Бившият президент на ЦСКА и БФС Валентин Михов даде интервю за предаването „Събуди се“, където се върна и към най-мрачния период в живота си. Разказа и причините, заради преди няколко години беше приет в болница.

„Докато мърдам, ще живея. Може би съм имал късмет. Нося успеха, един положителен човек, мъчил съм се да правя добре. Не съм посягал на човек. Мога да кажа благодаря и обичам те. Възпитанието ми липсва сред днешните хора. Простотията ни завладява. Страшно трагично е това, че не се уважаваме, и в спорта, и като цяло. Няма голям футболист от Левски, с който да не сме си показали уважение“, заяви бившият футболен бос в ефира на „Нова“.

- Къде изчезна тази класа в хората?
- В самовлюбването. Много комплексари. Гледат се в огледалото, гледат: „О, колко красив, аз ще стана богат”. Взема един милион, бори се за втория. Взема един милиард, бори се за втория. Какво ще ги прави? Къде ще ходи? Аз като бях без стотинка, ти може би не знаеш, преминах през много тежки... Това ми е втори живот. Бях на прага между живота и смъртта.

- Какво се случи?
- Много ми е тежко да се връщам. Попаднах на хора от подземния свят. Използваха добрината ми. Запознахме се като всеки, нормален човек. Никога не виждам лошо в него. До момента, в който почна да ме използва, почна да заплашва най-любимите хора от моето семейство – дечицата. Внучките. Откупуване, плащане.

- Известен човек ли беше това?
- Да, известен. Известен човек от подземния свят. Той 3 години ме държеше като заложник. И рекетираше. Да, и когато приятелите искаха да ми помогнат, аз се свързвах с определени хора, които могат да ми помогнат. Говоря отговорни хора. И тогава предупреждението беше ще ти помогнем, но някои от нашите хора работят с тях.

- Защо физически те тормозеше този човек постоянно?
- За пари. Взе ми всичко, каквото имах. Това са, да не казваме цифри, но над 100 хил. евро. И ги даваше за лихва, и си живееше живота и така нататък. И не само от мене.

- Какво се промени като човек в теб след този случай?
- Ами станах по-прецизен към хората, които трябва да са до мен. Не знаеш какво представлявах. Очите, операции, както и да е. На никой, на най-големия враг не го пожелавам. Не знам. Явно добрината не винаги се връща. Този отгоре ми е почукал с нещото. Действително се размислих много след този случай. Промених се. Затворих се малко. Притворих се. Не се раздавам толкова.

- Твоето семейство трудно ли преживя тези няколко години?
- Много. Много тежко. Живи и здрави вече. Много труден момент е било. И най-накрая ми помогна човек, който пак го водеха от този тип хора. Той ми помогна и ми заведе пред друг човек. Оттам вече почна просветление малко. Но най-чистата работа свърши едно момче случайно, без да иска се закачат. Той го одра, пада на глава, удари си главата, кома и почина. Този... Няма да го река човек никога. Той е изверг. Той не е човек. Той ми съсипа живота. Не мога да бъда същия. Не съм този човек, който бях. Промени ме много, но ме накара да бъда по-предпазлив към душевността на хората да не бъда така…. Балък какъвто бях. Тя е система, тя не е политика. Навсякъде е така. В Европа не знам как е, но в България и с мои хора, и с наши хора, и с връзки, както казвам, решат ли да те очистят, ще очистят.

В своето интервю Михов отдаде своята признателност към Димитър Пенев, който почина в началото на година. Върна се към спомени относно класирането за Световното първенство през 1994 г. и свободата, която е давал на футболистите.

„Когато бях президент на БФС, всички ни мразеха, защото бяхме червени. Виж колко лимитирано е мисленето. Всички сме българи. Ние забравихме да се обичаме, забравихме да се уважаваме. Когато класирахме отбора, Пената и момчета... С какво сме помогнали? Не пречех на можещите. Обединявахме се. Според мен именно сближаването… и Пената бяха в основата на успеха. Позволявахме и свобода на момчетата. Да пийнат по нещо малко. Чаша вино, една бира. Що трябва да се крият? Който иска да запали цигара, да запали“, призна 72-годишният футболен ръководител.