Треньорът на Славия Александър Тарханов даде интервю пред предаването Спорт+ по ТВ+. Руският специалист призна защо е приел офертата на "белите" и сподели мнението си за първия руски наставник у нас - Олег Базилевич. 

- Щом сте избрал България, значи сте запознат с нашия футбол, защо избрахте точно България и Славия, а не някоя по-добра футболна страна?
- Вижте, аз по принцип обичам да работя с отбори, с които да започна да работя от нулата както се казва. В Русия беше същото. Работил съм в много отбори и в общи линии поемам отбори, които не са в челото на класирането, даже отбори които са позакъсали и обичам с моята работа да ги подобря, да се забележи моята работа, а това се вижда бързо и си проличава. Дали ще спасиш изпадащ отбор както се получава най-често при мен или ще класираш друг в Европа и ще оставиш следа – това е нещото което обичам, така работя аз.
Такова е и предизвикателството със Славия тук в България и за това повярвах на президента Г-н Стефанов и моят приятел мениджър Мирчо Димитров и най-после се случи да дойда тук, нещо което реално можеше да се случи и по-рано, но просто сега дойде този момент. Знаете, че съм бил и в ролята на вицепрезидент на клуб в Русия, но като цяло повече ме привлича треньорската работа.

- Попитах Ви, защото както и да си говорим, тук преобладават скандалите, съдийски грешки и ако трябва да сме честни футболът ни е слаб и нивото на отборите също – с малки изключения?
- Вижте, аз съм треньор и като цяло не е моя работа тези неща които се случват и за които говорите. Вероятно има проблеми както навсякъде, но ето например аз мога да споделя мнението си за съдийството в мача с Черно море и смятам, че не можем да кажем нещо лошо за това как се справиха реферите. Свириха това, което си беше, пък и да са пропуснали нещо не бих ги укорявал.

- А позволявате ли си да коментирате по принцип съдийството, това често се случва тук в България?
- Хм, през деведесетте години — онези бандитските както им казваме, си позволявах жестоко да критикувам съдиите, даже имаше един случай, в който заради моите позиции и много-силно изразеното ми недоволство един съдя го дисквалифицираха и той повече не свири големи мачове, но си го беше заслужил. По-късно обаче вече малко като поулегнах с годините и гледам по-спокойно на нещата, не не ми е приоритет да обвинявам някого извън нашите и моите си слабости.

- Вас какво може да ви извади от равновесие в един мач?
- Ами, вероятно само слабата игра на отборът ми — това най-вече.

- Това, че сте едва 2-ият руски треньор, който ще води Славия е плюс, минус или няма особено значение...тогава Славия завърши 4-та в първенството?
- Ами, Базилевич е отличен треньор, аз съм работил с него...какво да ви кажа, всеки си е за себе си, ето сега също сме в 4-ката и се надявам да подобрим това класиране, нищо още не е решено. Ние ще се постараем, защото имаме млад отбор, много и новопривлечени момчета.
Да, предстоят ни мачове вероятно с по-обиграни вече от нас отбори, мощни, стабилни, но не се съмнявайте, че ще се опитаме да сме най-малкото равностойни.

- Това дали един треньор прави крачка в кариерата си е доста относително нещо, за вас това предизвикателство или просто работа е?
- Вижте, като се позапозная още малко, по-детайлно с българския шампионат и футбол бих могъл да кажа по-точно, но ето например преди години приех оферта да работя в Литва с тима на Ветра. Тогава отбора имаше само 16 точици и беше на 8-то място, а накрая макар никой да не вярваше, завършихме 3-ти в шампионата с много спечелени точки.
Аз не се притеснявам да поема отбори на по-средно ниви или в моментно не най-добро състояние. Предизвикателство си е, това показва, че за мен такъв тип развитие е любопитно и да, в този смисъл това си крачка напред и предизвикателство. Обичам да решавам такъв тип задачи.

- От това, което се разбира за вас, изглеждате позитивен човек – тук в България това е трудно в която и да е сфера на живота?
- Да позитивен съм, разбира се най-вече гледам за футбола, а това което се случва извън играта, в живота си е друга работа, просто не ми е приоритет, скандали, спорове, все неща от които стоя настрани. Така процедирах и в Русия. Даже много са ме канели и за коментар на мачове и за експертно мнение и в толкова студия съм участвал, че даже малко може да се каже, че съм ви колега. Наясно съм с този тип работа, но а си гледам футбола - това е моята сфера.  

- Във футбола скромността и особено в България май не е най-доброто качество?
- Да, футболът като цяло е спорт с много единоборства, футболни сблъсъци, емоции и разбира се различни характери, искри — не може да очакваш това да е качеството което да изпъква на преден план.
Тук в България ми направи впечатление, че наистина има доста спортна злоба, хъс, здрави единоборства и естествено доста нарушения, това води до много честа намеса на съдиите и накъсване на играта. Това не е добре. Аз като анализирах средно виждам тук в България има средно между 45 и 50 нарушения в мач, е това какво е?...В Европа те са 15- 20 — виждате разликата. Това прави футболът — европейския футбол много по-бърз от този тук. Тук обаче има и забележими неща — например доста технични играчи, други имат бърза футболна мисъл, бързи отигравания, но както е при нас трудно вкарват голове...ето вижте в нашия мач с Варна, какви положения се изпуснаха.

- Може ли треньор на един отбор / по-класен чужд треньор / да повлияе положително на цял един шампионат в една държава?
- Сложен въпрос е това. Бих могъл да отговоря, но нека малко да се позапозная още с футболната действителност тук, още почти никого не познавам, но ми е интересно да разучавам как играят отборите.

- Дефинирайте големия проблем на нашия футбол, без да ви карам да правите някаква генерална оценка?
- Финансовата част — проблемите в това разбира се си остават най-голямата спирачка за развиване на голям футбол. Не е както в Русия, особено топ клубовете които могат да си позволят сериозни финанси и бюджет и да си купят добри и скъпи футболисти. Това тук все пак почти липсва и играчите които идват тук не са от много-високо ниво. Идват на сравнително малко пари и получават по-ниски заплати, а в последствие и не осъществяват кой знае какви сериозни трансфери. Така, че без да се обижда някой, в България се играе средно добър футбол, нивото е средно така да се каже.

- Славия има ли проблеми в своята игра, кой е най-големия, който трябва да решавате?
- Ами много са ни млади играчите, това може да окаже влияние, но е за добро. Все пак ще им трябва време. Има солидни играчи, но ще трябва време да станем отбор. Имам играчи, които обаче ще помогнат този процес да се ускори. А отборът ми играе доста бърз футбол, такъв какъвто искам...проблемът за България и за нас разбира се в частност е отбелязването на гол, завършващата фаза на успешната отборна игра. В мача с Черно море възможности имахме доста, онова важно последно - успешно решение като в случая с пропуска на Дуде Ндунгала и виждате резултатът остана 0:0. 
Ето вижте обаче, че и в отбор — мощен като Зенит, като го няма Хълк и няма кой друг да вкара, като е на линия вкарва като машина. Това го има и в по-големи отбори. Трябва да признаем, когато липсва онова истинското майсторство, но ще работим да го постигнем.

- Какво мислите за идеята за създаване на българска Висша лига, как да се направи това с низкоразредни отбори и играчи в тях обаче?
- Аз приветствам такова решение, но смятам, че едно 16-ет отбора трябва да има в нея. Но там да са и ЦСКА, Локомотив Сф, Литекс и други с добри условия за футбол. Въобще смятам, че е необходимо едно възраждане на футбола тук. Тези клубове да са си на мястото и нивото така ще се повиши и би било добре за българския футбол.

- Успехът е лично постижение за всеки, за вас какво ще бъде успех тук в България?
- Както казах аз винаги съм създавал или участвал в създаването на млади играчи, които стават футболисти на много-добро ниво, това ще е успех и тук ако успея да го направя. Разбира се резултатите на тима ми искам да са максимално добри, да опитаме да влезем в турнира Лига Европа, да опитаме да се смесим с добрите отбори, ако не още тази година, то задължително поне следващата. Славия е един от отборите с най-сериозни традиции тук. Не може отбор на 100 години да не е стойностен, а искам дори да го изкачим на още по-високо ниво - това ще е моята задача, това ще е моето добро постижение.

- А как приемате личните неуспехи и изобщо неуспехите?
- Ооо, много бързо ги забравям и излизам от тези ситуации. Във футбола и изобщо в спорта, не можеш дълго да оставаш с мислите за неуспеха, трябва много бързо да забравяш и да продължиш. Загубата или изпуснатите точки са миг, изживяваш и бързо продължаваш напред, няма време да се съжалява. Трябва да си готов веднага да продължиш.

Няколко блиц въпроса:

- Имате ли любим отбор в света и в Русия?
- Когато беше Съветския Съюз бях за Киевския Динамо, ето сега ги гледах пак в Шампионската лига...Сега в Русия съм си за ЦСКА Москва, тях поддържам, защото там съм играл, после съм работил и като треньор и е нормално. После работих в Урал и тях също следя как се развиват - въобщи отборите с които съм бил в последствие следя какво се случва, интересувам се, преживявам събитията около тях - това е нормално нали.
Що се отнася до Европа сега, то харесвам Барселона, Байерн Мюнхен — отборите, които играят умен футбол — такива отбори харесвам.

- Любим цвят?
- Моят цвят е черният, малко нетрадиционно, но черното!

- Имате ли идол в треньорската професия?
- Има много треньори, които харесвам. Разбира се на първо място с тези, с които и аз съм работил. В Русия с Валери Лобановски, Базилевич — отличен треньор, даже си спомням под негово ръководство имаше един прецедент. Аз бях футболист и макар да съм полузащитник, а не нападател бях вкарал под негово оръководство за три шампионата цели 35 гола — толкова добре ми беше при него. Сега в съвременния футбол харесвам Гуардиола, харесвам такива треньори, които надграждат, създават съвременния вид на сегашния голям футбол. Фактът, че отива от Испания в Германия и забележимо преустройва един отбор и той пак печели е забележително. 

- А господин Специалния - Жозе Моуриньо?
- Не не, аз не съм поддръжник на неговия стил — прекалено дефанзивен е, аз обичам атрактивния, нападателен футбол, тези отбори са ми симпатични. Жозе не ми е сред фаворитите определено.

- Най-добрият футболист за всички времена, със всички условности разбира се?
- О, определено за всички времена това е Пеле.

- Най-добрият футболист сега, по света?
- Е разбира се, Меси... Да отбележа обаче, че да - имало Е и има много отлични футболисти, но от българските естествено трябва да се отбележи Христо Стоичков, това е името което мога да отлича. Всъщност цяла Европа и света го е признал...това е!

- Най-голямата ви мечта?
- На този етап от моето пребиваване тук — да изведа Славия до водещите позиции!

Росен Станчев за предаването “Спорт+”, по “ТВ+”