В историята на световния футбол има редица квалификационни мачове на националните отбори, които остават завинаги в историята. Трудно е да бъдат обхванати всичките, но все пак има някои, които не могат да бъдат забравени.

Българските епопеи

Радостното е, че българският национален отбор също може да се похвали с няколко мача, които минават в графата „исторически“. Флагманът на тези триумфи безспорно е чудото на „Парк де пренс“ на 17 ноември 1993 г. В последната световна квалификация срещу Франция в Париж на нашите им трябваше само победа, за да се класират за световните финали в САЩ през 1994 г. Дълго време резултатът беше 1:1 и „петлите“ вече се чувстваха финалисти. Часовникът отброяваше последните секунди на двубоя. И тогава Жинола изпълни свободен удар неадресирано дълбоко в българската половина. Топката бе поета от Кременлиев, последва пас към Балъков, а той на свой ред я препрати към Любо Пенев, който я хвърли към вече спринтиралия Емил Костадинов. Блан тръгна на шпагат да пресече удара, но закъсня с част от секундата. Емил нанесе кинжалния си удар под напречната греда, за да хвърли в делириум цяла България. „Господ е българин“ – тази историческа фраза на Николай Колев – Мичмана възвести класирането ни за „Мондиал-94“, където станахме четвърти в света.

Начален Бонус до 1000 лв. за онлайн казино игри от efbet

България обаче има и други знаменити мачове с Франция. На 12 ноември 1961 г. играем решителна световна квалификация и само победа ни гарантира трети мач-бараж за класиране на финалите през 1962 г. в Чили. Минута преди края резултатът е 0:0 и тогава след пряк свободен удар Христо Илиев – Патрата донася гола на победата. Тя ни дава възможност да се преборим с „петлите“ на неутрален терен в Милано.

На 16 декември 1961 г. на стадион „Сан Сиро“ голът на Димитър Якимов се оказва със златно покритие и за първи път в историята България се класира за световно първенство.

 На 26 януари 1963 г. в Рим играем трети мач с Португалия от квалификациите за европейско първенство. Четири минути преди края незабравимият Георги Аспарухов – Гунди бележи победния гол и продължаваме нататък в турнира.

Италианската ни футболна одисея продължава след нови две години, когато на 29 декември 1965 г. във Флоренция играем поредния бараж – този път с Белгия за класиране на „Мондиал-66“. Два прекрасни гола на Гунди за победното 2:1 ни изстрелват в орбитата на световните финали в Англия. Последният ни засега щастлив двубой е на 10 септември 1997 г., когато приемаме Русия в световна квалификация. С гол на Трифон Иванов с глава надделяваме над руснаците и се класираме за „Мондиал-98“, който засега е последното ни участие на световни финали.

Историческите ни мачове имат и своята обратна страна. На 16 ноември 1977 г. в Париж играем решителна световна квалификация, като дори и равенството ни класира за „Мондиал-78“. „Петлите“ обаче са решени на всичко и с 3:1 ни изхвърлят извън борда на световните финали.

Днешната дата 11 ноември ще остане записана с черни букви в историята на нашия футбол. На същия ден през 1987 година в европейска квалификация в София играем с Шотландия, като и равенството ни класира за „Евро-88“, а шотландците вече са си проиграли шансовете. Нулевото равенство се запазва до 87-ата минута, когато Гари Макай пронизва нашата врата и ни прегражда пътя към финалите.

На 21 декември 1983 г. в Сплит Югославия и България трябва да разплетат тройния възел между тях и Уелс кой от тях ще се класира за „Евро-84“. На нашите им трябва победа или с два гола разлика, или да вкарат поне три гола. „Плавите“ се класират само при победа, а равен резултат ще прати Уелс на финалите. При 2:2 драмата достига връхната си точка в последната минута. Тогава Ради Здравков пропуска, останал сам срещу вратаря, а в ответната атака Раданович дава гола на победата за Югославия, която достига до спасителния бряг.    

„Уембли“ три пъти потъва в печал

В световния футбол също има мачове, които винаги ще се помнят. През 1949 г. Югославия и Франция играят бараж във Флоренция за класиране на „Мондиал-50“. „Плавите“ побеждават с 3:2 и следващата година прелитат океана за световната фиеста в Бразилия. През 1957 г. Бразилия и Перу играят решителна световна квалификация за „Мондиал-58“. При резултат 0:0 прочутият Диди изпълнява блестящо своя специалитет „падащ лист“ и този гол класира „златистите“ за финалите в Швеция, където те печелят и своята първа световна титла. На 31 август 1969 г. на стадион „Бомбонера“ в Буенос Айрес Перу хвърля бомбата, завършвайки 2:2 с Аржентина в световна квалификация, като двата гола на Рамирес класират „инките“ за финалите в Мексико. На 3 декември 1969 г. на неутралния терен в Марсилия Чехословакия и Унгария трябва да определят един от последните финалисти на „Мондиал-70“. Чехословаците не оставят никакви надежди на своите съперници и с 4:1 триумфално прекрачват прага на финалите.

Датата 17 октомври 1973 г. ще бъде винаги черна за футболна Англия. Тогава пред 100 хиляди зрители на „Уембли“ на родоначалниците на футбола им трябва само победа срещу Полша, за да се класират за световното първенство през 1974 г. Но Ян Домарски смълчава хилядите по трибуните и въпреки че Алън Кларк изравнява от дузпа, домакините не стигат до повече от 1:1, а вратарят Ян Томашевски довежда до отчаяние английските нападатели, спасявайки невероятни удари. На 18 ноември 1981 г. в Париж Франция побеждава Холандия с 2:0 и не само се класира за „Мондиал-82“, но изхвърля извън борда на първенството „оранжевите“, които стават втори в света в предишните два шампионата на планетата. На 21 септември 1983 г. на „Уембли“ Дания сензационно побеждава Англия с 1:0 и слага бариера пред островитяните към „Евро-84“.

В края на 1985 г. Белгия и Холандия водят люта битка за място на финалите на „Мондиал-86“. У дома белгийците печелят с 1:0, но на реванша „оранжевите“ водят с 2:0 и вече се виждат крайни победители. Тогава пет минути преди края защитникът Жорж Грюн бележи гола на своя живот – 2:1 и Белгия е на финалите благодарение на гола на чужд терен. В същите световни квалификации, но в Южна Америка, Аржентина и Перу играят решителен мач в Буенос Айрес. Десетина минути преди края Перу води с 2:1, но тогава Рикардо Гарека изравнява, класирайки „гаучосите“ за „Мондиал-86“, където те стават за втори път световни шампиони.

През 1995 г. Холандия побеждава Ейре с 2:0 в бараж за класиране на „Евро-96“, а през 1999 г. в решителен сблъсък Украйна и Словения завършват 1:1, което е достатъчно за словенците да се класират за „Евро-2000“. И новият „Уембли“ трябва да преживее огорчение, подобно на това през 1973 и 1983 г. На 21 ноември 2007 г. в европейска квалификация Хърватия надделява над Англия с 3:2 и слага прът по пътя на островитяните към „Евро-2008“.
РУМЕН ПАЙТАШЕВ