Италианско издание си спомни за легендата на футбола ни и Левски Георги Аспарухов-Гунди. Материалът на колегите от calcioweb.eu носи заглавието "Георги Аспарухов - най-добрият български футболист на всички времена".
Ето какво пишат в Италия за Аспарухов:
""Има една страна, наречена България и в тази страна има един клуб, наречен Левски. Вие не сте чували за тях, но аз там съм роден и там ще умра". Думите на Аспарухов към Милан.
На сцената на трагичния инцидент стои голям камък върху бетонна основа. Наоколо цветя и венци, които пазят жива паметта му. Отгоре плакет в памет на таланта на Георги Аспарухов - за да станем свидетели на спортното и човешкото величие на Гунди - най-добрия играч роден някога между Дакия (б.р. - антична източноевропейска монархия, заемаща обширна територия предимно в земите на днешна Румъния) и Пелопонес (б.р. - полуостров в Гърция, оформящ най-южния край на Балканския полуостров, както и бивша византийска военноадминистративна единица).
Стадионът на Левски днес носи името му. Щастлив, щедър, харизматичен и лоялен към своя клуб. Популярен сред всички. Гунди е на първо място в сърцата на всички фенове на Левски. Той носи вярата им. Виждаме го в очите на касиера, на футболистите и на запалените фенове, за които той е техният бог "Гунди".
Красив нападател, технически добър, силен с глава и много умен, Аспарухов се налага в средата на 60-те години, като един от най-силните централни нападатели в Европа. Легендарният треньор на Милан Нерео Роко го вижда в действие през сезон 1967/68 и обявява: "Това е нападателят на моите мечти".
Милан предлага на Аспарухов 5 милиона долара на ръка за подписа му, но получава отказ. "Има една страна, наречена България и в тази страна има един клуб, наречен Левски. Вие не сте чували за него, но аз там съм роден и там ще умра", казва Гунди на емисарите. И си отиде от този свят там, заедно с Никола Котков.
На 12 ноември 1968 година вкарва уникален гол за България срещу Англия на "Уембли".
С екипа на България Гунди е участвал в три световни първенства (1962, 1966 и 1970), вкарвайки само един гол (на Унгария през '66).
Спомените за феновете на футбола са избледнели в черно-бели снимки на техния герой. Гунди влезе в митологията едва на 28 години, когато загива преждевременно. В този миг той става легенда, която още живее. Живее за сметка на Лечков, Балъков, Христо Бонев, Димитър Бербатов, Стилиян Петров и Христо Стоичков. Във времето на Аспарухов българските футболисти не могат да играят на Запад и затова няма как да се правят сравнения със следващите поколения, но според фенове и анализатори - Гунди е най-добрият български футболист за всички времена.
Трагичната смърт на Аспарухов е истински национален траур - половин милион българи се стичат на погребението. България плака, а футболния свят наблюдаваше мълчаливо и без прекалено много медийни публикации за погребението на Георги Аспарухов - младеж, роден през 1943 година в Редута, жилищен квартал на София.
Аспарухов още на 7 години доказва, че може да се представя отлично във всички спортове. А треньорът на Левски при подрастващите Коце Георгиев казва на баща му: "Не разбирам на какво можем да научим сина ви. Той е роден футболист".
Аспарухов печели две младежки титли с Левски, след което с Ботев (Пловдив) печели първата си купа в мъжкия футбол. Завръща се в Левски през 1963 година и остава верен на клуба и на страстта си до своята смърт през 1971.
До ден днешен името на Гунди се споменава с уважение и умиление. Той все още е сочен за съвършен централен нападател и се смята, че би се вписал и в съвременния футбол - доминиращ във въздуха, силен физически, бърз, със силен удар, умеещ да се движи без топка и притежаващ много добра техника. Смъртоносен в наказателното поле и дори в тесни пространства".
