През последните дни темата за броя на чужденците в българския футбол стана все по-актуална. В срещата между Хебър и Берое на терена имаше само един българин, а той бе изгонен с червен картон. Дори от Септември (София) излязоха с официална позиция по въпроса с чужденците. Ръководството на столичния клуб внесе писмо до Изпълнителния комитет на БФС. В него спортният директор на Септември Кристиян Добрев предлага от следващия сезон всеки отбор да бъде задължен да започва мачовете си с поне един български играч до 21 години, който да прекара на терена минимум 45 минути. Според тях това би стимулирало развитието на младите таланти.

Често се прави сравнение с английската Висша лига и други водещи първенства в Европа, където също се разчита на чужденци. Но дали подобна аналогия е уместна? Не би ли било по-логично да се сравняваме с държави от нашия регион, които в последните години постигат повече успехи от нас? Екипът на БЛИЦ реши да направи именно такова сравнение – какъв е процентът на чуждестранните играчи в българското първенство спрямо нашите съседи.

Чужденците в българската efbet Лига
Според данни на Transfermarkt в българската лига играят 399 футболисти, от които 205 са чужденци. Това представлява 51,4% от всички състезатели. 
Най-много легионери има последният в класирането Хебър (20), следван от шампиона Лудогорец (19) и Берое (19). ЦСКА също разполага със сериозен брой чужденци – 18, а носителят на Купата на България Ботев (Пловдив) има 16. Левски е с един по-малко – 15. От друга страна, най-малко чуждестранни играчи има в Славия (5), а Арда разполага с шестима.

Сравнение със съседните първенства
Сърбия
В сръбската Суперлига има 515 футболисти, от които едва 160 са чужденци – само 31,1%. Това е с цели 20% по-малко в сравнение с България. Отборът с най-много легионери е Раднички (16), следван от грандовете Цървена Звезда (15) и Партизан (14).

Румъния
В елита на северната ни съседка играят 466 футболисти, от които 193 са чужденци. Това прави 41,4% от всички състезатели – отново по-нисък процент в сравнение с българското първенство. Любопитен факт е, че нито един румънски отбор няма повече чужденци от Хебър, Лудогорец, Берое и ЦСКА.

Гърция
Гърците са първата страна в региона, която има по-висок процент чужденци от България. В гръцката Суперлига участват 419 футболисти, от които 251 не са гърци – цели 59,9%. Арис води по този показател с 27 чужденци, следван от ПАОК (24), Панатинайкос (22), АЕК (20) и Астерас (20). Дори и отборите с повече местни играчи разчитат на минимум 10 чужденци.

Северна Македония
В първенството на Северна Македония има общо 287 футболисти, от които само 80 са чужденци. Това се равнява на 27,9% – най-ниският дял сред съседните ни страни. Освен това, в лигата няма нито един отбор, който да разполага с повече от осем чужденци.

Турция
Турското първенство е значително по-развито в сравнение с останалите в региона. Общата стойност на играчите в лигата надхвърля 1 милиард евро, а най-скъпият футболист е Виктор Осимен (оценен на 75 милиона евро). В турската Суперлига играят 536 футболисти, от които 255 са чужденци – 47,6%. Въпреки че това е висок процент, той отново е по-нисък от този в България. Отборите с най-много легионери са Галатасарай (17) и Фенербахче (16) – по-малко, отколкото имат Хебър, Лудогорец, Берое и ЦСКА.

Останалите държави
Въпреки огромното текучество на чужденци в България, има още 15 държави пред нас, в които процентът на легионери е по-висок в първите дивизии. Това са: Андора (81.4%), Сан Марино (70.7%), Италия (67.7%), Англия (67.5%), Шотландия (67.1%), Люксембург (63.1%), Франция (62.1%), Португалия (62.0%), Кипър (61.6%), Гибралтар (61.3%), Гърция (59.9%), Белгия (58.8%), Швейцария (58.8%), Малта (58.3%), Германия (53.8%).

Заключение

Цифрите са безмилостни – българските клубове разчитат на чужденци повече от почти всички наши съседи, с изключение на Гърция. Дори в по-богатите и по-успешни първенства като турското, процентът на легионери е по-нисък, отколкото в България.

Но какъв е резултатът? Стадионите са по-празни от всякога, феновете се отчуждават, а младите български таланти все по-рядко получават шанс. Вместо да изграждат бъдещето на футбола ни, клубовете предпочитат евтини чужденци, които идват и си тръгват, без да оставят следа. Националният отбор страда, клубовете губят идентичност, а публиката се отдръпва.

Дали засиленият приток на чужденци в първенството вдига нивото на футбола ни, или просто запълва дупки, докато българските таланти са обречени на резервната скамейка? Настоящата дискусия и предложението на Септември (София) показват, че въпросът е критичен и не търпи отлагане. Футболните ръководители, феновете и цялата спортна общественост трябва да решат – ще продължим ли да гледаме един "вносен" шампионат, или ще върнем българския футбол към неговите корени?
Любен НИКОЛОВ/БЛИЦ СПОРТ