3-4 минути, съдията отказа да продължи мача. Казах им: "Щом е така, прибираме се". Събрах момчетата, прибрахме се в хотела и това е.
Цялата идея беше домакините от Свищов да кажат, че са победили ЦСКА. Никой няма да слуша оправдания, че ние сме играли с по-малки момчета, че те имаха 19-годишни юноши и т.н. Накрая остават резултатите. Само че исках да ни бият на футбол, с футболни средства.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ
