-Благодаря. Това е първият ми голям успех с Чавдар (Етрополе) и видях какво се случи в града. Не може да повярвате този отбор колко радост донесе на хората. Получи се празник, хората и без това имат трудно ежедневие, а ние им донесохме малко щастие с победата над Славия.

-Как се стигна до идването ви в Чавдар (Етрополе)?

-След приятелски разговор с президента г-н Емил Димитров. С него се познаваме отдавна, приятели сме. Седнахме и говорихме, разбрах какви идеи има за бъдещето на клуба и започнах работа. Бързам да кажа, че въобще не ме е срам къде отидох и отборът в коя група е. Важното е човек да обича работата си, да може да я работи и да прави това, което иска.

-Изненадан ли сте от победата на Чавдар над Славия?

-Вече нищо не ме изненадва в българския футбол. Стигна се до време, в което не е важно кой си, какво име носиш и от кой отбор си. В момента е важно футболистите да обичат футбола, да има любов към топката. С раздаване на терена се постигат резултати. Имам опит от сблъсъци на малки срещу големи отбори. Случвало ми се е в ЦСКА да подценим някой по-малък тим и след това да страдаме. Не са един и два тези примери. Още ме боли главата като се сетя как едва отстранихме Чепинец (Велинград) с дузпи. Беше преди повече от 30 години.Знаех, че вчера Славия ще ни подцени и точно така се случи. Чавдар беше по-добрият тим и трябваше да се класираме още в редовното време. Стигна се до дузпи, което си е чиста лотария. Но пак казвам, че ние трябваше да решим всичко още в 90-те минути.
 

-Не ми се говори. В ЦСКА не могат да видят по-напред от носовете си.

-Какво имате предвид. Усещам болка в думите ви.

-Как да не ме боли. Познавате ме достатъчно добре и знаете, че ЦСКА е отборът на сърцето ми. Винаги следя какво става и винаги ще ми е болно, когато нещата не вървят. Резултатите в последните месеци са плод на грешки – не една и две, а на много. Грешки, които са дело, както на сегашното управление, така и на хората преди тези собственици. Питам се защо им трябваше да уволняват Любо Пенев. Неговият отбор не беше с нищо по-слаб от сегашният. После дойде един наемник – Андоне, който не познаваше българския футбол, не познаваше ЦСКА. Е, видяха се резултатите. Любо искаше да въведе ред и дисциплина, но това явно не се хареса на футболистите и се стигна до раздялата.

-Няма ли място Спас Джевизов в ЦСКА?

-Този въпрос не ми го задавайте на мен. Аз никога няма да седна да плюя по ЦСКА, защото това е моят отбор, повтарям моя отбор. Който не знае кой е Спас Джевизов, да отвори и да прочете.

-Класирахте се с Чавдар на полуфинал за купата на страната. Там са още Берое, Калиакра и Черноморец (Поморие). Ако предположим, че спечелите купата, готови ли сте за евротурнирите?

-(смее се). Не, не, нека бъдем реалисти. Не искам да подценяваме, но и да надценяваме нещата в момента. Стъпили сме здраво на краката си и продължаваме да работим. Всичко е въпрос на късмет, шанс, работа и пак работа. Първо трябва да подредим къщата си, т.е. да стоим в челото на Западната “Б” група. Искам да се знае ясно и точно – ние нямаме цел да влизаме в “А” група. Чавдар (Етрополе) на този етап не е готов за елита.

-С какво ще се занимавате в Етрополе?

-Отговарям за всичко футболно в града. Наблюдавам работата в детско-юношеската школа на Христо Стоичков. Там се работи перфектно. Ако видите класиранията при всички възрастови групи, ще ви стане ясно за какво става въпрос. Нашите деца са на предните места почти във всички възрасти. Идеята на президента е тази школа да създава деца, които да обиграваме в първия състав. А не да разчитаме на наемници и всичко да е ден до пладне. Ще помагам с каквото мога и на треньора на първия отбор Борис Ангелов. Замислих се преди няколко дни, че пак работя в отбор, който е облечен в червено. Такъв цвят са титулярните екипи на Чавдар. На фланелките отпред е изписано логото на спонсора на тима, който е с четири букви – Елен, ловното дружество на президента. Буквите се различават от ЦСКА, но пак са четири (смее се).

-Чухте ли се с Христо Стоичков?

-Вече няколко пъти говорихме. Ицо вчера звъня няколко пъти, за да пита как върви срещата със Славия. Поздрави ни всички за отстраняването на “белите”. Прави му чест, че продължава да се интересува какво става с школата и с първия отбор.
 

(прекъсва ме). Няма срамна работа. Тези, които ме познават, знаят какво представлявам и колко обичам да съм близо до деца и да работя точно това. Ако не ставаш, задникът ще ти лъсне, където и да работиш – в “А”, в “Б”, та и във “В” група. Важното е да работиш и да си поставяш цели, да вървиш нагоре.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ