Талантът от школата на Локомотив (Пловдив) и юношески национал на България Запрян Запрянов започна лошо новата календарна година. Техничният халф проведе първа тренировка с представителния отбор на „черно-белите” на 6 януари, но остана в Пловдив заради спешна и наложителна операция на далака, извършена в столичната болница „Св. Анна”. Няколко дни след хирургическата интервенция 17-годишният Запрян даде интервю пред lportala.net, за да ни информира за състоянието си.

- Запряне, как се чувстваш? Успешно ли протича възстановяването ти след извършената в петък операция?
- Да, тук екипът на професор Пожарлиев се грижат много добре за мен. Още не са ми казали кога ще ме изпишат, но ми предстои възстановяване от 2-3 месеца, преди да започна с леките натоварвания.

- Как се стигна до тази неприятна диагноза?
- От известно време усещах леки болки в лявата част на корема, но започнаха да се засилват. Баба ми работи в поликлиниката и с нейно настояване преминах преглед там. Наложи се и консултация с хирург, при която стана ясно, че вследствие на удар е спукан далакът ми и няма друг вариант освен операция. Ръководството на Локомотив в лицето на Атанас Узунов реагираха бързо. От „Аджъбадем” също откликнаха веднага на ситуацията и още същия ден подготвиха всичко необходимо, за да отпътувам за Истанбул, където операцията да бъде извършена по безкръвен метод няколко дни по-късно. След последвалата консултация и в болница „Света Анна” в София, професор Пожарлиев ми съобщи, че ситуацията е доста сложна и е рисковано дори да се прибирам в Пловдив, а евентуалното пътуване до Турция е неоправдан риск за здравето ми. Доверих се, веднага бе събран екип и последва операция.

- Разбрах, че си използвал зимната ваканция, за да работиш индивидуално за подготовката си?
- Да, но за жалост случилото се ме връща в стартова позиция. Все пак научих много от Васил Николов, който се зае с личната ми подготовка и няма за какво да съжалявам.

- Пожелавам ти успешно възстановяване и скорошно завръщане на големия терен.
- Благодаря ти. Използвам случая да благодаря на целия екип на професор Пожарлиев, на ръководството на Локомотив, д-р Ходжев, всички мои близки, съпричасни и изобщо тези, които ме подкрепиха в този труден за мен момент.