И все пак да си спомним за 83-а

 

Левски ще играе за първи път срещу римски отбор в официален мач. За разлика от ЦСКА, който през 1983 година премери сили с Рома в турнира за КЕШ. Господи, какъв състав имаха тогава “вълците”. Звезди до звезди, образуващи плеяда светила на футболния терен: Страхотният вратар Танкреди, брилянтният защитник Нела, фамозният бразилски халф Роберто Фалкао, прочутият му сънародник Тониньо Серезо, изключителното крило Бруно Конти, универсалният Карло Анчелоти (да, същият Карло, който днес е мениджър на Челси). В ЦСКА обаче също грееха звезди: Джони Велинов, Джеки Димитров, Стойчо Младенов, Спас Джевизов, Цецо Йончев, Георги Илиев, Ружди Керимов, Жоро Славков, Лъчо Танев.

Тогава Рома бе над всички. Римският ботуш бе стъпкал Интер, Милан и Юве. Газеше наред. И всички очакваха ЦСКА да сдаде бързо багажа. Мачът в София се игра на “Армията”, а не на “Васил Левски”. 35 000 влязоха вътре, 10 хиляди останаха навън, защото не успяха да си купят билети. Не успяха и да видят мълниеносното начало. Откъм вратата на сектор “Б” задуха такъв “червен вятър”, принудил лицето на хладнокръвния иначе Танкреди да придобие странния жълто-сив цвят. Ама в 3-ата минута, ах тази пуста минута, сякаш физиката и земното притегляне се превърнаха в защитници на Рома. Стойчо Младенов изскочи майсторски пред Танкреди, елегантно го прехвърли, но непослушната топка тупна между малкия пеналт и голлинията и.... изненадващо прескочи вратата и се озова в аут. Целият стадион изрева “Гоол!”, ама не. През второто полувреме Рома успокои играта, взе инициативата и в 61-ата минута вездесъщият Фалкао вкара единствения гол в мача. На реванша две седмици по-късно ЦСКА игра отново като равен с равен срещу именития си съперник и загуби отново с 0:1, като голът на Грациани десетина минути не беше от засада, а от очевадна засада... Същият този състав на Рома стигна в края на май 1984 година до финала в Рим през същия този сезон, където отстъпи на Ливърпул чак след изпълнение на дузпи. Припомням тези пожълтели и затрупани от праха на забравата двубои, тъй като в четвъртък ЦСКА отново ще играе срещу римските “вълци”.

 

Нека помечтаем малко, а?!

 

Думата “топка” е в женски род. Във футбола логика не винаги има. Значи защо да не се надяваме на чудо. А и на шанс. Принцът на Рим Франческо Тоти се контузва нелепо на загрявката. Преплита си краката, пада и е аут от играта. Двубоят започва прекрасно за ЦСКА. Моят добър приятел Данчо Тодоров излиза на прекрасна позиция, замахва първо с ръце и захвърля в небитието спомените от Тулуза и Левски, после замахва с крак и забива гол-близнак като онзи, с който вгорчи живота на “аспирините” и Бербатов през есента на 2005-а. През второто полувреме, докато ранените “вълци” напират към вратата на Караджата, на терена се появява Тодор Тимонов. Тошко оправя елегантно кичарата си, докато влиза в игра и с левачката отправя тупалка някъде от Бирената фабрика. Мушка втория гол, вдига победоносно ръце и отсича: “Тоти е принцът на Рим, ама аз съм принцът на Филибето, майна!”.

Два часа преди това София ликува. “Синята лавина” е помела Лацио. Римските “орли” лежат проскубани на “Герена”, изпаднали в агония. Георги Христов е носен на ръце, след като е записал хеттрик. Героят импровизирано дрънчи на въображаема китара, имитирайки идолите си от Металика, докато останалите “сини” легенди го мятат във въздуха. Батков доволно суче мустака си и вече е забравил за всякакви рубини и диаманти, които тъй примамливо го вкараха в кюпа на глупостта.

 

Време за приземяване

 

Докато мечтата се мержелее из съзнанието ни, онзи надпис на Данте пак изниква пред очите си. Време е за приземяване. Реално погледнато, ЦСКА и Левски нямат шансове за подвиг в четвъртък вечер. “Червените” имат психологическо и спортно-техническо предимство пред вечния си съперник. На “Армията” сега е ден, слънцето ярко грее, а на “Герена” – вечна нощ и пълна тъмнина. Но ЦСКА ще играе в леговището на зажаднелите за победа римски “вълци”, допуснали загуба в първия си мач в групите на Лига Европа при гостуването си в Базел. “Армейците” колкото и капани да поставят, едва ли ще успеят да уловят кръвожадния си съперник насред Рим. Фактът, че някои от основните играчи на Рим няма да играят, в никакъв случай не бива да успокоява Любо Пенев, защото Фулъм акостира в София с третия си състав и си замина с една точка. И все пак ЦСКА притежава потенциал и наистина няма да е изненада, ако европейската “червена” традиция извън България продължи след превземането на Москва.  

В Левски картината е съвсем друга. “Сините” са в нокдаун след четирите поредни юмрука, нанесени им в лицето от Локомотив (София), Виляреал, ЦСКА и Черноморец. При пета последователна загуба ударът ще стане още по-жесток. Както е казал Апостола: “Ако спечеля, печеля за цял народ, ако загубя, губя само мене си”. Извършат ли подвиг, ще спечелят не само “сините”, но и клубният ни футбол като цяло. Но при поражение Левски ще продължи да се дави в блатото на посредствеността.

Не ни остава нищо друго освен да се надяваме. Въпреки проблемите и въпреки всичко. Колкото и химерично да звучи...