Веселин Балевски не обича да дава интервюта, но направи изключение за предаването "Код спорт" по TV+. Той е бивш футболист. Кариерата си стартира в Локомотив (Пловдив), а на 17-годишна възраст дебютира в мъжкия отбор на клуба. Лично легендата Христо Бонев препоръчва младока в състава. За Локомотив изиграва 78 мача. Силните му игри правят впечатление на тогавашния треньор на Левски Иван Вуцов, който го привлича на "Герена". За "сините" изиграва над 150 мача, като два пъти става шампион на България и веднъж носител на купата на Съветската армия. Има 15 мача за "А" отбора ни. Приключва кариерата си след онзи фатален мач между Левски и ЦСКА, след който двата гранда са преименувани на Витоша и Средец. 16 години е член на Изпълкома на БФС.

- Г-н Балевски, как се чувствате?
- Добре.

- Не ви ли липсва футболът?
- Липсва ми. Гледам по телевизията, но предимно мачове от испанското и английското първенство. В българския шампионат има все по-малко интересни мачове.

- Допреди няколко години бяхте част от управлението на футбола у нас...
- Да, 16 години бях в Изпълкома на Българския футболен съюз. Четири години по времето на президента Димитър Ларгов, осем години при Иван Славков и четири години при Борислав Михайлов.

- Огорчен ли си тръгнахте от БФС?
- Може ли да не отговарям на този въпрос?

- Разбира се, това е ваше право. Имахте ли разногласия с президента на футболната ни централа Борислав Михайлов?
- По някои въпроси, да.

- Бихте ли казали по кои?
- Примерно по състава на Изпълкома.

- В тази връзка трябва ли в него да има президенти на футболни клубове?
- Категорично - не. Времето ще покаже, че съм бил прав.

- Накъде върви футболът ни?
- Не върви на добре. Като гледам как са нещата, не ни очаква нищо добро.

- Нормално ли е да има такава радост, след като сме победили отбор като Люксембург, който доскоро въобще не слагахме в никакви сметки?
- Радост може да има от това, че сме водачи в групата, но иначе... Аз бях на стадиона. Чак толкова добър футбол не можах да видя. Плюс това да ни вкара три гола Люксембург, където има двама-трима професионалисти и е малко обидно.

- Защо се стигна дотук?
- Проблемите са много. Надали в едно интервю може да се засегнат всички, а има и специалисти, които се занимават с това.

- Има ли виновни за кризата, в която е изпаднал най-популярният спорт в България?
- При всички случаи има виновни, щом има криза.

- Много често специалистите казват, че няма бази и затова футболът не се развива.
- Това е една от причините. Наистина няма яснота със собствеността на базите, а трудно може да инвестираш в чужда собственост. Друга причина е организацията на самия футболен живот.

- Станахме свидетели на изваждане на ЦСКА, след това под някаква форма върнаха "червения" клуб. Другите клубове са закъсали. Привържениците на Ботев казват на собствениците, че не искат даден треньор. Това не е ли някакъв абсурд?
- Пълен абсурд. Причините са много. Не само финансови, не само в базите, не само организационни проблеми, където има навсякъде. Малко са отборите като Лудогорец, където явно нещата са добре - добър екип, добро финансиране, добри футболисти. За съжаление май са само те.

- Това ми прилича все едно някой да дойде във вашата фирма и да каже, че не желае даден служител да работи тук.
- Няма как това да се получи в нашата фирма.

- Какво да очаква "синята" общност от новия собственик на Левски Спас Русев?
- При всички случаи нещо добро. Много е важно да създаде добър екип от професионалисти. Името го има, много привърженици, разбирам, че финансово е добре. Значи най-важното е добър професионален екип, който да може да създаде добра организация. Със стадиона виждам, че нещата полека-лека вървят. Направи се сектор "А", очаква се до Нова година да се направи и козирката. Има ли средства, мисля, че нещата ще тръгнат.

- Според вас нормално ли беше да се бутне един сектор и останалите три да останат?
- Ами, не е напълно нормално, защото не беше осигурено финансирането. Доколкото разбирам, все още не са заплатени строителните работи, т.е. от приходите се очаква да бъде заплатено строителството на сектор "А". А другите три сектора? Сигурно ще мине време. Новият собственик има средства. Предполагам, че по-бързо ще ускори изграждането на целия стадион.

- Какъв съвет бихте му дали като човек, който има над 150 мача със синята фланелка, като управленец във футбола с 16-годишен стаж и не на последно място като успял бизнесмен?
- Първият съвет, който бих му дал е да създаде професионален екип, който да управлява по западен образец любимия ни отбор.

- Смятате ли, че Левски може да прекъсне серията на Лудогорец от шампионски титли? Това е една от целите, които обяви Спас Русев.
- Според мен това може да стане трудно на този етап. Поне в близките една-две години, надали.

- Сега ще ви върна назад във времето. Защо избрахте футбола?
- Като всяко дете първата възможност бе да играя с топката в махалата, след това в училище. Нашият училищен отбор стана първи в Пловдив, втори или трети в България. Получих награда за най-добър защитник и голмайстор, тъй като бях най-високият и играех добре с глава. Видяха ме от Локомотив (Пловдив). Харесвах този отбор и започнах в юноши младша възраст. Това се случи през далечната 1971 г.

- А родителите ви как се отнесоха?
- Не ме подкрепяха. Майка ми искаше да бъда висшист. Не подкрепяха този спорт и никога не са ме гледали на живо.

- На 17 години сте играли в мъжкия отбор на Локомотив (Пловдив) заедно с една от легендите на българския футбол Христо Бонев. Какво е усещането да си на терена с един от най-великите футболисти?
- Изключително много дължа на Христо Бонев. Той е човекът, който ме взе в първия отбор и дебютирах през 1976 г. на 31 август във Варна срещу ЖСК Спартак като десен бек. За мен беше идол. На ученическата си чанта пишех "Зума", "Гочо", "Локо". Имах удоволствието и възможността четири години да играя професионален футбол в Локомотив (Пловдив), заедно с Христо Бонев. Бяхме най-силният провинциален отбор. След ЦСКА и Левски най-добрият отбор беше Локомотив (Пловдив). Имаше много силни футболисти, национални състезатели. Всъщност като футболист на Локомотив (Пловдив) ме взеха и в националния отбор на България. Бях юношески, младежки и мъжки национал.

- Междувременно като национален състезател при юношите правите фурор с България на европейското първенство в Белгия. Разкажете за този триумф.
- Това беше през май 1977 г. Бяхме в много трудна група - с Швеция, Италия и Холандия. Нашият отбор стана първи в групата. На полуфинала в Шарлероа отстранихме Германия, предвождана от Пиер Литбарски, с 4:1. На финала трябваше да играем в Брюксел срещу домакините. За съжаление точно тогава беше абитуриентският ми бал и го пропуснах. На стадион "Хейзъл" срещата завърши 2:1 за Белгия. Станахме втори, не ни хареса второто място, но все пак е доста престижно. Като гледам сега трудно някой може да стигне до финалната фаза.

- Често ли се сещате за тези мачове?
- Да, сещам се с радост за най-добрите мачове, които сме играли.

- Колко от тези юноши играеха в мъжките отбори?
- От отбора, с който бяхме на европейското първенство, всички играеха в първите мъжки отбори.

- Стига се до предложението на Левски. По това време вие сте играч на Локомотив (Пловдив). Кой ви направи офертата?
- Офертата дойде от Иван Вуцов. Още не беше приключил сезонът. Левски беше наистина най-силният отбор в България или поне между него и ЦСКА, Левски повече ми харесваше. Иван Вуцов ми каза, че мога да бъде военизиран в системата на МВР, може да ми осигури софийско жителство, което много-много не ме влечеше. Осигуряваше ни влизането във ВИФ по линия на МВР и жилище.

- А Лада - не?
- Лада, не. (смее се) Лада - в последствие. През 1980 г. дойдох на един турнир "1300 г. България". Участваха ЦСКА, Левски, Локомотив (София) и Славия. Станахме първи, като на финала бихме ЦСКА със сериозен резултат 4:0 или 5:0. Оттогава три сезона и половина играх по 90 минути всеки мач за Левски.

- Спомням си, че имахте една тежка контузия.
- Да, скъсване на мускул на левия крак, която ме изкара за известно време. В последствие се възстанових. Не съм имал други тежки контузии. Един счупен зъб в Бургас, но това е дребна работа.

- Как ви приеха в Левски?
- Изключително добре, тъй като от първата минута бях титуляр на мястото на Тишански. Бях централен защитник, заедно с Грънчаров, Бог да го прости. Бяхме много добра двойка. Вляво - един изключителен защитник - Аладжов, вдясно - Пламен Николов. Много добра защита. Всъщност 1970 г. имахме 13 гола за цялото първенство.

- На вратата бе Стефан Стайков.
- Да, Стайков получи много тежка контузия в мача с Динамо (Киев). Още в 17-ата минута умишлено го удариха в главата и му я цепнаха като диня. Владо Делчев влезе на негово място и игра в цялото първенство. Делчев също беше много добър вратар. Следващата година вече дойде Боби Михайлов.

- Имахте ли притеснение, когато започнахте да играете в Левски?
- Имах, но бях физически добре подготвен. Когато дойдох в Левски бях единственият, който викаха в националния отбор на България. Това беше малко куриозно, тъй като имаше такива футболисти като Павел Панов, Войнов, Краси Борисов, Барзов, Грънчаров, Аладжов, Пламен Николов, които са играли дълги години в националния отбор, но тогавашният треньор викаше само мен.

- А с Христо Бонев запазихте ли добрите отношения?
- Изключително добри отношения. Чуваме се, виждаме се. С най-добри чувства съм към него.

- Каква беше обстановката на "Герена"? Имаше ли тартори в съблекалнята?
- Не бих казал. Ние бяхме военизиран отбор. Почти всички бяха офицери. Имаше дисциплина. Това, което в момента чувам, тогава бе изключено да се случи.

- Кой е най-яркият ви спомен от престоя ви в Левски?
- Не е един. Многото победи срещу ЦСКА подред са сред тях. Но най-яркият ми спомен е елиминирането на Щутгарт. Едната година бяха шампиони, а другата - носители на национална купа. От четири мача не паднахме нито веднъж. Отстранихме ги с два равни, а след това с равен и победа. Бяха изключително силен отбор с национали от рода на Клинсман, братята Фьорстер, Бухвалд, Ханзи Мюлер.

- Хванахте част от старото поколение на Левски и след това "новата вълна".
- Точно така. Когато дойдох в Левски през 1980 г. над 50% от футболистите бяха над 30-годишни - Аладжов, Грънчаров, Барзов, Краси Борисов, Войн Войнов, Павката Панов. Всъщност дойдох в един период на смяна на поколенията, тъй като следващата година треньор ни беше Добромир Жечев. Именно той наложи младото поколение, което израсна много в Левски. Като се започне от Боби Михайлов на вратата, Наско Сираков, Велев, Ники Илиев, Искренов, Краси Коев. Имаше смяна на поколенията, което разбира се се отрази, но отборът беше или първи, или втори. Не сме били никога трети или четвърти.

- Какви бяха отношенията ви с футболистите от другите софийски отбори?
- Аз имах с всички прекрасни отношения. И със Славия, и с Локомотив (София), особено с Бойчо Величков, с когото играхме в юношеския и в младежкия национален отбор. С ЦСКА имахме също прилични отношения -  и с Лъчо Танев, и с Георги Димитров, с когото сме играли централна двойка в националния отбор. Добри отношения, нямаше напрежение.

- Спомням си, че тогава стадион "Васил Левски" се пълнеше. Сега като гледате празните трибуни какво си казвате?
- Боли ме сърцето. Но има и други причини. Все пак тогава нямаше къде да гледаме испанското, английското първенство, т.е. критериите ни за оценка бяха други. Но и качеството на футбола беше по-добро. Имаше ценности. Сега имам чувството, че повече мислят за пари, коли, манекенки.

- На колко години приключихте с кариерата си?
- Бях навършил 26 години. Дойде след решението на ЦК на БКП, когато преименуваха двата отбора през 1985 г. Левски се девоенизира и стана Витоша, а ЦСКА - Средец. Тогава трябваше да избирам - или да се девоенизирам, а бях вече старши лейтенант. След победите над Щутгарт министърът на вътрешните работи ни награди с по една звезда, по един часовник и 300 лева. За тези години беше сериозна премия. Тъй като вече имах семейство, реших да остана в системата на МВР - "Задгранични паспорти", която беше една добра служба.

- Не съжалявахте ли, че толкова рано си тръгнахте от футбола?
- Можех още четири-пет години да поиграя, но всяко зло за добро.

- Коя е най-паметната ви среща с футболен човек извън България?
- Няколко са. И тук, и в чужбина сме имали срещи със Сеп Блатер. Той направи изключително много за футбола, но съдбата е такава - този, който много помага... Категорично не смятам, че той е "най-черният" човек във ФИФА. Другият човек е Франц Бекенбауер. Много дължим на него. Много помага на България. Много добър приятел е с Мишо Касабов. Често идва в нашата страна. Доктор хонорис кауза е в НСА. За мен той е най-великият човек, с когото съм се срещал на маса. Иначе на футболния терен, това е Марадона. Два пъти играх в Аржентина срещу него. Изключителен футболист по онова време - 1980-81 г. Запомнил съм, че беше уникален футболист - слабичък, но изключително подвижен. Може би Меси е като него. Много добре работеше с топката. Ако не можеш да я избиеш преди да я получи, след това става много трудно. Аржентина бе световен шампион за 1978 г. и реално ние играхме срещу най-добрия отбор в света.

- Кой е най-добрият футболист на България за всички времена?
- Гунди аз не го помня. За мен са двама. Единият се казва Христо Бонев, с когото съм играл. Другият е Христо Стоичков.

- Защо решихте да се захванете с бизнес?
- Защото имах семейство и трябваше някой да ни храни. А отговорността бе върху мен.

- Какво изпитахте при раждането на двамата близнаци - Ники и Стоян?
- Е, това е най-голямата радост в живота. Мисля, че няма по-голяма радост от това да имаш собствени деца.

- На колко години бяхте тогава?
- На 25. Те се родиха на 13 април 1984 г.

- 25 години ръководите фирма "BNK". Кое бе най-трудното през тези години?
- Първите години бяха много трудни - от 1991 до може би 1997 г. Няколко са причините. Първо беше период на реформи във всичко. Нямаше редовно ток, вода, храна, гориво. За извършване на нашата дейност, трябваше да дистрибутираме стоки, а ако нямаше гориво...Изключително много ми помогна тогава моят приятел Венцислав Стефанов. Благодарение на него ние винаги имахме гориво, а хората чакаха по бензиностанциите с дни. Това беше един труден период, който си спомняме.

- Имаше ли правила тогава?
- Не съвсем.

- А сега?
- Сега са много по-добре нещата. Много по-добра е регулацията на закони, на правилници. Сега е много по-спокойно.

- Защо решихте във вашия търговски център да направите зала за бадминтон?
- Първото е, че няма такава в България. Това е най-добрата зала. В момента тук тренират нашите национални състезателки. Те са доста перспективни. Участваха на олимпиадата в Рио де Жанейро. Предстои европейско първенство през октомври в залата. А и това е спорт, в който за 20-30 минути, можеш да се изпотиш. Може и малки да играят, може и големи, както и семейства. Изключително приятен и добър спорт.

- Вие спортувате ли?
- Да.

- Защо много рядко давате интервюта?
- Избягвам да имам публични изяви. Въпрос на характер.

- Какво пропуснах да ви попитам?
- От кой отбор съм?

- Добре. От кой отбор сте?
- От "синия".
КРАСИМИР МИНЕВ/ВЛАДИМИР ПАМУКОВ/ТВ+