-Откровено казано, за първи път в треньорската ми кариера, а и преди това като футболист, ставам свидетел на такова чудо на чудесата! Аз ще ви съобщя хронологично събитията, а пък вие пребройте колко пъти ни ощетиха. Започвам с първото полувреме, когато ни отмениха стопроцентов гол. През втората част поведохме с 1:0, след което Ал Ахли, който е нещо като Реал (Мадрид) в Африка, изравни от измислена дузпа. При центриране в наказателното поле техен нападател падна, без да бъде докосван от наш футболист, но реферът наду свирката. Целият ни отбор го наобиколи, но той беше категоричен. Забележете обаче какво стана. Вратарят ни спаси дузпата, но арбитърът нареди тя да бъде пребита. При втория удар топката влезе във вратата и така резултатът стана 1:1. Но нашите футболисти не издържаха. Човек от ръководството слезе на пистата, за да иска обяснение от съдията. Мачът беше прекъснат за две-три минути заради разправиите.

-Как беше реализирано второто попадение на Ал Ахли?

-След очевадна засада. Тогава на терена нахлуха резервните футболисти и помощниците ми. Публиката викаше, освиркваше, крещеше.  Но шоуто продължи, колкото и невероятно да звучи. Отмениха ни още един гол и то при следната ситуация. Наш футболист връща топката назад съм единия от нападателите ни, който вкарва топката в мрежата. Но страничният съдия вдигна флага за засада. Тогава имах чувството, че мачът ще бъде прекъснат. Още около 5-6 минути не се игра футбол. Само разправии. След подновяването на играта пък пропуснахме стопроцентово положение. Аз отдавна не съм виждал такъв пропуск – от два-три метра, фронтално срещу абсолютно опразнената врата. Но след удара топката направи странна парабола и прескочи вратата.
 

-О, нашите са златни в сравнение с египтяните. Тук не знам защо не викат чужди арбитри. В Саудитска Арабия например всички дербита се свирят от чужденци – предимно от Европа. Но в Египет няма такава практика. Между другото съдията е признал пред наш футболист, че е трябвало да помогне на Ал Ахли, които се борят със зъби и нокти за първото място.
 

-Ами вероятно в тарапаната, след като е бил приклещен... След мача реферите са стоели над 1 час в съдийската стая, след което с огромен полицейски кордон са били изведени от стадиона. Ето, сега ми се обадиха мои приятели – Илия Дяков, бившият играч на ЦСКА. Той също твърди, че пресата ни защитава, хвали ни, че имаме добър стил и облик и напада съдийството. Цял Египет се смее, но каква е ползата. Мен това не ме топли. Аз искам победи, победи и само победи!
 

-Не мога да отговоря категорично на този етап. Договорът ми изтича в края на май и е с опция да бъде удължен с две години. Но аз не съм взел решение...
 

-Аз имам отговор на този въпрос, но не знам как ще го разтълкуват някои. Затова ще ви помоля да ме цитирате дословно.

 

-Значи, ако някога ЦСКА остане без треньор. Подчертавам дебело – остане без треньор, винаги ще съм готов да се завърна. В която и точка на света да се намирам, ще се върна, за да дам най-доброто от себе си за каузата “ЦСКА”. Но повече не коментирам, за да не бъдат разтълкувани по различен начин моите думи. Мисля, че интелигентните хора ще ме разберат, че аз не се самопредлагам, а обичам ЦСКА и съм готов да помогна само ако ме потърсят и тимът остане без треньор.

-Предстои вечното дерби на България...

-Колкото и да се опитват да омаловажават вечното дерби, то ще си остане мач №1 у нас. Двата отбора имат добър потенциал. ЦСКА трябва да победи, защото имаме велика публика.
 

- Това няма значение. Сигурен съм, че сектор “Г” ще бъде пълен и ще вика за 1 милион души. С подкрепата на тази велика публика отборът няма начин да не играе добре.
 

-Да. Не само на ЦСКА, но и на всички други отбори. Откровено казано, аз съм изненадан от играта на ЦСКА, защото тимът има потенциал. Не знам на какво се дължат резултатите от последните срещи. Срещу Пирин обаче съдията отсъди напълно нередовен гол за благоевградчани. Сега предстои мач на живот и смърт. Надявам се, че всички го осъзнават. Трябва да има мотивация и надъхване до краен предел. Това са основните козове в такива двубои. Все още нищо не е загубено. Литекс тепърва ще губят точки. ЦСКА, който разполага с най-добрия отбор, трябва да се бори до последно за златните медали.

 

-Онзи мач за купата на “Армията”, когато паднахме с 0:1 след гол в последната минута. Беше през пролетта на 2003 година. Направо ги смазахме от положения. Сгазихме ги! Но един съдия ни попречи да спечелим, след като отмени кристално чист гол на Емил Гъргоров.

 

-Факлите на победата след края на мача. Радостта ни беше огромна. Аз и до днес не се смятам за герой, защото отбелязаните от мен два гола бяха плод на целия отбор, колкото и клиширано да звучи това.

-А защо толкова години България няма такава клубна победа?

-Отговорът на този въпрос е много дълъг и задълбочен. Всичко идва от тоталния крах на спорта у нас. Навремето имаше спортни училища, поддържаха се спортните бази. В момента базите са в трагично състояние, а държавата не помага на спорта. Има голямо текучество в клубовете. За 2 години откакто аз не съм в ЦСКА що футболисти се привлякоха и колко напуснаха. Моята мечта е да постигна това, което постигнах като футболист. Не говоря за шамипонските титли, а за успехите в Европа – такива като триумфа срещу Ливърпул. Ние имахме отбор за Шампионската лига през 2008 година. 3-4 години нямаше кой да ни измести от първото място, но тогава чужди и наши вътре в клуба попречиха осъществяването на този план. Мечтаех да създадем отбор, който ще се доизгражда, а не да се руши и да се започва отначало.