Футболният треньор Стойчо Стоев, който в момента няма отбор, коментира в специално интервю за предаването на Диема Спорт „Домът на футбола“, че не е престарял и му се работи. За последно специалистът беше начело на Левски, а последният му мач начело на „сините“ бе преди година и половина.

„Доста бързо мина. Чувствам се добре. Нормално е след като не практикуваш това, което обичаш да изпитва носталгия. Надявам се скоро нещата да се получат. Добре починах, вече за тази година и половина и къде ли не бях, Толкова почивки отдавна не бях имал за себе си. В скоро време се надявам да намеря това, което искам да работя“, започна Стойчо Стоев.

„На изток от Русия наистина се котират нашите специалисти. Това е действителността. Някъде не е лесно да отидеш, а на други места финансовите параметри не са удовлетворяващи, за да отида. Имам все още възможността да не се притеснявам, че не работя. Ако бъде нещо, няма да е на всяка цена. Искам наистина да ме удовлетворява – да ми носи спокойствие - на мен и семейството ми“.

Върнат назад във времето, на последния му мач – Пирин – Левски, и на изпращането му, Стоев каза: „Те между другото, това ми казаха и от клуба. Наистина бе емоционално. По принцип един треньор като създаде връзка с играчите си, поставена на професионално отношение, но и чисто човешки, аз съм бил винаги отворен и съпричастен към проблемите на играчите. Те може би са ме чувствали освен като треньор и близък като човек“.

„Ние преживяхме доста тежки моменти заедно, с голяма част от футболистите. Тези ситуации, редуцирането на бюджета, доста трудни моменти, които не се знаеха извън клуба и ние не сме показвали какво става. Те направиха връзката по-здрава. Свикнахме в тази трудна ситуация и не давахме възможност на спортното общество да знае какво става точно в клуба“

„Голяма болка ми е Купата. Наскоро се замислих – обикновено негативните неща се измиват от съзнанието, винаги ще си спомням два момента – изпуснах дузпа като футболист срещу Миньор (Раднево) и не отидохме на финала, сега и тази изпусната купа с Левски като треньор“.

Помолен за коментар за това, което представлява сега Левски, Стоев обясни: „Нормално е, паричният поток сега е по-сериозен. Дават се по-големи суми за футболисти. По принцип за да успее всеки един отбор, трябва да има финансовите средства, за да можеш да си позволиш качествени футболисти. Радвам се за Левски. Надявам се да развие като отбор в бъдеще и да е конкурентоспособен на Лудогорец, а сега и на ЦСКА“.

„Неминуемо се позагуби българската нишка. От моя отбор остана наистина само Прохазка. Трудно е за един млад играч да съумее да стане основен – нужно е време, търпение и подкрепата на треньор и фенове. Той самият най-вече трябва да съумее да прескочи границата юноши – мъже“.

„Напълно възможно е Левски да тръгва по пътя на Лудогорец. Това говори, че нашите млади играчи не са готови за нещо сериозно. Аз съм работил с доста юноши в Левски. В един период бях с 12 в Левски. Те имат нужните качества, но когато се гонят сериозно цели, е трудно за един млад футболист. По-скоро той трябва да тръгне по пътя на реализацията в друг отбор и след това да се върне, когато е изграден вече. Но примерно имаме един пример като Краев, той по някакъв начин успя, но другите млади, времето ще покаже до каква степен са готови за Левски“, коментира още Стоев.

За идването на Делио Роси начело на Левски, Стоев обясни: „Предполагам, че е за добро идването му. Той има сериозна визитка в Серия "А". Работил е в сериозни отбори, има нужния опит, надявам се така да доразвие отбора. Все още обаче е рано да се дават оценки. Мисля, че е сериозно име за нашия футбол“.

„Според мен първенството ще бъде решено пролетта. Единствено Левски и ЦСКА могат да ползват участието на Лудогорец в Лига Европа. Има едно раздвояване. Минал съм по този път. До зимата Литекс мисля, че бе един отборите, които вървяха с нас. Пролетта бе различно, след като отпаднахме от Валенсия се концентрирахме върху шампионата и нещата се промениха. ЦСКА са изградили сериозен отбор с треньор българин. Ние изпадане в еуфория от чуждите специалисти, вижда се, че и българските са добри. Вижда се, че когато можеш и знаеш, каквато и клубна принадлежност да си имал в миналото, ти си знаеш. Без да има сериозната визитка се вижда, че е добър треньор. То се видя след смяната му с Йорданеску, че отборът добива и изгражда стил, играе добре, стреми се офанзивен футбол да изповядва, но ние в България бързо се стремим да принизим – във футбола го има да загубиш дадена среща, когато шефовете ти имат доверие, те знаят, че рано или късно отборът ще излезе от това състояние и ще почне да показва добри игри, както е сега с ЦСКА“, добави Стоев.

„Не съм давал съвети, те си знаят. Нормално е когато един отбор играе в Европа да не е в пълна степен концентриран в нашия шампионат. Те със сигурност не биха изпуснали това. Те знаят, че една шампионска титла и възможността да се играе в Шампионската лига, може да донесе спечелване на много пари от там“.

За новия наставник на Лудогорец Димитър Димитров-Херо: „Всеки треньор си има философия. Ние по никакъв начин не можем да кажем, че не бива някой да си променя схемата. Той си има стил и времето ще покаже доколко успешно е за Лудогорец. Проблемът е, че Лудогорец си има един стил на игра от пет-шест години и е трудно да се променя. Той със сигурност е достатъчно опитен като треньор и знае, че ако променя нещо, ще бъдат дребни детайли и това няма да се отрази на отбора“.

„Като цяло по-лесно се работи – липсват наистина фенове и журналисти, постоянният медиен натиск го няма. Та отиваш съвсем спокойно си отиваш на работа и си работиш. Взаимоотношенията треньор – собственик са по-трудни. Може би го има във всеки клуб. Винаги съм имал противоречия между мен и собствениците. Но в края на краищата те дават парите и когато възникнат по-сериозно усложнения си отива треньорът. Аз винаги се защитавам. Не съм конфликтен. Браня вижданията си. Ако тръгна да правя компромис за нещо, в което не съм убеден, значи, че винаги ще правя компромис“.

„Изпълнителите определят това, което искаш. Всеки треньор иска максимума от играчите, които има. Етър се опитва да използва по-рационално фланговете си. Всеки треньор си решава. Схемата е важна като компонент, но тя не е определяща да станеш по-добър отбор. Когато виждаш, че имат трима централни защитници, двама външни атакуващи халф-бегове, защо да не ползваш тази схема. Това е виждане на самия треньор“.

„В личен план естествено, че си пожелавам здраве, а в професионален да намеря реализация, където ми се иска. Не само да ида, а да съм щастлив и доволен и да си изпълнявам задълженията с радост. Не съм престарял и не се отказвам от занаята си. Човек е богат, когато работи това, което обича, и все още не съм се отказал от професията – тя ми е в в сърцето и си я обичам“, завърши Стойчо Стоев.