Първият е „Клуб футбол” от 5 март 1913 година.

СК “Левски” не бил от 24 май 1914 година, бил още от 10 май 1911 година?

Това въобще не е вярно!

Бог създал СК “Левски”?...И за какво???

„За да има с кого да играе СК “Славия”! Понеже пък тя била първият спортен клуб в София и по това време нямало с кого да ритат топката?...

Това също въобще не е вярно!

Тук Венци Стефанов или умишлено премълчава истинските факти, или наистина не знае историята на първопионерите на софийския футбол. Която касае най-вече “белия” клуб.

СК “Славия” е учредена на 10 април 1913 година от 16 души – учредители, подписали се до един под текста на първия оригинален учредителен протокол от същия ден.



(Учредителният протокол на СК "Славия" от 1913 година)

Онази, „Бялата библия” с многото протоколи, е започната да се списва чак от 1919 година. Който разбира от учредителни протоколи, му става ясно от първи прочит. Началните страници са унищожени. По-нататък следват предимно преписи. Защо не са се подписали всички учредители в „Библията”? Не е трудно да се досети човек. След шест години войни много българи не са се завърнали живи у дома. Двама от тях са “пионерите – слависти” Димитър Д. Благоев (Пальо) и Владимир Йерусалимов (Влагера).

СК „Славия” стават факт след обединението на двата квартални клуба „Ботев (1911 г.) и „Развитие” (1911 г.) от района на Руски паметник.



(Другият протокол - препис, от "Бялата библия")

4 години по-рано, лятото на 1909 година, в местността Пустинята в Борисовата градина, там където днес е стадион „Българска армия”, се полагат темелите на софийския футбол. От 20-ина българчета, колежани и лицеисти, учещи в Цариград (Истанбул). До есента към тях се присъединяват още дузина ученици от софийските гимназии.

Това е началото на „Футбол клуб” с водач Сава Киров.

Следващото лято се обособява и втори отбор за София – “Отборът на Матинката” с водач Иван Матинчев и главен организатор Благой Балъкчиев. Това са двата отбора, които играят помежду си през 1910 и 1911 г. Някъде през юни 1911 година Отборът на Матинката се премества на поляните около Руски паметник и играе там до септември същата година.
Поименно съставът на тези, които играят футбол за първи път около Руски паметник – Иван Матинчев, Благой Балъкчиев, Тодор Зъбов, Апостол Апостолов, Павел Белчев (Пол), Никола Фурнаджиев, Милчо Добрев, Спас Божинов, Кирил Дупков, Донко Влайков, Петър Иванов (Пеци), Марко Марков, Борис Грежов, Борис Радев (Бебо), Калинката и Георги Хашнов.

Странният спорт е направил силно впечатление на местните юноши от квартала. Интересът към новата игра продължава в предложение да се включат всички желаещи в ежедневните занимания.
През 1911 година Иван Матинчев в молба до Софийска община от името на клуба моли да им бъде предоставен общински терен за провеждането на футболни мачове. Такъв парцел те получават – това е мястото, където днес е СУ „Климент Охридски”. Така от есента на 1911 година там започват да се играят всички “официални” срещи между „Футбол клуб” и Клубът на Матинката.

Късно есента се създават кварталните клубове “Ботев” и „Развитие” от района на Руски паметник от същите тези младежи, които са били поканени през лятото заедно да спортуват със своите първоучители, в тази непозната за тях игра тогава. От първия отбор на „Ботев” са ни известни 19 души. Между тях са вратарят Любомир Георгиев, Емануил Гешев, Стефан Чумпалов, Владимир Йерусалимов, Димитър Благоев (Пальо), Георги Григоров (Фурлана), Тодор Калканджиев, и др. За първи председател е бил избран единодушно Петко Георгиев Тодоровски, ученик във втори курс на средното техническо училище. Кварталният клуб „Развитие” е гимнастическо дружество и футболен тим сглобяват в края на 1911 година.

По същото време е създаден и квартален клуб „Мажестик” от квартал Долен Лозенец. Това е предшественикът на СК „Раковски”. На другата година, 1912-а, се образуват още няколко квартални клуба като „Оборище” (около Докторската градинка) и „Любен Каравелов” от района на улица „Владайска”, североизточно от Руски паметник. Все от момчета, които са гледали и попивали футболната игра като зрители на игрището на Клуба на Матинката до Царския манеж (днес там е Народната библиотека „Св.Св.Кирил и Методи) и на Народното игрище (днес там е метростанция стадион „Васил Левски”). Тези отбори също се включват в безкрайно оспорваните срещи по между си.

На 5 март 1913 година в София се учредява официално първият спортен клуб – „Клуб Футбол” като към Клубът на Матинката се присъединява кв. клуб „Оборище” и още няколко по-малки отбора от квартала. Учредители на клуба стават студенти, преподаватели, учители, офицери, лекари, служители и други пълнолетни граждани на София. На 1 Февруари 1914 година клубният устав на първия софийски клуб е утвърден от МНЗСГ и съдебно регистриран в СГС. През пролетта на 1919 година „Клуб футбол” се обединява със СК „Атлетик” под името “Софийски Атлетик клуб”. На 4 ноември 1923 година той се обединява с ОСК „Слава” като се учредява ОСК АС 23. На 9 ноември 1944 АС 23 се обединява със СК Шипка-Победа и Спартак (бивш СК „Цар БорисІІІ") в СК “Чавдар”.

На 10 април 1913 година, 36 дни след учредяването на „Клуб Футбол”, е основан СК „Славия” след като се сливат “Ботев” и „Развитие”. Негови учредители поименно са: Маню Димитров, Павел Грозданов, Георги Григоров, Фердинанд Михайлов, Стефан Лалов, Цвятко Величков, Емануил Гешев, Тодор Калканджиев, Димитър Цветков, Никола Грозданов, Илия Георгиев, Николай Цветков, Христо Къртевски, Владимир Цветков, Стефан Чумпалов и Борис Николов, общо 16 души.

Първият футболен тим на СК “Славия” според Георги Григоров (Фурлана), легенда на „Славия”, съучредител, играл още в първия отбор на „Ботев”, от 1926 година първият български международен съдия по футбол, е бил в състав: Любомир Георгиев (вратар), Георги Михайлов, Илия Георгиев (бай Илия), Емануил Гешев, Т. Петров („Развитие”), Светослав Лалов, Георги Григоров (Фурлана), Владимир Йерусалимов (Влагера), Стефан Чумпалов, Димитър Благоев (Пальо) и Христо Стоянов („Развитие”). Деветима от отбора са били от „Ботев” и двама от „Развитие”.

Едва на 6 октомври 1913 година е учреден официално водещият се за най стар куб в България „Футбол клуб”. Тоест, цели седем месеца по-късно от „Клуб футбол”! На 14 февруари 1914 година е утвърден и клубният устав на „ветераните” от „ФК” – две седмици след узаконяването на „Клуб футбол”!

Късно есента на 1913 година е учреден и СК „Раковски” след сливането на “Мажестик” и другите малки клубчета от Долен Лозенец. Клубните членове са били предимно ученици. За „официални” мачове между четирите официално учредени клуба трудно може да се твърди, че такива са се състояли.

От есента на 1912 година, когато започва Балканската война, последвалата Междусъюзническа война и Първата световна война до октомври 1918 година, се слага тежък отпечатък в обществения живот на България. В тези трудни за нашия народ години, когато всеки втори пълнолетен и здрав мъж е бил по фронтовете, почти е било невъзможно да се мисли за футбол.

И все пак е имало такива мачове, но повечето от тях са били между по-младите формации на клубовете, тоест между непълнолетните футболисти и някой от тези, които не са били военномобилизирани.
Именно и по тази причина, най-вероятно, СК „Славия” успява да утвърди и съдебно регистрира своя първи клубен устав чак на 3 юни 1919 година.

До тук заСК “Левски” в София никъде не се споменава.

Няма налична информация в българската преса нито от 1911 година, нито от май 1914 година, че е създаден и учреден ученически клуб с подобно име. Просто няма! Допускаме, че докато са пораснали бледите юноши от „Могилката”, той – “документът”, някъде се е изгубил. Непълнолетни деца основали и спортен клуб, който е практически невъзможно да бъде утвърден и съдебно регистриран. Не е имало такъв клуб! Няма състезателна дейност, няма регистрирани резултати, няма организационен живот. Няма, защото никога не е имало по това време клуб “Левски” в София.

Ако приемем, че будните деца от района на Петте кьошета са създали своя ученически “Левски” на 10 май 1911 година, веднага изникват няколко въпроса, незадавани тези дни.

Първият е защо Боркиша - Кръстника, не е присъствал на тази детска завера в онзи далечен майски ден или поне не си спомня нищичко за нея. Вторият въпрос е – СК „Левски” се именува „Шестия клуб” според многото набедени шамани, възнесли синята "идея" до небесата. Кога е приела софийската спортна общественост това за действителен факт – 1911, 1914 или 1919 година?

И третият въпрос е най-прозаичен – след като първата „канцелария” на ученически СК „Левски” е била при кварталния млекар Трайче Македонеца, имало ли е въобще такава 1911-1913, при положение, че Млекаря идва да живее в София в края на 1913 година?

Когато е създаден СК „Левски”, следобеда на 24 май 1914 г., в София вече наистина е имало точно пет спортни клуба – „Клуб Футбол” (5 март 1913 г.), „Футбол клуб” (ФК – 6 октомври 1913 г.), СК „Славия” (10 април 1913 г.), СК „Раковски” (Долен Лозенец, учреден септември-ноември 1913 г.) и СК „Любен Каравелов” (създаден декември 1912 г.) “Шестият клуб” е бил на “жълто-червените” от Могилката. Така стигаме до 23 май 1919 година, когато ученическият СК „Левски” най-сетне в пълен пълнолетен състав на своите учредители, успява да утвърди своя първи клубен устав!

И още – Борислав Василев (Боркиша) - Кръстника, е бил един от ръководителите на “синия” клуб, когато през май 1939 година е организиран и се е състоял юбилеен мач по случай 25-годишнината на клуба с АС 23, спечелен от “асистите” с 6:2.



През 1964 година Боркиша лично участва в юбилейните тържества за 50-годишнината на ФД „Левски”.
По този повод бяха изработени и пуснати в продажба специална юбилейна значка и специален пощенски плик (1914-1964). През 70-те години многократно се препотвърди, че “ДФС Левски – Спартак” е създаден на 24 май 1914 година!”

Това е! Всичко друго – печати, печатни преписи от измислени протоколи за последващи пререгистрации, пощенски пликове от 20-те, фалшиви протоколи от мачове, някакво клубно знаме, съшито и омаскарено със странни дати и символи, некореспондиращи с историческата хронология на “левскарския генезис”, и за похлупак накрая и мустакато плямпало страдащо от перманентна логорея, е само срам и позор за “синия” клуб!

Уместно би било Тодор Батков (известен като агент Тара от ДС до 1990 г.) да се вслуша все пак в „Гласа народен” на трезвомислещите запалянковци на клуба и се откаже да ни залива със стихийните си безумия.

Иначе на добрата стара “Славия” никой не отрича правото днес да се нарича “най-старият спортен клуб” в София, който съществува и до наши дни с непроменено име и клубна емблема. Да, това е “Славия”!
ХРИСТО ХРИСТОВ – ЧИЧО ГРАФ