С декемврийските мачове на Лудогорец и ЦСКА приключи участието на българските отбори в тазгодишните европейски клубни турнири. Отборът от Разград завърши на последното място само с 2 точки в своя актив, докато „червените“ също бяха „фенера на композицията“, но с… една точка. Сякаш започнахме да се примиряваме с факта, че дори самото класиране в груповата фаза вече се смята като определен успех.

Нека обаче да хвърлим поглед назад в годините, когато клубната панорама на нашия футбол в Европа изглеждаше по съвсем друг начин. Още през вече далечната 1957 г. отборът на ЦДНА (после ЦСКА) игра на четвъртфинал за Купата на европейските шампиони срещу Цървена звезда, като отстъпи след 1:3 и 2:1. Вярно е, че тогавашната система позволяваше бързо да се стигне до това стъпало, но четвъртфиналът си е факт. През 1963 г. пловдивският Ботев игра на четвъртфинал за Купата на носителите на националните купи срещу Атлетико (Мадрид) и отпадна след 1:1 и 0:4. Макар и на осминафинал, и Локомотив (Пловдив) изигра пролетни мачове срещу Ювентус и напусна борбата едва след трети мач в Торино, загубен с 1:2 след продължения. А първите два мача приключиха при 1:1.

Стигаме и до върховната 1967 г., когато не един, а

два български отбора бяха на европейски полуфинал.

Първият полуфиналист бе Славия в турнира за Купата на носителите на купи, като „белите“ отстъпиха на Глазгоу Рейнджърс след две загуби с по 0:1. Другият полуфиналист бе ЦСКА, който изигра три исторически мача за Купата на шампионите с феноменалния Интер на Хеленио Херера и преклони глава едва след третия двубой, загубен с 0:1 на „неутралния“ терен в Болоня. А мачовете в Милано и София завършиха без победител – и двата 1:1.

Левски достигна до първия си европейски четвъртфинал през 1970 г., когато отстъпи на полския Гурник (Забже) единствено поради по-малкото голове на чужд терен – 3:2 и 1:2. През пролетта на 1974 г. отново два наши отбора играха на четвъртфинал в Европа. ЦСКА срещна мюнхенския Байерн, който бе бъдещият европейски шампион. В Мюнхен баварците спечелиха с 4:1, а в София загубиха само с 2:1. Другият четвъртфиналист бе Берое, който отстъпи след 0:2 и 1:1 също на бъдещия носител на Купата на купите – източногерманският Магдебург.

Едни от най-силните години на Левски бяха средата на 70-те!

През 1976 г. „сините“ играха на четвъртфинал за Купата на УЕФА срещу Барселона – 0:4 и 5:4, а следващата 1977 г. отново бяха четвъртфиналисти в турнира за Купата на купите и пак срещу испански съперник – Атлетико (Мадрид), като трудно отстъпиха след 2:1 и 0:2. През 1980 г. столичният Локомотив регистрира най-силното си представяне в евротурнирите – четвъртфинал за Купата на УЕФА, загубен от Щутгарт след 1:3 и 0:1. Следващата 1981 г. отново бе белязана от двама български четвъртфиналиста – ЦСКА и Славия. „Червените“ играха за Купата на шампионите срещу Ливърпул – загуби с 1:5 и 0:1, докато Славия се представи по-успешно срещу Фейенорд за Купата на купите – 3:2 и 0:4.

През 1982 г. ЦСКА докосна и втория си европейски полуфинал

и отново в турнира за Купата на шампионите. Съперник бе мюнхенският Байерн, който се оказа непреодолимо препятствие след 4:3 и 0:4. Левски пак бе четвъртфиналист през 1987 г., но испанският Сарагоса бе оказа висока летва – две загуби с по 0:2. „Червените“ за трети и последен засега път бяха полуфиналисти през 1989 г., когато в турнира за Купата на купите претърпяха две загуби от Барселона – 2:4 и 1:2. На следващата година ЦСКА игра за последен път и на четвъртфинал в шампионския турнир на Европа. Срещу Марсилия „червените“ отново регистрираха две загуби – 0:1 и 1:3.

През новия век равносметката е твърде различна в негативен аспект. Вярно е, че през 2005 г. три български отбора се класираха за груповата фаза за Купата на УЕФА – ЦСКА, Левски и Литекс. „Червените“ отпаднаха още в групата, докато „сините“ и Литекс продължиха и през пролетта. Ловешкият отбор отпадна на шестнайсетинафиналите от Страсбург след 0:2 и 0:0, докато Левски преодоля двама съперника, преди да бъде отстранен от германския Шалке 04 едва на четвъртфинала след 1:3 и 1:1. Това всъщност е и

последното участие на български отбор на европейски четвъртфинал!

През същата 2006 г. „сините“ станаха първият български отбор, класирал се за груповата фаза на Шампионската лига.

В последните десетина години успехите на българския клубен футбол неизменно се свързват с отбора на Лудогорец. Тимът от Разград не само стана рекордьор с 10 поредни шампионски титли на България. През 2014 и 2016 г. той на два пъти игра в груповата фаза на Шампионската лига, като благодарение на него у нас

гастролираха грандове като Реал (Мадрид),

Ливърпул, Арсенал и Пари Сен Жермен.

Нещо повече – Лудогорец записа и първата българска победа в тази фаза при шампионите – срещу Базел с 1:0. През 2014 г. разградчани излязоха от групата си в Лига Европа, където заеха първото място, после отстраниха Лацио и отстъпиха на осминафинала от Валенсия. През 2016 г. те бяха трети в шампионската група и продължиха напролет през 2017 г. в Лига Европа, отстъпвайки на Копенхаген след 0:2 и 0:0. Лудогорец игра в Европа и през пролетта на 2018 г., след като излезе от групите на Лига Европа, но попадна на Милан и преклони глава след 0:3 и 0:1. За последен засега път разградчани имаха пролетен гастрол на Стария континент през 2020 г., когато опитаха силата на другия милански гранд Интер – загуби с 0:2 и 1:2.
РУМЕН ПАЙТАШЕВ