Една от легендите на българския футбол Трифон Иванов почина на 50 години след инфаркт. Туньо, както го наричаха фенове и съотборници, остава в историята на българския футбол с етикета "Железен защитник" и един от основните двигатели на успехите на Мондиала в САЩ през 1994 година.

Трифон Иванов е роден във Велико Търново на 27 юли 1965 година, а през 1983 започва професионалната си кариера като футболист в местния Етър.

Пет години по-късно следва трансфер в ЦСКА, а през 1990 година, защитникът прави трансфер в чужбина и подписва с испанския Бетис. След това е преостъпен последователно на Етър и ЦСКА, за да премине на швейцарския Ксамакс, но след две години отново се връща в ЦСКА.

През 1995 година Иванов подписва с Рапид (Виена) и играе финал в КНК. Аустрия (Виена), още един период в ЦСКА и Флоридсдорфер (Австрия) прикючват кариерата му. Трифон Иванов има 353 мача с 45 гола на клубно ниво.

Футболист № 1 на България за 1996 г. Шампион на България през 1989, 1990 и 1992 с ЦСКА, вицешампион през 1993 и бронзов медалист през 1998. Носител на купата на страната през 1989 и 1993 с ЦСКА. За КЕШ има 16 мача за ЦСКА и 2 за Етър. Шампион на Австрия през 1996 с Рапид, вицешампион през 1997, бронзов медалист в Швейцария с Ксамакс през 1995 г. Финалист за КНК през 1996 г. с Рапид. Има 174 мача и 21 гола в "А" група.

Играе за националния отбор на България от 1988 до 1998 г. (77 мача и 6 гола), печели четвърто място на световното първенство в САЩ през 1994 (в 6 мача), играе също така на Европейското в Англия през 1996 (в 3 мача), а с негов великолепен гол във вратата на Русия България се класира и за Световното Първенство във Франция през 1998 (играе в 3 мача).

След приключване на кариерата си започна изграждането на верига бензиностанции. За последно отново бе във футбола в ролята на шеф на зоналния съвет във Велико Търново.