Наближава краят на годината, а с това и гласуването за футболист №1 на България. Със сигурност журналистите отново ще имат затруднение кой да посочат за победител Така е от 4-5 години, общо взето след времето на Димитър Бербатов.
Без много увъртане ще посоча Мартин Камбуров за №1 през 2017 година. С ясни аргументи. През пролетта нападателят вкара 6 гола и помогна на Локомотив Пловдив да бъде сред първите шест в класирането. След това се случи най-глупавото нещо, което можеше да измисли Христо Крушарски. Да позволи на Камбуров да напусне „Лаута“. Въпреки това таранът намери нов пристан, в който да докаже възможностите си. Това той го е направил многократно, но все още намира мотивация да продължава. И отбеляза 7 гола за Берое. Повечето от тях решителни. В рамките само на четири мача Камбуров донесе 8 точки на старозагорци – с два гола за победите с по 1:0 срещу Верея и Пирин, както и по един гол за равенствата 1:1 срещу Ботев Пловдив и Дунав.
Мартин Камбуров продължава да пише рекорди и остава завинаги в историята на българския футбол. В момента той има 196 гола в елита и е на второ място във вечната реализаторска класация. Толкова попадения са на сметката и на Наско Сираков, а лидер е Петър Жеков с 253. Камбуров е пет пъти голмайстор №1 на България (2004, 2005, 2009, 2014, 2016). По този показател отстъпва само на Петър Жеков, който 6 пъти печели приза за стрелец №1 на първенството.
И още нещо – всички голове Камбуров успя да наниже при положение, че почти 7 години не игра в България. Нападателят беше два сезона в Ал-Ахли, две години в Астерас и три години в Далиен (Китай). Поглеждайки към Петър Жеков, нищо не се знаеше, ако Камбуров бе останал и играл единствено в България и в тези седем сезона бе вкарвал средно по 8-9 гола. Спокойно можеше да достигне и великия нападател на ЦСКА.
Когато говорим за Камбуров, е редно да отбележим и не по-малко важен факт – през голяма част от кариерата си той игра за Локомотив (Пловдив) – общо девет сезона. И по-малко за Локомотив София – два сезона, Спартак Плевен и няколко мача за ЦСКА. Всички са наясно, че много по-лесно се става голмайстор в по-силните и големи клубове, макар че Камбуров уцели силни периоди и на Локо (Пловдив), с който стана шампион, и на Локо София.
Още нещо важно за Камбуров – нито един селекционер така и не се престраши да залага на него в националния отбор макар и в по-напреднала възраст. А Мартин не спираше да бележи. И можеше да помогне много след 2010 година, когато Димитър Бербатов се отказа от националния отбор. Но винаги, когато ставаше въпрос да бъде или да не бъде, пристигаше клишето – „стар е, а ние правим подмладяване“. Така изминаха 6-7 години, в които Камбуров отбеляза 60-70 гола, но не помириса национална фланелка. Това в никакъв случай не го прави друго ниво футболист. Всъщност, Мартин е друго ниво от години. Радва почитателите на футбола с неостаряващия си глад за голове и прекрасна спортна форма. Той е последният, който остана от онзи по-романтичен футбол, други като него вече няма...
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ
