Славчо Пеев е сред любимите актьори на няколко поколения българи и е с право считан за един от титаните на българската сцена. Роден е на 4 април 1939 г. в София. Завършил е ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1964 г. Зрителите свързват кариерата му най-вече със Сатиричния театър „Алеко Константинов“, но зад гърба му вече са над 100 театрални и телевизионни роли, както и участия в над 20 филма. Има и няколко постановки като режисьор.
Една от последните му роли е като достолепния иконом на Христо Стоичков в най-новата рекламна кампания на WINBET. В клиповете от кампанията, които вече са добре познати на зрителите, присъствието на Славчо Пеев като партньор на най-успешния български футболист за всички времена. е една от основните причини за приветливия хумор в историите от клиповете.
Разговаряме с него за преживяванията му на снимачната площадка, за връзката му със спорта и за дългогодишното му приятелство с Христо Стоичков.
- Всеизвестно е, че преди да бъдете актьор, вие сте спортен човек и никога не сте прекъсвали връзката си със спорта. Вие сте и един от най-известните фенове на Локомотив София и бяхте прес-аташе на клуба преди години. Ходите ли още на мачове? Поне когато това беше възможно…
- Да, ходя, когато мога. За радост, сега повечето мачове ги дават по телевизията. Локомотив сега ще бъдат в Първа лига и отборът върви много добре… Но ще видим.
- Наскоро заснехте клипове за WINBET с Христо Стоичков, но това не ви е за първи път да се срещате с него, нали така?
- С Христо Стоичков сме добри приятели. До 90-та година, Христо и Стефка Костадинова идваха на всяка наша премиера в Сатиричния театър. Сядаха заедно на крайни столове, защото на Стефка краката не се побираха между седалките. После той замина за чужбина, та сега по-рядко се виждаме. Последно се видяхме на снимките на клипа на WINBET и той ме изненада приятно. Природата е била щедра с него и явно животът в Европа и Америка му повлиява много добре, има много сериозно отношение за някои неща. Беше доста притеснен за състоянието на нашия футболен съюз. Той не иска да се бърка в тези неща, но го виждам, че му е мъчно, тежко…
- Става ли Христо Стоичков за актьор и различен ли е той от онова лято, което прекарахте заедно в САЩ през 1994 г.?
- Не (смее се). Не става за актьор… Той блести в други неща, макар че справи страхотно на снимките на клиповете. Да, Ицо е различен от 1994 г., но той беше много точен като футболист, много е точен и сега в нещата които казва и прави. И е направил за България страшно много.
Впрочем, аз имам голямо преживяване с Ицо в Барселона. През 1996 г. работех в „Локомотив“ - София. Пратиха ме там да видя един футболист и да говоря с Ицо дали да не вземем това момче в „Локомотив“. Чувам се Ицо и той ми казва да се видим на определено място. Беше седем или седем и половина вечерта и съм на главата улица на града, пълно с народ. Виждаме се с него, а той казва „На 200-250 метра е централата на „Барса“, ще отидем да седнем там“. Тръгваме ние пеша и тази улица, която беше невероятно пълна с народ, невероятно шумна, изведнъж започва лека-полека да утихва, да се умълчава. Тълпата започна да спира, да се отваря пред Ицо, а всички наоколо го гледат като… като господ гпо гледат! И всички искат да го пипнат. Питам го „Ице, какво става?“, а той ми казва: „Тихо, тихо сега“ и бързо-бързо крачи… Такова преживяване имах с него.
- В клипа вие сте достолепният иконом на Христо Стоичков. Имате над 100 роли в театъра, поне 20 в киното, но не помня някога да сте играли иконом. Ползвахте ли образа на някой знаменит иконом от киното или театъра като прототип?
- Не, не съм ползвал прототип, така че аз играя себе си като иконом, а Ицо… Той играе себе си. Не помня да съм имал такава роля, ама със сигурност съм играл нещо подобно… Но това е рекламен клип, то е различно от театъра и е дори по-сложно, защото в театъра имаш повече време за всичко, да пробваш различни неща, за да го направиш като хората, да добавиш нещо от себе си. Тук трябва за много кратко време да свършиш работата така, че всички да бъдат доволни. Други са изискванията.
- Има ли връзка за вас между спорта и актьорската игра?
- Трябва ти страхотна дисциплина и работоспособност. Има си специфика и в двете, и трябва да я спазваш. Други връзки обаче май няма (смее се). Но в нашата професия съм научен, че е нужна много работа, много дълбочина. Както и на това, че работата ден и нощ трябва да ти е главата. Докато работя по образ, той е непрекъснато в главата ми. Когато вече приключа с това и съм готов, нещата вече улягат. Предполагам, че и в спорта има такива неща.
- Биографията ви разказва за човек, който не бяга от риска. Но хазартен човек ли сте?
- Да, мисля… Хазартен съм дотолкова доколкото поемам да правя неща, в чийто изход не съм сигурен и не се притеснявам от това. Понякога съм успявал, понякога не. Иначе понякога се случва и да залагам, но така се случва, че го правя само в чужбина. С моя приятел Юри Ступел веднъж бяхме в казино в Кипър, забавлявахме се и той се оказа с много по-голям късмет от мен. Може би защото е евреин, той изглежда има някакъв усет, защото докато играехме на рулетката някак знаеше на кое завъртане да заложи и на кое не. И спечели повече от мен.
