Бившият футболист на ЦСКА, Левски, Локомотив (София) и Славия Викторио Павлов призна, че е безкрайно разочарован от поведението на двама от най-талантливите играчи на Левски Здравко Димитров и Димитър Костадинов. Те бяха отстранени от Станимир Стоилов заради “непрофесионално поведение”.

“Тези двамата можеха да станат много големи футболисти. Съжалявам много за Митко Костадинов и Здравко Димитров. Кадърни момчета. Митко Костадинов ми извади квалификациите преди 4 години на националния отбор до 17 г., той ги биеше сам отборите. Страхотен футболист. Обаче хазартът го приключи. А много са такива, не са само те двамата. Знам случаи за много юноши, които са тръгнали по тази пътека. Митко Костадинов ги има тези проблеми още от Септември. Да, Стоилов го взе, защото наистина има качества. Но като не можеш ти самият да си изчистиш главата, да го спреш това нещо, но как да го спреш... Съжалявам наистина за тези две момчета, защото можеха да станат големи футболисти. Махнат ли се от Левски е късно. Свършило е. Още повече при Стоилов и при Сираков. Сложи ли Стоилов веднъж чертичката, много трудно ще прогресираш. Имаше навремето едно момче Боян Табаков. Вкарваше по 300-400 гола на сезон при юношите. Само че баща му и той решиха, че трябва да взима 5000 лв. заплата в Левски на 16 години, а не както Стоилов му даваше 300 лв. и да почне. Той каза: “Не, баща ми каза 5000 лв. заплата!”. И къде е сега той с тая 5000 лв заплата?”, споделя 48-годишният бивш национал пред подкаста „Фактор“.

Winbet - победата е на върха на пръстите! (18+)

“Прекрасно е, че Станимир Стоилов дава път на младите. Но да си говорим честно - с юноши не може да се търсят резултати и да искате да се играе в евротурнирите. Видя се, че тези млади футболисти имат самочувствие и качества. Но при юношите това е лошото - криволичат. Един мач са добре, след това са слаби и тук е работата на треньора. Да ги държи, да не се главозамаят. Както стана със Здравко Димитров и Димитър Костадинов. Юношите у нас не са готови за мъжкия футбол. Не са готови за това натоварване. Физически не издържат. Но и нивото на самите юноши е слабо. Не може през седмицата да играеш с Верея и да биеш с 15:0 и в събота да играеш срещу Ботев Пловдив. Трябва да има конкуренция в юношеския футбол, за да може като те вземат, да си готов”, допълва Павлов.

Бившият халф изненадващо разкри, че по време на първия му период в Левски (1996-99 г.) реален интерес към него е имал испанският гранд Барселона. Четирикратният шампион на България (два пъти с ЦСКА и два пъти със „сините“) припомни, че тежка контузия му е попречила да премине в Борусия (Мьонхенгладбах).

“Имаше много оферти за мен. Колкото и да не се вярва на хората, колкото и звездоманско да звучи, имаше интерес от Боби Робсън. Беше тогава треньор на Барселона. Не да ме вземе, просто се интересуваше от мен. Аз работих тогава с един израелец мениджър, той ми показа факс, в който Барселона казват, че имат интерес към мен и ще ме следят следващите 6 месеца. Имаше и още много оферти. Трабзонспор, Бешикташ, Кайзерслаутерн. Испански отбори също. Но Левски казваха: “Не, ти ще играеш в Левски”. Трябваше да отида в Кайзерслаутерн заедно с Мариян Христов. Но от Левски ми казаха, че ще остана още 6 месеца и лятото ще ме продадат. Тогава малко с Андрей Желязков “опънахме струните”, но не мога и да се сърдя, защото Левски ми е дал хляб. Там се реализирах, там изиграх най-силните си години”, признава бившият играч на „сините“.

Именно през идващото лято идва нов удар, тъй като получава тежка контузия във финала за купата на България между Левски и ЦСКА. “Сините”, с Павлов в състава си, печелят с 5:0, но той не довършва мача. Часове по-късно е трябвало да подпише договор с немския Борусия (Мьонхенгладбах).

“Това е минало. Истината е, че зимата трябваше да отида в Кайзерслаутерн. Имахме договорка с Левски, но не станаха нещата. После ми бяха обещали, че лятото ще ме продадат при всички положения. Вече бях 6 години в Левски и ми беше време. Минахме през една мениджърска агенция, която беше договорила Гладбах. Тези хора от март месец до май ме гледаха всеки мач. Пращаха скаути, срещахме се, говорехме. И вече, когато всичко беше договорено, трябваше след мача да отидем и да подпишем договора. Бяхме се договорили за всичко друго. Но за жалост, тогава се контузих. След мача хората дойдоха и казаха, че ако не е тази операция, която каза докторът, а е по-лека, ще подпишем договора. За жалост, се оказа, че съм скъсал връзки и няма как да подпишем, тъй като възстановяването е 9 месеца. Тук е моментът да кажа, че когато работиш с хора, които наистина милеят за футбола - тези хора след шестия месец ме поканиха в Германия на техни разноски. За рехабилитация, за възстановяване. Може би седях към 20 дни при тях, без да имам никакъв договор и показаха, че са имали отношение към мен. Даже ми дадоха пълна екипировка на отбора за следващия сезон. Това става 1999 г., не знам дали за друг футболист са правили такъв жест. Тогава ми показаха какво им е отношението към футбола, ние в България такова отношение нямаме”, завърши Викторио Павлов.