-Хем съм доволен, хем съм и разочарован. Водехме в резултата до 75-ата минута, когато получихме попадение от далечно разстояние. Стояхме отлично на терена и не давахме на противника да ни притиска и да нахлува в наказателното ни поле. Но този далечен изстрел ни отне трите точки. Все пак обаче спечелихме една. А и като се има предвид, че тепърва в движение ще градим отбора.

-Ами защото 7 от основните футболисти са били продадени. Аз в интерес на истината не знаех този факт по време на преговорите. От Ал Итифак всъщност преговарях два пъти. Първият път като ме потърсиха, им отказах. Докато бях на почивка със съпругата ми в Гърция, звъннаха отново. Този път постигнахме съгласие да подпиша договор. Но тогава никой не ми каза за продадените играчи. След като пристигнах в Саудитска Арабия, разбрах, че асовете и най-добрите ги няма. Останах тотално разочарован. Все още не бях подписал договора и – ще бъда напълно откровен, мислех да си събирам багажа и да си тръгвам. На 90% бях решил. Даже казах на моя помощник Анатоли Нанков да е готов за обратен полет. Но в крайна сметка премислих и останах. Свикнал съм да се боря с предизвикателствата, спортният живот ми е поднасял всякакви изненади и мисля, че взех правилното решение. Привлякох 11 момчета от юношеския състав и с тях започнахме да градим отбора. Трима от тях имат отлични качества и ги пускам в стартовия състав. Всъщност заедно с вратаря, който също е на ниво и е младо момче, юношите са четирима.

- Първо, това са лични неща и не искам да ги коментирам. Фактът, че има спад в играта на тези два отбора, не означава, че трябва да се прибързва с треньорски рокади. Мисля, че ръководствата на Черно море и Локомотив (София) правилно постъпват, като продължават да дават шанс на техните треньори. Второ, аз не мога в момента да напускам, защото имам договор. В него съществува клауза, гласяща, че в първите три месеца не мога да си тръгна.

-Да, точно така. След това имам право да напускам.

-Взехме го под наем от португалския Академика (Коимбра) срещу 50 000 евро...

-Точно поради тази причина го взехме като преотстъпен. Предупредих ръководството за неговите залитания. Отделно проведох продължителен разговор с него. Виждам промяна у Гарсес, дано не се заблуждавам. Но при първа издънка светът ще му се види тесен! Но откровено казано, нощният живот тук е невъзможен – дискотеките липсват, алкохолът – също. Единственото развлечение на Хосе са тренировките. Той пропусна първия мач, защото жълтата му карта я нямаше. Снощи игра до 87-ата минута, когато го замених.

- 4-4-2. Четирима защитници в линия – класическия стил, практикуван в Англия.

-Футболът тук е агресивен въпреки високите температури. Залага се на скоростта  и динамиката. Има доста технични футболисти. Липсва обаче тактическата дисциплина.

-Ще отбягна отговора на този въпрос...

-Значи не отричате, че ви дължат пари.

-Вижте, нека не говоря, защото не искам да бъдат изопачавани думите ми и да ги превръщат от мухата в слон...

-Да поговорим за футбола у нас. Коментарът ви за българското евроучастие този сезон? 

-За съжаление нямам възможност да наблюдавам мачовете у нас. Не разполагам с кабелна телевизия, но чета информация по интернет, мои приятели ме информират за мачовете и състоянието на отбори. Не мога обаче да направя обстоен коментар, тъй като едно е да си видял със собствените си очи, а друго – да ти преразказват случилото се на терена. Но, вижте, футбол се прави с пари и с то с много пари. Тука в Саудитска Арабия има уникални условия за работа като терени, бази, фитнеси, спортни центрове. В България не бива да се заблуждаваме от нищото да направим нещото. Има моментни успехи на определи клубове, съчетание с известна доза късмет и шанс. От доста години футболът в нашата родина е мъка.

-Да, да (смее се). Знайни и незнайни журналисти плюнчат яко моливите. Става въпрос за някои, повтарям – някои “сини” драскачи. И понеже ми писна да слушам глупости, сега ще ви разкрия някои факти с цифри. Защото от езика на математиката няма по-точни и убедителни аргументи. Само ще ви кажа, че моята селекция от 16 точки разлика пред Левски е по-малка от сегашната селекция в ЦСКА. Тогава похарчихме около 1,6 милиона евро. По-сметките на Гарибов – 2 милиона, но този остатък е някакви комисионни, не знам. Впоследствие бяха продадени футболисти за 6 милиона евро. А сегашната селекция на ЦСКА? Само карето от Сливен струва 1,2 млн. евро, двамата от Ботев – 600 000 евро. Добавям и 600 000 евро за двамата от Локомотив (Мездра). И това са цени без ДДС, като го добавим и него, става страшно.

-Разбира се. Ще бъда още по-конкретен, пък вие изчислявайте. Да направим проста сметка – Неи бе купен за 600 хиляди, Хосе Гарсес – за 450 000, Маркиньос за 300 000, Чиликов – за 150 000 евро. Кевин Амунике дойде със свободен трансфер, Тошко Янчев, Ланзаат, Никола Вуядинович и Машадо – също.  Забележете обаче какво се получи после – огромна възвращаемост на вложените пари. Неи бе продаден за 1 милион евро, общо от трансферите на Вуядинович, Чиликов, Вальо Илиев, Петре, Георги Илиев, Юруков, Тунчев в касата на ЦСКА влязоха далеч, далеч повече пари. Много повече. А, пропускам мароканеца с френски паспорт Кабус – той също дойде като свободен агент, но бе трансфериран в Испания срещу 700 000 евро. Вероятно има и други, но на момента не се сещам. Къде ми е грешката? Ами вижте Тодор Янчев – момчето го върнахме без да платим нито лев и продължава до ден-днешен да е най-рентабилният футболист на ЦСКА. От всички играчи, които тогава привлякохме, допуснахме две грешки. Но само две.

-Ланзаат и Зе Руи. Левскарите тогава се спукаха от яд, че ги пратихме на 16-ия коловоз да ни дишат прахта и злобеят. Стойчо е лош за някои от “сините” медии,  защото, където ги хвана левскарчетата, ги мачкам!  Тях още ги боли. Искам да ги питам обаче за Зе Суарес, Жоазиньо и Жеан Карлуш. Това бразилско трио знаете ли колко им излезе - 2,5 милиона евро в пакет. Кога тая възвращаемост ще се върне. С тези бразилски перли и с великия им дрийм-тийм ги пратихме в 16-а глуха. Ами вие знаете ли, че в ерата “Майкъл Чорни” на “Герена” са похарчени 80 милиона лева. Представяте ли си за каква сума става въпрос?!

-Бяхме екип с Томов, Емо Костадинов и Гарибов. Не искам да ги оплювам. Бяхме едно цяло и спечелихме първенството с 16 точки преднина. За жалост обаче този отбор не участва в Шампионската лига и вината не е у мен, а в човека, стоящ най-високо в нашия клуб. Да, може да не се обичахме, но работихме. Няма идеални хора. Аз си имам кусури, Емо – също, да не говорим за Александър Томов. Как съм водил футболистите в тези тежки месеци, това си е мой проблем.

-Стискам палци на Любо и момчетата, така както желаех от сърце успехи на Черно море в евротурнирите и както пожелавам победи на Литекс. Въпреки мизерията, властваща у нас, родните отбори поне на този етап се представят достойно в Европа. Аз обаче виждам светъл лъч в Бургас, където се работи в перспектива. Дано примерът на Митко Събев и Балъков бъде последван и от другите клубове.

- Не смятате ли, че има отлив на добри млади специалисти у нас?
- Не, не съм съгласен. Тази теория я чух от Станимир Стоилов. Уважавам го много, той е един от добрите млади треньори у нас, но в случая не е прав. В България има талантливи специалисти, които тепърва ще разгръщат потенциала си. Но това ще стане на 100 процента само при по-добри условия. Тема, която вече коментирах. Неприятното е, че доста от опитните наставници в момента са изолирани и са без работа. Защо на тях не им се дава шанс. Имам предвид Георги Василев, Паро Никодимов, Димитър Пенев, Стефан Грозданов. По-добре българи на треньорския пост отколкото чужденци. Сещам се за Симони, е, какво направи той, докато бе начело на ЦСКА?!