Вратарят на Черноморец Владислав Стоянов даде пред БЛИЦ първото си интервю, след като бе наказан от клубното ръководство заради изгубени 4600 евро. Сумата му бе дадена от боса на “акулите” Митко Събев за операция в Германия. Ето какво каза юношата на ЦСКА пред БЛИЦ:
-Владо, какво е положението ти в момента?
-Сега тренирам с втория отбор, след като ръководството взе това решение.
-Има ли шанс да се върнеш в първия състав? От какво зависи евентуалното ти помилване?
-Шанс винаги има. Каквото зависи от мен, го правя на терена по време на тренировките. От там нататък г-н Балъков решава бъдещето ми.
-Какво стана с въпросните 4600 евро, които ти бяха дадени за операция в Германия?
-Вече дадох устно и писмено обяснение на ръководството. Искам обаче да подчертая, че не съм проиграл парите на хазарт, както се писа по медиите. Подчертавам – медиите. Те ме изкараха едва ли не най-големия комарджия и бандит. Такива неща прочетох и чух за себе си, че не знам как ги измислиха.
-Сърдиш ли се на някого за това, че сега тренираш във втория състав?
-Не, няма на кого да се сърдя за грешка, която съм допуснал. Всеки прави грешки, надявам се да ми бъде даден още един шанс.
-Говори се, че си имал дългове и с тези пари си се разплатил?
-Това са поредните долни лъжи по мой адрес. На никого не дължа пари, още повече такива големи суми. Може да имам да давам на приятели, но не повече от 50 или 100 лева. Ама 4600 евро, това е смешна работа.
-Не можеш да отречеш, че обичаш охолния живот, колко струват лаптопът и мобилният ти телефон?
-Чух, че съм носел лаптоп за 8000 лева. Аз да не съм някой компютърен гении. Компютърът ми струва точно 900 лева. В момента имам два телефона, като единият се развали и съм взел този на баща ми. Той струва не повече от 100 лева. Това е положението, какви 5000 лева за телефон, да не съм луд.
-Как реагира семейството ти на писанията по твой адрес?
-За тях ми е най-болно. На мен не ми пука, ще се оправя по някакъв начин. Ще тренирам, ще се доказвам и ще поправя грешката си. Но какво да обясня на родителите ми. Баща ми и майка ми в момента не са в страната, но четат по интернет. Мама ми звъни и пита вярно ли е това, вярно ли е онова. Тя се притеснява какво ще кажат колежките и, когато се прибере в Перник и отиде на работа. Ще я сочат с пръст и ще казват, ето това е майката на еди кого си. Баба ми и дядо ми също следят какво става. Баба ми плаче като чете тези глупости, които пишат за мен. Успокоявам я, но след няколко дни пак напишат нещо. Хората са съкрушени.
-Сигурно имаш и скъпа кола, ако се вярва на слуховете, че телефонът ти струва толкова много?
-(смее се). Да ви кажа честно, нямам кола. Защото не съм изкарал шофьорска книжка. Просто не ме влече, а и малко ме е страх да шофирам.
-Приятелката ти още ли не те е изоставила, тъй като постоянно се пише за поредните ти завоевания?
-Добре, че в момента нямам приятелка (въздъхва с облекчение). Не знам как щеше да понесе тези щуротии. Сигурно наистина щеше да ме пусне през балкона (смее се).
-Какви момичета харесваш?
-Тривиално е, но харесвам интелигентните, с които да можеш да си кажеш две думи. Не да те гледа тъпо и да не може две думи да обели. И по-високите разбира си, тъй като и аз не съм нисък. Нямам предпочитания за коса, очи и т.н.
-Как се запали по футбола?
-Аз съм от Перник. Записах се в първи клас и започнах при треньора Георги Златков. След това преминах в ЦСКА, бях юноши младша възраст. Първият ми треньор на “Червено знаме” бе Светльо Мирчев, а Димитър Якимов му помагаше. Треньор на вратарите бе Стефан Трифонов – Санята.
-Какво научи от ЦСКА, трудно ли ти беше в София?
-ЦСКА ми даде много, там се научих да играя футбол. Това е основната цел на треньорите, които работят с деца, да ги научат да играят правилно. И на мен като на всяко дете, което идва от провинцията, няма как да не му е било трудно. За мен бе добре, че Перник е наблизо и всеки ден си пътувах. Но това ми костваше доста усилия, ставах всеки ден сутрин рано, ходех на училище, после тренировки, адски мъки. По едно време се чудех дали да не зарязвам футбола и да се отдам на училището.
-Родителите ли те посъветва да избереш зеления терен?
-Не, те оставиха избора на мен. В семейството ми няма спортисти. Баща ми работи в завод, а майка ми е детска учителка. Съвсем нормално семейство и именно за тях ми е най-болно, когато чета глупостите по мой адрес.
-Имаш ли брат или сестра?
-Не, сам съм.
-През годините това не е ли направило от теб егоист, поне така се смята за децата, които нямат брат или сестра?
-Не смятам, че съм такъв. Когато съм имал, съм помагал на всеки. И затова сега си патя. Когато имам проблеми, всеки те забравя. Не се оплаквам, че нямам приятели, но точно в трудните моменти, се усеща, кой ти е истински.
-Защо избяга от ЦСКА в Бургас с още двама твои съотборници?
-Бях много малък, само на 17. Това стана през лятото на 2004 година, нямах още 18 години, а от Нафтекс ми предложиха отлични условия. Приех без да се замислям, защото знаех, че в ЦСКА нямам бъдеще. Тогава юношите ги преотстъпваха на Конелиано, на някакви селски отборчета, а Нафтекс тогава бе име, разполагаше с отлична школа.
-Съжаляваш ли за избора си?
-Никога не съм съжалявал, че избрах Бургас. Тук съм вече пета година, дори взех бургаско гражданство (смее се). Доволен съм, нямам никакви проблеми. Сега в Черноморец се грижат за всичко, осигуряват ни квартира, храна, работи се много професионално.
-Мнението ти за Красимир Балъков и Фреди Бобич?
-Какво да кажа за тези хора, те са постигнали достатъчно, за да ги коментирам точно аз. Г-н Балъков промени много неща, да не кажа всичко, след като пристигна. Тренировки, начин на живот, хранене, режими, абсолютно всичко. Работи се по европейски и само така Черноморец ще се развива. Дано и останалите клубове да работят по същия начин. Разработиха проект за база, на която да тренираме.
-Сигурно именно хубави терени са ти липсвали в ЦСКА?
-Това е едно от нещата, които са много важни за развитието на децата. Как да ги научиш да спират топката на прословутата “Маракана” на “Червено знаме”, като топката отскача по десет пъти и не можеш да я спреш. И пак идват деца от цяла България, защото искат да играят в ЦСКА и Левски. Треньорите правят всичко, за да постигат успехи, а при тези условия е просто геройство. Тук в Бургас децата поне в това отношение са щастливци, тренират на хубави терени, не им липсват условия.
-Беше на проби в Динамо (Киев), защо не остана?
-Единственото, което знам, е че са ме харесали. Това ми каза моят мениджър. Но в крайна сметка не се получи.
-Кой е любимият ти вратар и на кой отбор симпатизираш?
-Джиджи Буфон. Той е единствен за мен, няма друг. Фен съм на Манчестър Юнайтед, но нещо напоследък хич не вървят. Едва се класираха на полуфинала, голям зор беше.
-Ако ЦСКА те поиска, ще се върнеш ли на “Армията”?
-Ако ми предложат добри условия, ще се върна. Сега обаче имам договор с Черноморец.
-А би ли играл в Левски?
-Защо не? Отговорът ми е същият, ако ми предложат хубави условия, ще приема.
-Това означава ли, че не си фен на нито един от двата отбора? Не може да не си имал отбор като дете?
-Получи се доста странно. Като дете бях левскар, защото баща ми беше от Левски. И аз покрай него, знаете как е. В един момент обаче станах юноша на ЦСКА.
-Сега за кой от двата отбора си?
-Повече за ЦСКА.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ
