Трифон Иванов – славният болярин и железен защитник на Етър, ЦСКА и националния отбор, е качил доста килограми напоследък, предаде кореспондентът на БЛИЦ от Велико Търново. Туньо е налял страховит корем, на който и най-върлите фенове на баварската бира биха завидели. Ако искате да го откриете в старопрестолния град, ще ударите на камък.
След края на лятото бившият капитан на националния отбор се усамоти в любимата си Валя в нейното родно село Самоводене.
Той движи с 40-годишната жена от година и половина, след като преди нея имаше дълъг брак с Мариана и съвсем кратка връзка с Денислава. От двете си съпруги Трифон има три дъщери, но вече няма намерение да пробва четвърта рожба.
Слуховете край Царевец гласят, че Туньо доста закъсал с парите напоследък. Отдавна бил зарязал бизнеса и живеел благодарение на парите, които Валя печелила.
Негови приближени обаче отричат: “Трифон в никакъв случай не е обеднял. Категорично! Вярно, сега не изкарва такива пари като в годините, когато режеше съперниците си на терена със свирепите си шпагати и пронизваше вратарите с кинжалния си удар. Но все пак има достатъчно средства – и то собствени, с които се оправя с живота. Кара я скромно, но не му пука! Абсурд е да го намерите лесно. Той бяга от камерите и микрофоните. Не желае да чува за Търново. Е, понякога се появява тук, но съвсем за кратко, след което бърза да замине отново в селото на Валя. Понякога отскача и до родната Горна Липница, за да види майка си, която има и апартамент във Велико Търново. Всъщност апартаментът е собственост на Туньо, но неговото желание е да диша спокойно – далеч от гюрултията.”
Трифон пак стана актуален тези дни, тъй като следващият четвъртък един срещу друг ще се изправят два негови бивши отбора – ЦСКА и Рапид (Виена). През август, когато австрийците играха с Берое, техните босове направиха неистови опити да се свързжат с Трифон и да го поканят на мача. Не успяха. Сега пак се пробват, но едва ли ще изпълнят желанието си.
Туньо бе голямата легенда на Рапид в средата на 90-те години. През 1996-та той стана шампион на Австрия, игра финал за КНК и с двата си феноменални гола срещу Динамо (Киев) вкара тима в групите на Шампионската лига. През същата година бе избран за футболист №1 на България и за най-добрия чужденец в австрийското първенство.
