В киното си имаме един велик Тодор. Тодор Колев. В политиката си го знаем – макар и не велик, той си остава завинаги в историята. Тодор Живков, бай Тошо или Тато…

В световната история има един велик крал. Ричард Първи Лъвското сърце. Най-храбрият британец, носил короната десет лета – от 1189 до 1199 година.

Във футбола си имаме Тодор Янчев. Или Тодор Първи Лъвското сърце, носещ червената фланелка над 10 лета и повече от пет години капитанската лента. Лентата на „армейците”, които снощи играха като лъвове в сърцето на Европа и напълно заслужено поставиха на колене австрийския Рапид. Успяха, защото имаха истински капитан – неукротим, неуморим, железен, хладнокръвен и великолепен. В най-трудния, в най-важния, в най-ключовия за ЦСКА момент Тодор Янчев пое тежкия жезъл и изведе „червените” до победата в битка, която мнозина предварително бяха обявили за загубена. Лъвското сърце на родения в Казанлък футболен воин обаче нямаше никакво намерение да се предава.

Всъщност, и останалите бяха с лъвски сърца. Най-вече Маркиньос, който в последните месеци се преобрази изключително много в положителна посока.

Естествено силни аплодисменти заслужават Милен Радуканов и Сашо Борисов. Предимно Милен заради проявения характер в трудните дни, заради отличния треньорски потенциал, който ни демонстрира, както и за прекрасната роля на психолог. Радуканов успя да свали напрежението, да върне настроението и да поведе отбора към победите.

Не ви ли прави впечатление, че ЦСКА играе силно и разкрепостено така както го правеше при Адалберт Зафиров. Зафето също като Милен бе временен вариант, но както под негово ръководство, така и сега при Радуканов, „армейците” захвърлиха дрязгите на една страна и започнаха да радват душите на изстрадалите си фенове. По същия начин щеше да изглежда отборът, ако бе даден малко повечко шанс на Павел Дочев. Факти, които ни показват, че ЦСКА е ЦСКА с български треньор, а не с наемници като Йоан Андоне или футболното недоразумение Гьоре Йовановски.

Снощи ЦСКА изигра първия си силен мач в Европа и записа първи успех като гост в клубните турнири след триумфа в Москва над Динамо, когато тимът пак беше воден от българин – Любослав Пенев.
За онова знаменито 2:1 в руската столица един адвокат на дявола пусна из цяла България, та даже и в Европа, слуха, че двубоят бил нагласен. Целта бе ясна – да се почерни единствената качествена победа на „червените” на Стария континент.
Нищо чудно адвокатът да разтръби до дни или седмици, използвайки свои клакьори, че и успехът във Виена не е чист. Напротив – чист е, за разлика от нечии души… Кой каквото и да говори от злоба, в никакъв случай няма да опетни „червените” лъвски сърца, които снощи туптяха в такта на победния марш.
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ