Навръх 17 ноември БЛИЦ се свърза с Емил Костадинов, който е големият герой на България през 1993 година. Тогава на „Парк де Пренс“ Емо забива двата си феноменални гола за крайното 2:1, изстреляло ни на световното първенство. Там в Щатите през 1994 година националният отбор спечели бронзовите медали. И, честно казано, ако не беше двойният изстрел на Коща, нямаше да има четвърто място, а и Стоичков нямаше да стане голмайстор на Мондиала.

По темата е писано всичко. Въпреки това Емил Костадинов разказа една непубликувана история, свързана с френския нападател Жан-Пиер Папен. Двамата са съперници на историческия мач на „Парк де Пренс“, но след няколко години стават съотборници в Байерн. Жи Пе Пе, както го наричат, е легенда на световния футбол, а през 1991 година печели "Златната топка".

„Помня първия ни разговор, след като заиграхме заедно в баварския гранд. Още на първата тренировка Папен дойде при мен и ми каза: „Емил, продължавам да се стряскам от кинжалния ти удар в последната минута. Честно казано, толкова голямо огорчение не бях изпитвал. Така никой не беше попарвал Франция. Идеше ми да удуша теб, съотборниците ти и цяла България. Но по-скоро ми идваше да се удуша сам!“.  

efbet - 1000 лв. Нов Онлайн Казино Бонус

Аз редовно го бъзиках след това и му разправях, че ако съм знаел, че един ден ще заиграем в един отбор, щях да му купя сувенир от Щатите. Но всичко беше в рамките на шегата.

С Папен бяхме приятели. Даже винаги, когато с Байерн имахме мач извън Мюнхен или извън Германия, спяхме в една стая. Много, много точен човек е той!“, заяви Костадинов, който оставя голяма следа и в Байерн. С баварския тим той печели Купата на УЕФА през 1996 година и става единственият българин, отбелязал гол в европейски клубен финал. Емо се разписва в реванша с Бордо при успеха с 3:1 във Франция.  

Костадинов припомни и какво си е купил от премията, получена след успеха на „Парк де Пренс“.

„Предполагам знаете, че премиите ни бяха забавени. Изплатиха ни ги чак преди да заминем за участието ни на световното първенство в Щатите. С част от парите си купих много хубав часовник. Беше много модерен в онези години и, честно казано, доста скъп. Но реших да ми остане за спомен, защото часовникът е символ на времето. А времето на мача в Париж изтичаше, когато точно в последната секунда вкарах втория си гол. Затова предпочетох този часовник, който все още пазя. Напоследък рядко го слагам на ръката си, защото е ценен екземпляр и велик спомен. Няма да споменавам марката му, за да не правя реклама“, завърши Костадинов пред БЛИЦ.
Румен ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ