Тодор Зайцев е роден на 30 май 1967 г. Юноша е на Ботев (Пд). Той е една от емблематичните фигури в историята на клуба за последните 3 десетилетия. За „канарчетата“ записва над 350 мача и близо 100 гола за първенство и различните купи. В кариерата си е играл още в Локомотив (Пд), Левски, Черноморец (Бургас) и малтийския Флориана. Има мачове в олимпийския и младежкия национален отбор. Бил е треньор в ДЮШ на Ботев (Пд). Преди няколко месеца, заедно с бившия вратар Лилчо Арсов, направи Футболна академия „Пловдив“. С бившия вълшебен халф разговаряме дни след неговия 50-годишен юбилей...
Неделев му е любимец
Кой футболист ми харесва най-много от сегашния Ботев ли? Естествено, че Тодор Неделев. Бил съм му дълго време треньор. Познавам го отлично. Има голям капацитет. Просто още малко трябва да натисне педала, както се казва, за да покаже максимума от възможностите си. Да, не му потръгнаха нещата в Майнц 05, но нищо не е загубено. Не трябва да се предава. На Тошко Неделев съм му казвал много пъти: Стой си там момче! Върна се. Рано се предаде, а му даваха шанс да го пратят под наем в друго първенство. На Мони Райков, който също е мое момче от школата на Ботев 2002, късно му дойде акълът. Трябваше по-рано да излезе в чужбина. И Наско Курдов навремето побърза да се върне в България, въпреки че от Леверкузен искаха да го пратят в Швейцария.
Преди няколко дни Неделев ни дойде на гости във ФА „Пловдив“. Видя се с децата, те му се радваха, снимаха се с него, взеха му автографи. Сега не знам какво решение ще избере адашът за своето бъдеще – дали ще остане в Пловдив или ще се върне в Германия. Дано да избере най-доброто за своята кариера. Аз го обичам като свой син. Бил съм треньор в Ботев 2002 и на други таланти, които се реализираха в „А“ група – Симеон Райков, Петър Денчев – Шмайхела, Славчо Шоколаров...
Закърмен с „жълто-черната идея“
Отраснах закърмен с ботевистката идея. Живеех на 20 метра от стадиона до Бирената фабрика. Там съм и проходил, както се казва. Даже баща ми, лека му пръст, там ми хвърлил и пъпа. Почти денонощно ритахме на стадиона.
Моят футболен идол е незабравимият Георги Славков – Бенкса. Опитвах се да му подражавам. Гледах го като жив Бог, когато бях дете. Той беше нещо изключително. После имах удоволствието да играя заедно с него, макар и само за един сезон. Това се случи, когато Жоро се върна от Израел в Ботев. От чуждите звезди се възхищавах най-много на Диего Марадона.
Първият ми треньор се казва Косьо Енчев. П-късно, до казармата, в юношите на Ботев, работих и с други специалисти: Христофор Маринов, Димитър Петков, Георги Попов – Тумби. На всички тях съм много благодарен, те са допринесли за моето развитие. От моя набор 1967-а имаше и други талантливи момчета, но до мъжкия отбор пробихме само аз и Борето Хвойнев. По време на военната служба играех във военния тим – Армеец (Пд).
В представителния тим на Ботев, който тогава носеше името Тракия, ме повика за първи път Иван Глухчев – изключителен треньор и педагог. Той ми даде шанс за дебют в „А“ група. Първият ми мач в елита го помня и до днес – 5 април 1987 г. 2:2 срещу Пирин в Благоевград. Това ми беше единственото участие за този сезон, но пък бях и малък. В Тракия тогава играеха плеяда големи футболисти начело с бат Петьо Зехтински. Те най-много заслужаваха да станат шампиони през предния сезон – 1985/1986, но си спомняте какво стана. Левски помогна на Берое и титлата отиде в Стара Загора.
Постепенно Иван Глухчев почна за ме налага и от есента на 1987-а извоювах титулярно място. Вкарах гол още в първия кръг – в Сливен за 1:1. Изравних резултата. Това е един от много редките ми попадения с глава в кариерата. Както казваше великият Начко Михайлов – „главата ми трябва за друго, а не да вкарвам голове.“ (смее се).
Дербитата на Пловдив
Никога няма да забравя първото си пловдивско дерби. На 22 август 1987 г. разбихме Локомотив с 5:2. Четири гола тогава заби Наско Пашев. По принцип в този период доминирахме над вечния съперник. Година по-късно спечелихме с 5:0, разписах се и аз. В мой стил – от далеч, прострелях вратаря на „смърфовете“ Светослав Богданов (80) за 4:0.
Още два пъти съм вкарвал в градското дерби. Това се случи на 18 август 1990 г. за 1:1 (отблизо се разписах) и на 25 апил 1993 г. при успеха с 2:1 (пак далеч).
Шампанско и сълзи
В кариерата си имам три финала, и трите загубени – 1:2 от Левски през 1991 г., 0:1 от ЦСКА през 1993 г., и 0:1 от Славия (с екипа на Левски) през 1996-а. С най-приятни емоции е свързан първият – във Велико Търново. На същият този ден – 29 май 1991 г., се родиха моите синове-близнаци. Разбрах, че съм станал баща едва ли не на терена. Опитах се да остана спокоен, но не бях на себе си от щастие. Така че от онзи ден емоциите са смесени (смее се). Единият ми син – Благовест, стана футболист. В момента играе в Гигант (Съединение) и е голмайстор на отбора. Другото момче обаче се отказа рано-рано от футбола. Влекат го други неща.
С екипа на Ботев за повече от 8 години имам близо 300 мача в професионалния футбол. Трудно ми е да посоча кой е най-силният от тях и кой е най-важния гол. Във футбола съм видял всичко – и победи, и загуби. Двете попадения, които се открояват в съзнанието ми, са срещу ЦСКА от последния ми сезон при „канарчетата“. На 2 май 1998 г. бихме „армейците“ с 3:1 и си осигурихме оставането в „А“ група. Хвойнев откри резултата , а аз довърших ЦСКА. Покачих с дузпа и добавка, а вторият гол забих от „халите“. Тези голове са ми най-скъпи може би.
През есента отборът не вървеше добре, бяхме се запътили към изпадането. Направихме обаче изключително силен пролетен полусезон (8 победи, 1 равен, 6 загуби, 22:17 голова разлика) и оцеляхме с 36 точки.
Софийските грандове редовно си ги биехме вкъщи. Срещу ЦСКА си спомням само едно 2:2, всичко друго беше победи. На Левски вкарах при 3:2 през 1990 г. (26 май – б.р.), както и при 1:2 от дузпа през 1992 г. в един сняг (22 февруари -б. р.). В първата среща пропуснах и дузпа (в 73-ата минута – б.р.). После пък, вече като играч на „сините“, донесох победата над моя любим тим с 2:1 през октомври 1995. В последната минута се разписах от фаул във вратата на Васко Василев.
Често ми задават въпроса: „Защо играехте толкова силно у дома, а губехте навън?“. Истината е, че манталитетът ни пречеше, а просто в провинцията беше трудно да се играе. Във всички отбори играеха отлични футболисти. За нас беше успех, че завършихме няколко пъти поред трети в първенството и участвахме в евротурнирите.
В Европа
В Европа имам доста паметни мачове. Дебютирах на „Мала Маракана“ срещу Цървена звезда (0:3, 16.09.1987 г.). Играх и на реванша, който завърши 2:2. Не мога да кажа, че беше невъзможно да отстраним сръбския гранд, но трудно – да. След това се разписах от дузпа при загубата ни в Пловдив от Динамо (Минск) с 1:2 (7.09.1988 г.). Червен картон получи Наско Пашев тогава. Горчивина у мен предизвика реваншът срещу Фенербахче. След 1:3 в Истанбул, на стадион „9 септември“, поведохме с 2:1 след голове на Гибона (Божидар Искренов – б.р.) и Ясен Петров. Съдията Листкевич от Полша ни даде дузпа, която аз обаче пропуснах. Уцелих вратаря. Ако бях вкарал, общият резултат от двата мача щеше да бъде изравнен, а до края имаше още много време. После Ридван изравни – 2:2, и всичко свърши...Имам 9 процента успеваемост от „бялата точка“, но в останалите 5 процента са се оказвали фатални дузпите (смее се).
Бележех редовно и от фаулове. Как се става добър изпълнител на преки свободни удари ли? Комбинация от качества и фактори е. Още от малък съм тренирал допълнително. Учех се от майстори като Петьо Зехтински, Георги Славков, Пламен Гетов, Христо Колев –Бащата.
Раздяла при „брокерите”
През 1994 г. се разделих с Ботев. Тогава беше ерата на т.нар. „брокери”. Причините да си тръгна са няколко. Станаха едни неразбории там...Някой беше решил, че целият отбор от старите играчи трябваше да бъдем елиминирани. Искаха да ни изтрият от историята - даже все едно ни е нямало. Не искам да изпадам в подробности, само ще кажа, че не съм се карал с Христо Данов или Христо Александров. До тях имаше близки хора, които вредяха, а не помагаха.
Не знам дали са го приели феновете на Ботев моят трансфер на „Лаута“. Който беше запознат със случая, не би трябвало да го приема като предателство. Не виждам за какво е имало да ми се сърдят. От Ботев ме наказаха, спряха и правата ми за 3 месеца. Не можех никъде да играя, само тренирах. Отиването ми в Локомотив беше успешна крачка в моята кариера, бях приет добре от феновете на „Лаута“, от съотборниците си. Приех с резерви в началото, защото все пак идвам от градския съперник, но останах приятно изненадан. Направих успешен сезон в Локомотив – за 17 мача вкарах 8 гола. Силното ми представяне доведе и до трансфера в Левски.
На „Герена“
През първия ми сезон в Левски се разминахме злощастно с шампионската титла. Знаете как Славия взе златото тогава. Само хубави неща мога да кажа за Левски, там изкарах два от най-добрите сезона в моята кариера. Бях един от най-опитните играчи, от шампионския отбор бяха останали само Вальо Дъртилов, Георги Иванов-Геша, Сашо Марков, Пламен Николов и още един-двама. Всичко останало бяха все млади момчета. И Кокала (Емил Велев – б.р.), който се върна от Израел, ни помогна много. Получи се добра сплав от млади и опитни футболисти. Дали Славия заслужено е станал шампион през 1996 г.? Не искам да се връщам към онези време. Минало-заминало...Тези неща вече не са толкова важни, доста време мина. Славия си бяха силен отбор тогава.
На мен лично като представяне по-силен ми беше вторият сезон на „Герена“. Станах голмайстор на отбора – 11 попадения. Даже вкарах и 2 хеттрика – срещу Спартак (Плевен) – 4:1 (11 август 1996 г.), и с Монтана - 4:1 (4 април 1997 г. – б.р). В кръга на майтапа ще ви припомня нещо. Тогава една фирма беше обявила премия за всеки автор на хеттрик в „А“ група. Даваха комплект джинси. Все още, 20 години минаха оттогава, си ги чакам (смее се). Така и не изпълниха обещанието си тези хора от фирмата. Левски тогава завърши четвърти. Защо се получи този срив ли? Не мога да кажа. Има неща, които никога не могат да се обяснят. Например отпадането ни от Олимпия (Любляна) през 1996-а, когато на реванша пропуснах дузпа. Необяснимо на пръв поглед беше и елиминирането ни от белгийския Аалст годна по-рано. В първия мач (1:2) обаче изгониха Кокала, а в реванша (0:1) червен картон получи вратарят ни Николов, та се наложи ръкавиците да слага Владо Йонков. Аз взех участие само във втория мач с белгийците, защото преди това се възстановявах. Бях получил тежка контузия в глезена по време на лагера ни в Германия през лятото.
Имам доста победи във вечното дерби. Най-скъпа ми е тази с 4:2 на „Армията“ в полуфинал за Купата на България. „Червените“ ни поведоха с 2:0, ние ги обърнахме. Тогава влязох в игра след почивката и се разписах за 2:3, а подадох на Мариян Христов за четвъртия гол. Това беше девета поредна победа на Левски над съперника. Няма как да се забрави. Имаше и три червени картона. Едно дерби вдига адреналина много.
Имам няколко червени картона като футболист. Най-несправедливо беше моето изгонване в мача с Локо (Сф), при победата ни с 3:2 (16 август 1996 г.). Поведохме с 2:0 до 7-ата минута, изравниха ни 2:2 до 34-ата. Малко по-късно влязох по-остро на капитана на Локомотив Димитър Васев. Той стана и ме удари в лицето. Счупи ми носа, рукна сръв...Съдията Петър Янински ни изгони и двамата. Така и не разбрах защо ме изгони.
Друг червен картон получи на пловдивско дерби. Тогава заедно с мен го отнесе и Ясен Петров. Третото ми изгонване е на мач в Благоевград.
Обратно при „канарчетата“ и в Малта
През есента на 1997-а Стефан Грозданов прецени, че няма нужда от моите услуги и се разделих с Левски. Бяхме на лагер в Кайзерслаутерн. С главния мениджър на тима Андрей Желязков се разбрахме да си търся нов клуб. По-рано имаше интерес към мен от Саръерспор, но късно ми казаха за офертата от Турция. Завърнах се в Ботев. Там бяха се върнали вече Панчо Раков и Марин Бакалов от Тетевен, както и други по-опитни колеги и спасихме отбора от изпадане. На полусезона бяхме предпоследни с 11 точки. Но стопихме изоставането през пролетта.
После поиграх малко във Флориана (Малта). Треньор ни беше Трайчо Соколов. На следващата година дойдоха Иван Василев – Сусето и вратарят Краси Колев. Нивото на местното първенство е ниско, няма какво да се лъжем. По-голямата част от моите съотборници бяха полуаматьори – работеха си други професии. Кой бръснар, сервитьор, таксиметров шофьор, строител и какво ли не. Завърших кариерата си в Черноморец. В Бургас изкарах два сезона и приключих с футбола на 35-годишна възраст”.
С Лилчо Арсов основаха футболна академия
Тодор Зайцев и бившият вратар на „канарчетата“ Лилчо Арсов основаха детска футболна академия „Пловдив”. ПФК „Ботев“ си сътрудничи успешно с нея. Двете страни си помагат при селекцията и тренировъчния процес на деца от подготвителните групи. В школата тренират над 200 деца, родени от 2005 до 2011 г. включително.
„Какъв беше мотивът ни да създадем тази школа ли? Основният е развитието на децата. Те са нашето бъдеще. Решихме да заложим на неща, които ние сами да си определяме кое как да се случва. Не искаме да имаме „шапка“ над нас, признава легендарният халф.„Благодаря и на Общинския съвет в Пловдив, който ни даде терен – в СУ „Софроний Врачански.“ Оптимист съм за бъдещето на нашия футбол. Не може да става по-лошо, все някога трябва да се оправим. Дано само по-скоро това да се случи обаче. Трябва да се залага повече на българчета. Оставете ги тези смешни чужденци. И да не ги лъжат нашите деца с паричките, най-вече. Не може да обещаваш нещо, а после да не го изпълняваш. Или му плащай малки суми, но редовно”, завършва Зайцев.
МИЛЕН ДИМИТРОВ/ШОУ
