Опитай късмета си с БЛИЦ ГЕЙМ 3!

Има само един българин, вдигнал най-ценната клубна купа - на европейския шампион по футбол. Христо Стоичков и целият дрийм тим на Барселона отпразнуваха 20 години от онзи велик 20 май на "Уембли" - победата с 1:0 над Сампдория. При коронясването на стадиона един от героите в шампионския отбор седна на паравана в ложата на кралица Елизабет II - кой друг, ако не Христо Стоичков?

- Отпразнувахте юбилея на "Камп Ноу", г-н Стоичков. Как е настроението там?
- Както винаги! На "Камп Ноу" винаги се чувствам като господар! В моя дом. Спечелихме много отличия в една от най-славните епохи за Барселона. Доста кътчета на стадиона са свързани с името Христо Стоичков. За хубаво или лошо съм там. Не са ме махнали. Гордея се, че съм един от първите футболисти, за които има специално място на "Камп Ноу" с името ми. Сложена е фланелката и обувките, с които вкарах 100-ния гол за Барса срещу Манчестър Юнайтед през 1994-та. Копие има и в музея. Не ме забравят.

- Вече 20 години живее легендата за дрийм тима на Барселона. Коя беше най-честата тема при срещата със съотборниците ви от онзи славен отбор?
- Не се срещаме за първи път. Често си говорим, виждаме се в Барселона. Но този ден наистина беше по-специален. 20 май 1992 година е паметна дата в историята на Барселона. Спечелихме КЕШ след няколко загубени финала. Поставихме основата на това, което е Барса в момента. Никога не съм изпитвал по-голяма радост като футболист на този велик клуб. Разправяхме си стари истории. Как пристигнахме в Лондон, как играхме голф. И най-важното - колко бяхме сигурни, че ще победим Сампдория. Макар че от много сигурност и главата може да боли. Две години по-късно бяхме убедени, че ще бием Милан на финала в Атина и паднахме с 0:4... Барселона е уникален клуб. Сменят се президенти, треньори, футболисти, но митът остава.

- Как мина купонът? Къде празнувахте?
- Започнахме със страхотен обяд на пристанището Порто олимпико. Всеки каза по няколко думи, смяхме се много, веселихме се, след това отидохме на стадиона, излязохме на терена... Чувството беше неописуемо, величествено.

- Финалът за КЕШ срещу Сампдория ли беше най-големият мач на вашия отбор?
- Това беше най-важният мач. Играли сме много по-добре. Например когато бихме Манчестър Юнайтед с 4:0 или когато сразихме Порто с 3:0. Дори когато падахме с 0:3 от Кайзерслаутерн в Германия и Хосе Мария Бакеро вкара в последната минута, за да се отвори пътят към финала на "Уембли".

- Разкажете някоя неизвестна история от часовете преди финала със Сампдория?
- В деня на мача с Бакеро се прибрахме в 3 часа през нощта в стаята... Стига ви толкова. На следващия ден играхме голф. На разбора Йохан Кройф не пожела да ни говори много. Каза състава и добави: "Днес е вашият празник! Наслаждавайте му се!"

- Какво чувствахте при три ваши излизания на "Камп Ноу" - преди първия ви мач за Барселона, на бенефиса и сега?
- Първия път беше много лесно. Излязох, вкарах гол и бихме Валенсия с 3:1. Детска игра. На бенефиса ми забих две попадения. Няма да казвам на кого. В понеделник вечер беше много по-романтично. Излязохме на терена по костюми, светлините бяха загасени, а прожектори осветяваха само нас.



- Феновете на Барса издигат преди мач лозунг "Повече от клуб". Наистина ли е така?
- Барселона е нещо уникално. Клубът е излязъл много зад пределите само на един отбор. Изпълнява социални проекти за деца и болни. Юношите се отглеждат, възпитават. Всеки трябва да уважава противника. Барса е единственият клуб, който носи реклама на гърдите си и плаща за нея пет милиона евро годишно, а не получава. Това е УНИЦЕФ. Барса е феномен от друга планета.

- В понеделник вечерта сте на "Камп Ноу", във вторник - на градския стадион в Ловеч. Не ви ли потиска българската футболна действителност?
- Когото го потиска, да не го прави. Професионалист съм и си върша работата. Трябва да убедя, да науча футболистите на Литекс да играят добре. Мнозина казват, че в този или онзи има много хляб, а накрая се оказва, че няма нищо. Мислиш ли ден за ден, няма да стигнеш никъде. Оставаш в будна кома. В България си вярваме, че вървим в някаква посока. Но в този тунел няма изход. Ако играчите не се променят, не носят отговорност, не се раздават и самоуважават, не можем да говорим нищо сериозно. Всеки във футбола трябва да си зададе въпроса: "Аз какво направих?" И ако е удовлетворен от отговора, да продължава. За съжаление мнозина живеят в самоизмама. Или в умишлена измама.

- През 1989 г. отидохте на "Камп Ноу" с ЦСКА, вкарахте два гола и отборът ви беше равностоен на Барса в полуфинала за КНК. Сега е немислимо български тим да стигне до мач с каталунците. Какво се промени в тези 23 години?
- Не сме спрели да тъпчем на едно място, че дори земята пробихме. Един пирон в стената не сме забили, една врата на съблекалня не сме направили. Да не говорим за условията, при които тренират децата. Ужасяващи! Напишете го с големи букви. През 1989-а с ЦСКА бяхме равностойни на Барселона. Въпреки че паднахме с 2:4 там и с 1:2 тук. Дори можехме да ги отстраним. Истина е, че името на Барса респектира. Но твърдя, че разликата в класите на футболистите не беше голяма. Загубихме от наши грешки. Помните ли какво стана през 2006-а с "Левски" срещу Барса? Разликата беше от земята до небето.

- Питаха ли ви колегите от дрийм тима какво става с футбола в България?
- Питат ме и се чудя какво да им отговоря. Задават ми въпроси защо изчезнахме след Световното в САЩ и Европейското в Англия. След това имаме само Димитър Бербатов, Стилиян Петров и Мартин Петров. Сега някои са чували за Сашо Тонев, който играе в Лех. Бакеро му беше треньор. Хората са учудени какво правим. Питаха ме и за Олимпиадата. Спомнят си едно време как сме мачкали, а сега имаме едва два медала...

- Държавните мъже казват, че представянето ни в Лондон е задоволително...
- Не го приемам. Трябваше да вземем повече от два медала. Сто процента. За всяко отличие на Олимпиада се работи денонощно. Но стига сме се оправдавали. Всеки спортист е получил възможност да тренира. Най-лесно е да хвърляш вина. Затова не приемам критики на треньори и състезатели. Хайде да погледнем реално върху нещата.

- Стигнахме ли дъното със сегашното представяне на футболните ни отбори в евротурнирите?
- Това е само началото на влизането в кацата с катран.

- А къде е краят?
- Знае го президентът на футболния съюз. Когато се слагаш на едни, не можеш да си приятел с други. Забравяш откъде си тръгнал. Виждате, че не можем да отлепим от дъното. Кога всичките ни отбори са отпадали в първата квалификация на евротурнирите? За какво се е класирал националният отбор при сегашното ръководство? Какво прави БФС за децата? Много въпроси и за съжаление - с един отговор.

- Има ли сили българският бизнес да вдигне футбола ни до средноевропейско ниво, на каквото дълго време бяхме?
- Мисля, че бизнесът у нас е достатъчно мощен. Но при това управление на БФС никой не иска да инвестира. Всеки знае какво ще стане. Крайно време е министър Цветан Цветанов да намери сили да влезе там, където го каня от време он. Ако не може, ще докараме хора отвън. Да влязат в БФС и да пипнат здраво. Стига подигравки с клубове, деца, родители, които искат нещо хубаво. А им се качват на главите. Феновете са най-потърпевши. Как да отидат на стадиона, като знаят какво ще се случи?

- Преди около година доведохте испански инвеститори с идея за строеж на стадиони в София и Пловдив, включително национален. Защо не се случи нищо оттогава?
- Нямаш ли ясна концепция, нещата не стигат доникъде. Аз отказах хората да инвестират в България. Няма смисъл. Не може един бивш кмет, който береше череши по цял ден, да дава мнение какво да се прави. Да казва дали да се рита топка или диня. И сега няма стадион в Пловдив. Същото е и в София. Днес казват да се строи на едно място, утре на друго, третия ден - на трето. После чувам, че баничарница направили...

- Какво трябва да направи държавата за футбола?
- Трябва да има държавна политика за целия спорт, не само за футбола. Да се отдели точен и ясен бюджет. В определени училища да се избират деца с конкурси. Да селектираме най-доброто, давайки равен шанс на всички да спортуват. Дори да не станат спортисти. Стратегията трябва да не е за утре, а поне за 15 години напред. Стига сме гледали под носа си. Ако нямаме добри специалисти, да ги пратим да се учат в чужбина - в Испания, Германия, Англия, Италия... Винаги ще ги приемат.

- Нормално ли е мачовете от "А" група да не се предават по телевизията?
- Вие кажете в коя държава го има това! Футболът е за хората. Само хвърлят вината върху Валентин Михов. Но той ли е виновникът? Какво прави БФС? Иска да получава 10 или 15 процента от правата. Откъде накъде?

- Какъв беше 20-годишният футболист Христо Стоичков и какъв е днешният средностатистически 20-годишен футболист от "А" група?
- Питайте Петър Жеков, който ме отгледа в ЦСКА. Цял ден бях с топка под мишницата. Сега не могат да стъпят и на малкия бутон на обувката ми. Някъде около 99 процента от днешните футболисти не само че нямаше да играят по мое време, нямаше и на тренировка да ги пускат. Сега на тренировка си говорят къде са били снощи. А в ресторанта вечерта - какво са правили на тренировки. Загубена кауза! Ако не се променят като личности, който и да е треньорът, ще си живуркаме и ще се вайкаме. Ще редим клише след клише, че животът продължава, че играем мач за мач. Когато падна, аз съм виновен. И се старая в следващия мач да направя отбора си по-добър. Така се постигат успехи.

- Колко татуировки има Христо Стоичков?
- Още нямам, но може пък на дърти години да се татуирам. Имам двама-трима специалисти в отбора. Единият съм го записал на курс по рисуване. Като се научи добре, ще му дам и на мен да направи една татуировка.
- Колко време ще издържи космополитна личност като вас в България и какво въобще ви задържа тук?
- Аз ментално живея навън, но тялом съм тук. Господ знае докога ще продължа така.

- Почти всеки ден из медиите се пише, че ставате президент на ЦСКА...
- Треньор съм на Литекс. Уважавам своя труд, своето име и това на работодателите ми. Трудя се с най-младия отбор в българския футбол. Децата ме зареждат с енергия всеки ден. А за всичко останало? Както каза Попа (б.р. - царя) навремето - когато му дойде времето.
Боян Бойчев/"Труд"