Мама му стара, да се чуди и мае човек дали всичко във футбола ни е чисто като кристалната вода. В тази пуста игра е пълно с изненади, обрати и странни съвпадения.

 

През уикенда, докато нашите национали се канеха да схрускат “трите лъва” на Острова, а после получиха четири ритника, Славия и Левски изиграха по една контрола. Ей така – за обиграване на съставите. За експерименти преди подновяване на официалните двубои. Някакви си там приятелски мачленца – “белите” срещу Доростол, а “сините” – срещу Монтана.

 

Стана обаче нещо много странно и на пръв поглед незначимо. И в двата случая по-слабите отбори повеждаха в резултата, а след почивката “грандовете” ги поваляха на земята. Славия спечели с 4:1, а Левски – с 3:1.

 

Случайни или не са тези съвпадения? Плод на страхотна интрига си е движението на резултата или на нечия задкулисна игричка в някоя закътана в другия край на света букмейкърска къщичка?

 

Слуховете отдавна твърдят, че вече и в контролите стават нередни нещица...

Ама, чакайте! Защо да вярваме на мълвата. Доказателства има ли? Няма! Значи всичко си е наред. Просто “белите” и “сините” са подценили съперниците си, а през второто полувреме напълно заслужено, без шпалир на противниковата защита, вкараха своите голове. Мачовете бяха уникални, на които и световните грандове биха завидели. А бомбастичните обрати се родиха не от някакви си там финикийски знаци и хартийки, а след мъжка битка и нечувана интрига.

 

Крайно време е да спрем с тази съмнителност. Футболът ни е честен. По-честен и от най-задръстената девица на света. По-морален и от най-прилежния комсомолец от социалистическата епоха. По-величествен и от седемте чудеса на света.  

 

Никой не го интересува парите. Всички играят за емблемата и марката на клуба. Питайте Георги Бачев и Дуци Симонович. Докато ги набеждаваха, че уреждат мачове, двамата от сутрин до вечер са стискали в ръце емблемите на своите отбори, заклевайки се във вярност! По примера на Апостола са обикаляли страната, зовейки за чист и свят футбол! Някакви си чужди елементи им оставили по една торба с пари, за да се включат в играта. Но те бутнали с крак шумолящите чували, преборвайки изкушението с невероятната си преданост към феърплея! Та тия хора Нобелова награда за вяра заслужават, а някои болни мозъци тръгнаха белезници да им поставят!

 

Тъй че – айде да не се чудим и маем в крайна сметка. То на тия отгоре, дето уж създадоха някаква си комисийка за борба с корупцията и “черното тото”, не им дреме, та на нас ли. Тотото не е черно, бяло е и толкоз!