Носителят на „Златната топка“ за 1994 г. Христо Стоичков беше гост на предаването „Неделни нюанси“, което се излъчи вчера по БНТ 2. Пред водещата Симона Пейчева легендата на българския футбол изрази позицията си по много теми, но не коментира ЦСКА.

"Сега съм на 55, но не съм се променил от времето, в което бях на 50. Онзи юбилеен мач на стадион "Васил Левски" ще остане велик спомен. Благодаря на всички, които помогнаха за реализирането на това велико изживяване. Тогава бях загубил много скъпи за мен хора - татко, Трифон, Кройф. Природата показа отношение към това с проливния дъжд над София", заяви Стоичков.

"Печелил съм много. И отборни трофеи, и индивидуални. Всички те са свързани с доста хора - съотборници, треньори, фенове, масажисти и дори шофьора на автобуса. Славата не ми тежи, тя се доказва черно на бяло. Успехите съм ги следвал, мечтал съм за тях. Когато сънят ми се превърна в реалност, бях много щастлив", признава Камата.

"Когато бях млад, мечтаех да взема "Златната топка", както Кевин Кийгън и Йохан Кройф. През годините хвърлих много труд и спортна злоба, за да стигна до този приз. Нали не мислите, че Мартин Камбуров от седмица-две иска да счупи головия рекорд на Петър Жеков? Станал е на 40 години и продължава да се бори. Много е трудно да обясниш на новото поколение, че не трябва бързо да се отказва от мечтите си. Вкарат по два-три гола и веднага татуировки, обеци, изпишат цялото си тяло с библията. Бързо се задоволяват. Младите трябва да следват мечтите си докрай, защото в противен случай няма да чуят химна, а успехите им ще са най-много до границата", категоричен е легендарният ни футболист.

"За мен думата "аз" не съществува. Зачеркнал съм я. Трудно е да избегна споменаването и, защото това е неизбежно, но се старая да го правя. Всеки греши понякога, може да съм казвал нещо по време на кариерата си, което е било грешно. След 30 години обаче някои хора продължават да твърдят, че съм се отказал от България. Не, не съм се отказал от България, а от такива като тях! Не мога да разбера как е възможно да ми завиждат, когато въобще не могат да стигнат до мен."

"По-щастлив дядо няма от мен. Няма по-хубаво нещо от това да държиш внучето в ръце. Може да е малка, но спазва правила. Искам да я науча да има характер, защото той не се купува в аптеката! Естествено, че носи характера на дядо си", допълни Христо Стоичков.