Две седмици преди финалния мач за Купата на България между ЦСКА-София и Левски, „червените“ претърпяха истинско крушение, разгромени с 5:0 от шампиона Лудогорец в Разград. Веднага след фиаското започна да се създава атмосфера, че след като инкасират такава чувствителна загуба, изходът от финала едва ли не е предопределен в полза на „сините“, които демонстрират явен напредък.
Winbet - истинската тръпка от победата! (18+)
Историята обаче показва, че в повечето случаи, когато са губели с катастрофален резултат, „червените“ сякаш са възкръсвали и бързо са изминавали пътя от „Разпни го“ до „Осанна“. Особено показателна в това отношение е 1966 година, когато се случват доста интересни събития. На 2 април 1966 г. в мач за първенство
армейците са разгромени от столичния Спартак с 5:1.
А осем дни по-късно е вечното дерби с Левски и почти всички им предричат нова загуба. За тяхна изненада обаче, играчите на ЦСКА стигат до победата с 1:0 с гол на Никола Цанев. Този успех е многозначителен, защото двайсетина дни по-късно е дублиран от нова победа над „сините“ с 3:0, която им отваря пътя към шампионската титла.
На 28 август 1966 г. отново в среща от първенството шампионът ЦСКА гостува на врачанския Ботев и губи съкрушително с 4:0. А само десет дни по-късно армейците започват своя исторически поход в турнира за Купата на европейските шампиони, побеждавайки малтийския Слиема Уондърърс с 2:1 като гости. Аномалиите продължават – на 21 септември 1966 г., или по-малко от месец след фиаското във Враца, „червените“ губят и от столичния Локомотив с 5:1. Само седмица по-късно в София е срещата им с гръцкия Олимпиакос в шампионския турнир на Европа и най-големите оптимисти не виждат шансове за успех. Да, ама не! Армейците стигат до пълен обрат от 0:1 до 3:1 и по този начин си осигуряват солидна преднина за елиминирането на гърците.
На 17 ноември 1968 г. ЦСКА претърпява едно от най-големите си поражения в историята – 2:7 срещу Левски. Въпреки това по-късно армейците съумяват да се отърсят от шока и през същия сезон 1968-1969 г. финишират и като шампиони, и като носители на купата. Нещо повече – те побеждават „сините“ и на финала за Купата на съветската армия с 2:1, както и в мача за първенство с 3:1. Тогава треньорът на „червените“ Стоян Орманджиев произнася известната фраза: „Загубих битката, но спечелих войната.“
И в по-ново време има подобно прераждане за броени дни. На 3 септември 1994 г.
в града под тепетата ЦСКА е победен от пловдивския Спартак с 4:0,
а само десет дни по-късно в София „червените“ срещат италианския Ювентус в турнира за Купата на УЕФА. И противно на предварителните очаквания изнасят един от най-силните си мачове в Европа, побеждавайки „Старата госпожа“ с 3:2. Впоследствие този двубой е анулиран поради нередовна картотека на Михтарски, но това е отделна тема…
Тези примери от историята още веднъж ясно показват, че абсолютно нищо не е решено предварително, защото вечното дерби между „сини“ и „червени“ е най-непредсказуемият дуел в България. Особено когато става дума за финал за купата…
РУМЕН ПАЙТАШЕВ
