Най-успешният български футболисти Христо Стоичков беше гост на Николай Бареков в ново предаване по ТВ7. В него треньорът на Литекс отговаря на въпроси, зададени от фенове.

-Помниш ли от къде си тръгнал?
-Аз съм това, което съм, благодарение на моите колеги, моите приятели и моето семейство. Роден съм в Кършияка, малък, но буен квартал на Пловдив. Като дете ме учеха, че хората трябва да се уважаваме, завистта никога не е била при мен. Още в квартала и в училище нашата цел беше да бъдем най-добрите. Гордея се, че съм минал по този път. Помня, че в завод “Юрий Гагарин” работех на струга, когато от Марица и “Ботев” ми казаха, че съм безперспективен.

-Кой е отборът на сърцето ти, ЦСКА или Барселона?
-Като започна от Марица, Хеброс (Харманли), ЦСКА, Барселона, националния отбор, Парма, Кашива Рейсол, Чикаго Файър, ДиСи Юнайтед - всички са ми дали по нещо.

-Ако играят ЦСКА и Барса, за кого ще викаш?
-Ще бъда в същото положение, както когато играха Барселона и Манчестър Юнайтед. Бях 50:50 заради Бербатов. Двата клуба са ми дали нищо, научили са ме на нещо и съм им благодарен.

-Би ли приел позицията на Бербатов в Юнайтед?
-Достатъчно добре познавам Димитър. Това, което се случи, не е най-доброто, което да представи пред света лицето на Димитър. Димитър не може да бъде резерва. Не може голмайсторът на България и Висшата лига да е резерва на някой, които е неизвестен. Много уважавам Димитър като човек и футболист и няма повече да коментирам.

-Може ли да замериш футболист с обувка, както направи Сър Алекс Фъсргюсън с Дейвид Бекъм?
-Не. Мисля че, когато съм бил треньор преди в чужбина и националния отбор, а и сега момчетата са достатъчно умни и знаят, че професионализмът е важен. Радостен съм, че в Литекс работя с млади, перспективни момчета, които един ден ще са ядрото на националния отбор.

-Простил ли си на мижитурките.
-Не. Те са и остават мижитурки. Те винаги си остават в калта, няма какво да им прощавам.

-Преди заяви, че надушваш предателите и ги напускаш преди да те предадат. Би ли разкрил последният пример, когато това се случи?
-Сега не допускам много хора да бъдат до мен и до отбора. Това ми дава сигурност и спокойствие. Преди година в Южна Африка надуших какво става зад гърба ми и двамата помощници си заминаха.

-Каза, че България нищо не ти е дала. Още ли мислиш така?
-Това е ситуацията, когато ме нападнаха за прословутите данъци. Една моя грешка и ако някой се е почувствал обиден, се извинявам. Не ме е срам да кажа, че греша всеки ден. Така може да се извиниш и да се научиш да правиш по-малко грешки.

-Кога ще набиеш български журналист?
-Имаше един в Барселона, малко му беше. Познавам ги журналистите що за стока са. Има моменти, в които трябва да бъдеш коректен. Има журналисти, които уважавам, които знаят къде и как да те попитат и как да те критикуват. Мога да ги изброя, защото са мои приятели. Останалите пишат в списания, сайтове: "Дано се провали, дано излезе извън Европа". За тези хора какво да кажа, няма смисъл.

-Какво е чувството да си известен в целия свят?
-Да си известен не е лесно. Да станеш известен е много трудно, иска се постоянство, безсънни нощи, пътувания. Стигнах този връх благодарение на моето семейство, колегите ми във всички възрастови групи. Благодаря на моите треньори, които са ме търпели, на президентите на клубовете, в които съм бил. Благодаря на публиката, която винаги ме е подкрепяла, дори когато съм бил далеч от нивото си. Имал съм мачове, когато съм молил Кройф да не ме пуска в игра. Имах спад във формата си между 15 и 28 декември всяка година. Това ми е било най-слабото място.

-Разкажи за голямата риба в Чикаго?
-(смее се). Това е един от най-хубавите ми голове за Чикаго Файър. Преди един мач бяхме на риба. Улових една голяма и вечерта се събрахме с приятели. Казах им, че ако на следващия ден вкарам гол, ще покажа как се вади голямата риба. Направих го. Сигурно го имат този клип някъде в интернет, да видите какъв гол.

-Възможно ли е САЩ да стане световен шампион в Катар?
-Защо не. В последно време те биха Италия с 1:0. Там футболът се развива. Аз съм играл с капитана им Карлос Боканегра в Чикаго Файър. Тогава той беше малък.

-Чувстваш ли се богоизбран? Защо се кръстеше след гол и в какво вярваш?
-Аз вярвам в мен, моите сили, моята готовност да побеждавам. Вярвам в това, че човекът, който е най-голям, ме гледа отгоре. Вярвам, че има някой, който ни насочва и е написал кой докъде ще стигне. Ако слезе долу, ще стане част от нашето дередже.

-Защо играеше с такава злоба? Когато загубеше топката в средата на терена, преследваше съперника, фаулираше го и получаваше жълт картон.
-Защото никога не мога да бъда втори. Още от дете дядо ми ме закърми с тази спортна злоба.

-Кой гласи Лудогорец да е шампион?
-Никога няма да кажа каквото и да е за мои колеги. Моята цел е моите момчета в Ловеч да тренират, да не четат вестници, да не гледат телевизия много. Изисквам от тях всеки ден да тренират съзнателно.

-Какво става с школата Етрополе? Говори се, че си я оставил на произвола на съдбата.
-Има много мърши. Не съм я напускал. Тя ще съществува, докато аз съм жив.