Мартин Владимиров Иванов е доказана класа ерудит с богата обща култура и безкрайни като вселената познания.

Мартин Владимиров Иванов обаче е и доказан инат с безкрайни като вселената заяждания по тема, съществуваща само в неговия неземен свят.

Твърдо и упорито господинът, известен като Черния рицар в предаването „Голямото преследване“ и с многобройните си победи във всякакъв вид игри, включително и БЛИЦ Гейм, преследва голяма цел. Да убеди футболна България, че в историческия мач ЦСКА – Ливърпул на 17 март 1982 година англичаните отбелязали гол, който съдиите не зачитат.

Симпатичният Мартин ми прилича на онова бедно и гладно ромче, което казало на приятелчето си: „Знаеш ли колко е вкусно да ядеш хляб и сирене?“.   На въпрос от авера: „Ти ял ли си?“, юнакът отговорил: „Не, но тате ми каза, че гледал“…

Та и Мартиновата работа същата. Без да е видял, без да е прочел. Без даже да е гледал. Само ала-бала. И толкоз.

Нито една английска медия, отразила мача, не пише и ред за подобен случай, в който, видите ли, вратарят Георги Велинов избил топката, след като тя преминала голлинията. Нито един футболист на Ливърпул, нито самият мениджър Боб Пейсли, известен с хапливия си език, не повдига подобна тема. Нито веднага след мача, нито на другия ден, нито след седмици, месеци и години. Днес никъде няма да откриете нищичко, колкото и да се ровите в безкрайния океан, наречен интернет... Нима смятате, че гордите албионци и още повече тогавашни настоящи носители на КЕШ нямаше да пропищят Европа и света, че съдиите са ги ограбили?! А и да е така, това не е доказателство, че топката е минала голлинията. 

Мартинчо е бил на почти 5 годинки, когато се игра мачът. Със сигурност не го помни, със сигурност не е бил там. Аз бях. Бях на стадиона. Мястото ми се намираше в сектор „В“ на Националния стадион „Васил Левски“ откъм сектор „Б“. Точно срещу флагчето за изпълнение на ъглов удар. Дето се вика, стане ли нещо добро, лошо и съмнително, ще го забележиш и без очила.

Именно там, казва Мартин, се е случила случката, която не му дава мира години наред. Помня удара на Ръш и избиването на Велинов, но не и гол, който не е зачетен. Нищо подобно не видях нито аз, нито хилядите на стадиона. А те бяха рекордно много. Толкова много, че по едно време, докато се опитвах да стана и да си извадя от джоба на панталона семките, не можах да седна….

 


Мартин Владимиров Иванов до такава степен си е повярвал в собственото си самовнушение, че даже нагло намесва името на починалия на 1 март тази година Георги Велинов.

В поста на Ники Кънчев за годишнината от победата на ЦСКА над Ливърпул Мартинчо е написал следното: „Непризнат гол за Ливърпул, ще тежи винаги и даже в другия свят на покойния вече Велинов, че не ми отговори „да“ или „не“, а с характерната му усмивка…“.

Аз познавах Георги Велинов от 1991 година. Говорили сме многократно за силните му европейски изяви, включително и за тези от 17 март 1982 година. И официално в интервютата, които съм правил с него, и чисто приятелски. Никога, никога не е твърдял, че е имало гол.

Така че, скъпи ми Мартине, спри с пропагандата ти тип Гьобелс, защото е грях да цитираш и намесваш името на починал човек. И то легенда.

Черния рицар трябва да бъде достоен мъж, а не шарен палячо. Ти в никакъв случай не си такъв. Не си шут, имам предвид. Винаги съм ти свалял шапка за познанията, интелекта и доброто възпитание. Но понякога пристрастията ти към любимите Левски и Ливърпул променят лика, с който те познава България.
Румен ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ