Помните ли този мач? Та той беше уникален. Ама наистина уникален. Ударихме с 3:2 Германия насред София. Беше на този ден през 1995 година. За втори пореден път ги цапардосахме след четвъртфинала на световното в Щатите. И пак ги обърнахме. Ама този път от 0:2.
Беше квалификация по пътя към Евро 96 в Англия. Стадион „Васил Левски” бе препълнен. То си беше нормално за ония години. Да, валеше дъжд. По едно време като из ведро запука. Но нищо не стресна феновете. Те бяха жадни не за дъжд, а за победи. Бяха свикнали тогава националите да бият. Нищо, че насреща им ме задаваше Бундестимът.
Еуфорията преди битката беше голяма. На базата в Панчарево, където нашите тренираха, идваха по стотина, двеста, та и повече запалянковци.
На 6 юни в късния следобед Стоичков се появи в уникално настроение. След края на тренировката обаче не искаше да говори пред медиите. Само намигна, ощипа по бузата една млада репортерка и смело предрече: „Тез цървули утре пак ще усетят на бат Ицо камата!”. Прибра се да се къпе, а сетне, подсвирквайки си, се качи на автобуса с мокра и рошава коса. На другия ден пустата Кама взе, та позна - два пъти прониза швабите...
Димитър Пенев пък отказа да говори за състава. Друг път съобщаваше поне част от титулярите, но сега не обели и дума.
„По-добре питайте дали цъфтят добре черешите (б.р. – на базата в Панчарево тогава имаше десетки черешови дръвчета), отколкото за състава”, отсече в свой стил Стратега. После надигна очилата си, а в погледа му се четеше някаква шопска хитринка. Хитринката я видяхме на другата вечер. Пената реши да остави Емил Костадинов резерва. Запази го като златен коз. И точно така се получи. Емо влезе след почивката и наказа Германия, вкарвайки третия победен гол за великия обрат, а преди това и дузпа си спечели.
Апропо, ето кратка хронология на мача.
Докато се усетим, Клинсман ни наказа още в 17-ата минута след светкавична контраатака. Две минути преди края на полувремето и Томас Щрунц порази вратата ни с много красив шут от границата на наказателното поле – 0:2.
120 секунди по-късно обаче получихме право да изпълним дузпа, след като Балъков беше посечен от същия този Щрунц. Ицо застана зад топката, избърса си лицето от проливния дъжд и прати вратаря Кьопке за череши в десния ъгъл – 1:2. Тъй свърши полувремето. Страхът ни, че ще паднем с много също взе да свършва...
В 63-ата минута Емо Костадинов влезе като смяна на мястото на Ивайло Йорданов. Заедно с него на игрището нахлу и обратът. Малко след това Балъков метна гениален пас към Коща, който вече беше в наказателното поле. Томас Хелмер му тресна една балтия – не дузпа, а дузпище, както вика народът. И съдията - италианецът Пайрето, я отсъди, де ще ходи да не я отсъди.
Ицо взе отново топката. Гледаше хем хладнокръвно, хем спокойно, хем и застрашително. Ама толкова застрашително, че на вратаря Кьопке краката му взеха да треперят. Модерния ляв пак го литна вдясно и пак оплете кълбото в лявото кьоше - 2:2. Камата изпълни заканата си!
След само още три минути чудото стана. При разбъркване в наказателното поле Емо Костадинов заби толкова мечтания от цяла България шут – 3:2! И като ревна тоя ми ти стадион, препълнен до дупка! Накрая всички ликуваха. Включително и железният халф Златко Янков, който имаше двоен повод за радост - рожден ден и победа!
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
7 юни, 1995, евроквалификация
БЪЛГАРИЯ – ГЕРМАНИЯ 3:2
0:1 Юрген Клинсман (18), 0:2 Томас Щрунц (44), 1:2 Христо Стоичков (45-дузпа), 2:2 Христо Стоичков (66-дузпа), 3:2 Емил Костадинов (69)
БЪЛГАРИЯ: Борислав Михайлов, Емил Кременлиев, Трифон Иванов, ПетърХубчев, Цанко Цветанов, Ивайло Йорданов (63 - Емил Костадинов), Златко Янков, Йордан Лечков (80 - Наско Сираков), Красимир Балъков, Любослав Пенев, Стоичков. Селекционер: Димитър Пенев
ГЕРМАНИЯ: Андреас Кьопке, Матиас Замер, Щефан Ройтер, Маркус Бабел, Томас Хелмер, Марио Баслер (80 - Андреас Мьолер), Томас Щрунц (90 - Улф Кирстен), Дитер Айлц, Томас Хеслер, Юрген Клинсман, Хайко Херлих. Селекционер: Берти Фогтс
