Светослав Тодоров е роден на 30 август 1978 година в Добрич. След като стана два пъти шампион с Литекс през 1998 и 1999 година, нападателят замина за Англия. През януари 2001 година бе продаден на Уест Хям, а впоследствие игра за Портсмут, където бързо се превърна в основен голмайстор на отбора. Тоди, както го наричат феновете на Острова, е единственият българин, играл в четири английски тима. Освен Уест Хям и Портсмут той е носил още екипите на Уигън и Чарлтън. С фланелката на Помпи пък стана голмайстор на Чемпиъншип и бе избран в отбора на сезона. Миналата есен Тодоров се завърна в Литекс и за трети път триумфира с титлата на България.

 -Тоди, стана за трети път шампион на България. Коя титла ти е най-сладка?
-Втората. Тази, която спечелихме през 1999 година.
 
-Защо?
-Тогава интригата висеше до последния момент – дали ние или Левски ще финишираме на първото място. В крайна сметка успяхме и аз бях изключително щастлив. А и тогава играех повече. По-често попадах в стартовия състав.
 
-Сега, при третата ти титла, твърде рядко те виждахме в игра. Това е някак странно предвид факта, че 8 години беше в Англия, където остави отлични впечатления и натрупа изключително много опит. Твоето обяснение?
-Ами ще ви отговоря банално – трябва да попитате треньора...
 
-Не се ли чувстваш пренебрегнат от Ангел Червенков?
-Бих отговорил така: В Англия хората повече ме уважават отколкото в България. Там усещам тяхната признателност и уважение. Особено в Портсмут. През миналата Коледа бях там и останах приятно изненадан, че феновете продължават да ме обичат. Спираха ме улиците, питаха как съм, някои даже ми зададоха въпроса дали един ден ще се завърна отново в Помпи. Помня и деня, в който се завърнах на стадиона на Уест Хям, но с екипа на Портсмут. Публиката стана на крака и дълго ми ръкопляска. Аз прекарах само година и половина при “чуковете”, но зрителите не ме бяха забравили, а напротив – демонстрираха своето уважение към мен. Бях вече в друг отбор, но те показаха какво означава да тачиш някого.
 
-Направи впечатление, че и през зимната подготовка Червенков не ти гласува много доверие?
-Да, така е. За всичките контроли аз имам изиграни 45 минути. И то при положение, че съм тренирал пълноценно. Не пропуснах нито едно занимание заради болест, контузия или нещо друго. Но в крайна сметка треньорът е този, който преценя. В никакъв случай не мога да кажа, че съм обиден. Не крия обаче, че исках да играя по-често и да помогна на клуба, който ми е дал най-много.

-А какво ти е дал Литекс?
-Литекс и по-специално Гриша Ганчев ми помогнаха да изляза в чужбина и да заиграя в най-силното първенство в света – английското. Никога няма да забравя деня, в който подписах с Уест Хям през януари 2001 година. Ако в едната половина на сърцето ми съм приютил Портсмут, където изцяло разгърнах футболния си потенциал, другата е за Литекс.

-Що за човек е Гриша Ганчев?
-Изключителен човек . Едва ли има такъв собственик или президент на клуб като него, който толкова много да обича футбола, своя отбор и който да е помагал безкрайно на редица хора. Той е първо мъж на място. При него няма пет-шест, както се казва. Освен това е човек с широка душа, невероятен професионалист и ръководител.

-На два пъти претърпя тежки контузии, които за малко да те извадят от футбола. Сещаш ли се понякога за тези негативни моменти от твоята кариера?
-Да, понякога се сещам и имам чувството, че не бяха моменти, а години и векове. Времето минава адски бавно, когато си контузен и кариерата ти е поставена на кръстопът. Няма да забравя първата ми травма, докато бях в Литекс. Гриша Ганчев дойде при мен и ми каза: “Ще сторя и невъзможното, но ще ти помогна да попаднеш на точните специалисти, за да оздравееш напълно!”. Бях младо момче, неизвестен още футболист. Но Ганчев изпълни обещанието си. Заминах за Германия, където ръка ми подаде Красимир Балъков. Оттогава докато съм жив ще бъда признателен на Краси. За щастие операцията мина благополучно, после дълго се възстановявах, но след това отново облякох екипа. След години получих нова сериозна травма в Англия. Но зад мен застанаха ръководители, треньори, съотборници и най-вече феновете, които съчиниха песен в моя чест. Без тяхната подкрепа нямаше да се възстановя – най-вече психически.

-Усещаш ли разлика между днешния футбол у нас и този в края на 90-те, преди да заминеш за Англия.
-Кой знае каква разлика няма. Може би в момента преобладават равностойните отбори, което е добър показател за развитието на нашия футбол. Направи ми обаче впечатление намаляването на зрителите. Преди повече хора ходеха по стадионите, докато в момента посещаемостта е прекалено ниска.

-Литекс е шампион, но в някои от мачовете показахте колебливи игри. Имам предвид двубоите с Монтана и с Пирин?
-Това е поредното доказателство, че футболът е изравнен. Но аз смятам, че ние напълно заслужено станахме първи, след като имаме солиден точков аванс пред следващите отбори. А и не забравяйте, че Литекс победи категорично и убедително всичките си конкуренти за златните медали.

-Кои други отбори те впечатлиха с играта си?
-Черноморец, Сливен и Берое. Причината е ясна – техните треньори. Балъков, Симонович и Илиан Илиев практикуват от една страна приятен за окото футбол и от друга – залагат на тактическата грамотност.

- Накрая запазих въпроса, който вече са ти задали в Англия – дали един ден ще се завърнеш на Острова и по-специално в Портсмут?
-Не знам... В живота всичко е възможно... Доста специалисти на Острова ме познават и някога отново може да акостирам там.
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ